Фондация „Общество и сигурност“: Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната
„ Държава без стратегия-общество с тревога! На фона на възходящи геополитически напрежения България продължава да живее в положение на стратегически вакуум във връзка с сигурността. Страната няма настояща Национална тактика за сигурност, нито Стратегия за публичен ред и сигурност, която ясно да дефинира функциите на институциите и държанието на жителите при бедствия, повреди и рецесии. Липсват ясни протоколи за реакция, липсва систематична подготовка на обществото, липсва предвидимост. “
Така стартира Фейсбук обява на, която продължава по този начин
„ Дори системата за ранно предизвестие работи „ под изискване “ – жителите би трябвало авансово да задействат избрани настройки на телефоните си, с цел да получават предизвестия. В множеството европейски страни тези известия доближават автоматизирано до всички. У нас сигурността зависи от това дали някой е намерил вярното меню в телефона си.
Това не е механически проблем. Това е признак на неналичието на систематична политика по сигурността.
На този декор резултатите от националното проучване на Фондация „ Общество и сигурност “ обрисуват ясна и тревожна картина. Българите се опасяват повече от страната, в сравнение с от войната!
Данните демонстрират, че българите възприемат рисковете реалистично – само че и с ясно изразено съмнение към вътрешната непоклатимост на страната. Повече от половината жители – 54.1% – считат, че вътрешните и външните опасности са еднообразно рискови. Това демонстрира висока сензитивност към средата на сигурност. Но когато би трябвало да създадат съответен избор, 21.4% дефинират вътрешните закани като по-опасни, до момента в който единствено 15.5% показват външните опасности.
С други думи – българите се опасяват повече от проблемите вътре в страната, в сравнение с от външен зложелател. Парадоксално, макар войните наоколо до България, обществото възприема като по-реална заплаха институционалната неустойчивост, престъпността и обществената неустановеност. Това е извънредно мощен сигнал към държавните институции – казусът на сигурността не е единствено геополитически. Той е вътрешен.
Почти половината българи живеят с чувство за опасност
Изследването демонстрира и различен обезпокоителен факт – българското общество е съвсем на половина разграничено в чувството си за сигурност. През 2026 година:
- 48.8% се усещат спокойни за себе си и околните си;
- 39.7% живеят с чувство за несигурност;
- 11.6% не могат да преценяват.
Това значи, че близо двама от всеки пет българи живеят с непрекъснато възприятие за риск. Тези стойности демонстрират висока латентна тревога, която не е резултат от съответно събитие, а от дълготрайно струпване на неустановеност.
Динамиката през последните години демонстрира неустойчивост:
- 2022 година – 52.4% се усещат сигурни;
- 2024 година – 45.1%;
- 2026 година – 48.8%.
Това значи, че чувството за сигурност не се възвръща стабилно. Обществото остава нерешително и нестабилно. Несигурността има обществен профил!
Данните демонстрират ясно, че несигурността не се разпределя отмерено. Жените се усещат доста по-уязвими от мъжете – знак, че средата на сигурност не действа еднообразно добре за всички.
Най-несигурната група са хората с ниски приходи и главно обучение. Това значи, че сигурността в България не е единствено институционален проблем – тя е и обществен проблем. Бедността се трансформира в генератор на боязън.
От друга страна, хората с по-високи приходи и обучение по-често разпознават съответни опасности, до момента в който по-уязвимите групи живеят с общо чувство за тревога. Това е особено за общества, в които липсва ясна и разбираема политика по сигурността.
Най-важният извод: Най-тревожният резултат от проучването е явен: Българите не се опасяват толкоз от външни врагове, колкото от слабостта на личната страна.
Липсата на настоящи тактики, отсъствието на ясни протоколи за реакция при рецесии и лимитираната връзка с жителите основават чувството, че сигурността е въпрос на случайност.
Че системата може да реагира – само че може и да не реагира. Че предизвестието може да пристигна – само че може и да не пристигна. Че сигурността зависи от това дали си направил верните настройки в телефона си.
А сигурността в никакъв случай не би трябвало да бъде въпрос на случайност. Сигурността би трябвало да бъде политика. Сигурността би трябвало да бъде система. Сигурността би трябвало да бъде предвидима.
Днес в България тя към момента не е.
*Изследването е национално представително, извършено от организация ЕСТАТ по поръчка на Фондация „ Общество и сигурност “, преди пълномащабната интервенция на Съединени американски щати и Израел против Иран. “
Присъединете се към нашия
Цените на петрола се повишават след офанзива на кораби покрай Ормузкия пролив
