Дария Симеонова: Животът е странно място
Дария Симеонова е родена на 23 октомври 1989 година в София. През май 2011 година приключва НАТФИЗ, компетентност актьорство за трагичен спектакъл в класа на проф. доктор Атанас Атанасов и от февруари 2012 година е част от трупата на Театър " София ", където дебютира в ролята на Мениджър с постановката " Тирамису " на режисьора Николай Поляков. В момента взе участие в " Нощта на 16 януари ", " Вечерята ", " Олд Сейбрук и последният буен ухажор " и други.
Играла е и в Театрална работилница " Сфумато ". Участва в сериалите " Под прикритие " по Българска национална телевизия и " Откраднат живот " по Народоосвободителна въстаническа армия, в този момент и в " Мен не ме мислете " по bTV.
Сега, актрисата, номинирана за награди " Икар " и " Аскеер ", споделя за работат си по кино лентата " Майка " на Зорница-София, който снима в Африка.
Ето какво споделя за работата си, персоналния си живот и възгледите си за живота надарената актриса в изявление за life.dir.bg
- Привет Дария, в натоварен актьорски интервал ли те намираме - сериал, подготовки в театъра?
Да! (усмихва се). В много деен интервал ме хващате. Снимките на сериала " Мен не ме мислете " си вървят, а паралелно с тях започнахме подготовките на новия театър на спектакъл " София " - " Лулу ". Предстои ни премиера на 20-и април. Даже се наложи да ме сменят в един план, просто тъй като нямам физическото време за още един ангажимент. Не мога да се оплача!
- С Весела Бабинова, двете сте куми на Луиза Григорова, близки сте си, какво е чувството да играеш с другар?
Прекрасно е да играеш с другар, изключително когато той (в случая " тя " ) е доста добър артист! С Весела, професионалните ни пътища, не се бяха засичали до в този момент и е същинско наслаждение да имаш против себе си честните страсти и правилните очи на непосредствен човек! Сами се досещате, че с нея нямаше миг на опознаване, сработване или доближаване - тези неща към този момент съществуваха, единствено ги пренесохме на терен.
- Сега си съперничите и за сърцето на един мъж - Руши, по какъв начин коментирате с Весела това, шегувате ли се?
Съперничат си Ася и Яна, ние се смеем и си поддържаме връзка като другари (смее се)
- Защо по този начин екранните ти героини се назовават Ася - такава беше и в " Под прикритие " и в този момент в " Мен не ме мислете "?
Хайде де?! Защо? Не знам.... Това ми е втората героиня на име " Ася ", а три пъти съм играла дами, които се споделят " Наталия ". Така се случва. Хубавото е, че всички са доста разнообразни и сегашната " Ася Захариева " няма нищо общо с " Ася " от " Под прикритие ".
- Чувствала ли си е се " Ася " в живота, какво общо имаш с облика в сериала на bTV?
По-скоро не съм се чувствала като Ася, може би единствено мъничко във връзка с връзката ѝ с Мартин. Имала съм сходни мигове в живота. Иначе нямаме доста общо. Нейният свят не е моят. Тази премереност, подреденост и тактичност са ми по-скоро далечни. При мен всичко е много по-хаотично, барутно, прочувствено...
- Как сътвори героинята?
Основна опорна точка, когато приказваме и с режисьорите за облика, е нейното образование. Начинът, по който тя е научена да показва/прикрива страстите си, да се държи с хората, да реагира в дадени обстановки. Средата, в която е израсла и какво ѝ е обещано или отнето от родителите ѝ. Аз най-вече обичам и диря в героините си " пропукването ". Кой е оня миг, в който този етикет и държание биват нарушени от изблика на това, надълбоко скритото в душата... Всеки го има и носи в себе си, просто избива с друга периодичност и средства. Така я сътворявам. С помощта на режисьорите, сценаристите и подаденото от сътрудниците ми, несъмнено!
- Как минават фотосите, разкажи занимателна история от снимачната площадка?
Снимачните дни минават в доста смях, от време на време даже до сълзи. Често пеем на терен, най-много песните на Руши. Забавно е! Случка, за която се сещам: в една от сцените имах в репликата си " инспекция с ЕСГРАОН ". Дълго се чудех къде е ударението, това не е абревиатура, която произнасям всеки ден и си репетирах в профил, преди да вляза в самата сцена. Повторих " ЕСГРАОН " несъмнено 1000 пъти и най-после - екшън! Аз отивам при сътрудниците и с цялата си увереност споделям " инспекция с ЕСТРАГОН ". Избухнахме в смях. Никой не съумя да се сдържи... и на всеки дубъл - влизам в сцената и преди да съм споделила и думичка, всички почвахме да се смеем... и по този начин мнооого повторения. Едвам се укротихме.
- Завършила си компетентност " Детски играчки ", кои са първите ти произведения, какви, какъв брой, от какво си изработила? Какъв е твоят жанр в този поминък?
Правила съм играчки от плоско дърво, от обемно дърво, от плат, плюшени играчки, от гипс... всичко, което си беше в програмата на специалността. Нямам личен жанр в този поминък, не построих подобен, тъй като тъкмо приключих СХУПИ и животът ми внезапно зави към актьорската специалност. Не съм създавала играчка от учебно заведение... за жалост, може би.
- Разкажи за времето, когато си гледала филми с майка ти в кабината, къде беше, тази кино прахуляк от прожектора, сходна на театралната, тя ли те накара да се влюбиш в изкуството и актьорската специалност?
- Много бегли мемоари имам от това време. Помня, че тя работеше в кино " Изток " за някакъв интервал и там гледах един филм с военни в камуфлажни униформи. Но кой беше този филм... не знам. Помня единствено прашинките, които летяха в светлината на прожектора от апаратната към кино салона... Тогава въобще не съм и подозирала, че в миналото ще се занимавам с това.
- Сподели за филм " Майка ", който снима в Кения - по какъв начин вървеше там снимачния развой? Какъв опит беше това за теб?
- Това беше необикновено преживяване! Толкова мощен и кондензиран развой. Толкова доста провокации. Толкова доста страсти и обстановки. Толкова детски очи... Още не знам какъв опит беше това за мен, не мога да го вербализирам и не съм сигурна, че съм го осъзнала. Знам, че бяхме същински " воини ", както споделя Зорница София - режисьорът на кино лентата. Усещането ми за снимачния развой на " Майка " е за една тотална заедност, за полет, за справяне с невъзможното, за безкрайност и, един наш вътрешен лаф - за AF, което значи African Freestyle.
- Каква е историята на кино лентата и по какъв начин извика героинята си на бял свят?
Историята е действителна. Една жена, сценичен режисьор, която основава в Широка Лъка план за интеграция на деца-сираци в обществото посредством изкуство. Този план в следствие е експортиран в Африка и там придобива напълно други мащаби. Онова, което се случва с героинята в живота ѝ, паралелно с плановете ѝ, прави историята извънредно скъпа и настояща. Филмът преглежда тематиката за родителството и същността на тази дума. Какво значи за имаш дете и да бъдеш родител.
Героинята я " посади " в мен Зорница. Имахме доста хубава и дълга подготовка, което си е чист разкош, най-малко по отношение на плановете, в които досега съм взела участие. Правих изследвания, изследвах, срещах се с действителната персона, която играя... Вложих и доста от себе си, тотално и безапелационно. А какво се е получило - не знам, ще забележим.
- Това, което си видяла от първо лице за живота там, би ли го описала?
Живота в Кения е радикално друг от нашия. А в Кибера - най-голямото гето в Кения...дори не знам по какъв начин да го опиша накратко. Най-пълнокръвно ще е да се види във кино лентата. Бедността и откровеното благополучие живеят ръка за ръка.
- Разкажи и за децата, с които май си се сприятелили там?
Тези деца ще останат вечно в сърцето ми! Толкова чисти, борбени, признателни... Искрено щастливи и непретенциозни. Немотията ги кара да ценят същински значимите неща и да летят доста нависоко в фантазиите си.
- Кои са твоите занимания, твоите обичани занимания?
Обичам да пътувам, да гушкам сина си и мъжа си, да виждам хубави филми... такива неща.
- Да споменем брат ти и неговия път в актьорската специалност, от теб ли се възпламени, с какво му помагаш в неговия път?
Всъщност Живко стартира пръв да върви на театрална школа, аз се записах след него, само че тъй като съм по-голяма - първа аплайвах и започнах да упражнявам. Той за в този момент е freelancer. Участва в редица свободни представления, няколко кино лентата и се оправя доста добре. Помагам му единствено с подсещания и препоръки, когато има потребност. Но виждам да не му се греша ненужно или да го " блъскам " по всички страни. Вярвам, че всеки има своя си път и в случай че някой те сложи на място, за което не си подготвен - това ще ти изиграе неприятен номер. Можеш доста да се изложиш, в случай че ти е поверена отговорност, чиято тежест още не можеш да носиш. За това дано се развива със своите си темпове и да му се случват функциите, които самичък си е спечелил.
- Разкажи ни и за обичаните ти хора у дома Макс и Антон- по какъв начин се забавлявате, какво обичате да вършиме, с какви въпроси Макс ви развеселява или подухва на размисъл?
Макс и Тони са моите момчета и най-голямата ми наслада! Вкъщи обичаме да си играем, да готвим дружно и да танцуваме. Много обичаме да откриваме дружно нови неща и да демонстрираме на Макс света. А той е доста будно и смешно момченце. Сутринта ме разпитваше за кърлежите (дума, която му е мъчно да произнесе и звучи малко като " кължеш " ) и дали скорпионът може са победи кърлеж? Хахаххаха!
- Планирали ли сте женитба?
- Ежедневието ни е много интензивно и не вършим далечни проекти. На този стадий живеем и се оправяме с дните.
- Войната в Украйна - каква е твоята позиция и съгласно теб по какъв начин ще завърши това?
Потресена съм от това, което се случва... и обезсмислена. Наблюдавам, чета, проследявам по какъв начин се развиват нещата и не мога да схвана по какъв начин в един сякаш цивилизован свят се стигна до тук. Умират деца, разрушават се лечебни заведения, домове, погребват се живи хиляди човешки същества под останките на бомбардиран спектакъл... Властимащите играят някаква адска игра на превъзходство, присвояват си територии и се замерват със наказания. Като доста неприятен филм. Но напълно същински. Усещането ми е, че нещата се вземат решение или са към този момент решени на напълно други равнища и елементарния човек е просто жертвен агнец. Не знам по какъв начин ще завърши това, единствено се надявам да е скоро. А до тогава моята позиция е да оказвам помощ с каквото мога и да не оставам безразлична към страданието на хората, чийто живот се разрушава сега!
- Да кажем и няколко думи за ролята ти в новата режисура " Лулу ", която репетирате?
От войната - към ролята. Ето тези преходи са ми доста, доста сложни в последни дни.... Играя Графиня декор Гешвиц - еманципирана, мощна жена... друга от общоприетото и обичаща до прекаленост.
- Тази година влизаш в Христова възраст - какво научи за живота и какво не?
- Животът е необичайно място. Все си споделям, че доста съм научила, а той след секунда ме опровергава. Старая се да участвам почтено и отдадено в дните си. Да съм поддръжка и опора на околните си и да не ме е боязън да желая помощ. Вече не се пробвам да увещавам близките в мнението или позицията си и да ги трансформирам. Просто се пробвам да съм заобиколена от съидейници и хора, които заслужават обичта ми, както, уповавам се, и аз тяхната.
Играла е и в Театрална работилница " Сфумато ". Участва в сериалите " Под прикритие " по Българска национална телевизия и " Откраднат живот " по Народоосвободителна въстаническа армия, в този момент и в " Мен не ме мислете " по bTV.
Сега, актрисата, номинирана за награди " Икар " и " Аскеер ", споделя за работат си по кино лентата " Майка " на Зорница-София, който снима в Африка.
Ето какво споделя за работата си, персоналния си живот и възгледите си за живота надарената актриса в изявление за life.dir.bg
- Привет Дария, в натоварен актьорски интервал ли те намираме - сериал, подготовки в театъра?
Да! (усмихва се). В много деен интервал ме хващате. Снимките на сериала " Мен не ме мислете " си вървят, а паралелно с тях започнахме подготовките на новия театър на спектакъл " София " - " Лулу ". Предстои ни премиера на 20-и април. Даже се наложи да ме сменят в един план, просто тъй като нямам физическото време за още един ангажимент. Не мога да се оплача!
- С Весела Бабинова, двете сте куми на Луиза Григорова, близки сте си, какво е чувството да играеш с другар?
Прекрасно е да играеш с другар, изключително когато той (в случая " тя " ) е доста добър артист! С Весела, професионалните ни пътища, не се бяха засичали до в този момент и е същинско наслаждение да имаш против себе си честните страсти и правилните очи на непосредствен човек! Сами се досещате, че с нея нямаше миг на опознаване, сработване или доближаване - тези неща към този момент съществуваха, единствено ги пренесохме на терен.
- Сега си съперничите и за сърцето на един мъж - Руши, по какъв начин коментирате с Весела това, шегувате ли се?
Съперничат си Ася и Яна, ние се смеем и си поддържаме връзка като другари (смее се)
- Защо по този начин екранните ти героини се назовават Ася - такава беше и в " Под прикритие " и в този момент в " Мен не ме мислете "?
Хайде де?! Защо? Не знам.... Това ми е втората героиня на име " Ася ", а три пъти съм играла дами, които се споделят " Наталия ". Така се случва. Хубавото е, че всички са доста разнообразни и сегашната " Ася Захариева " няма нищо общо с " Ася " от " Под прикритие ".
- Чувствала ли си е се " Ася " в живота, какво общо имаш с облика в сериала на bTV?
По-скоро не съм се чувствала като Ася, може би единствено мъничко във връзка с връзката ѝ с Мартин. Имала съм сходни мигове в живота. Иначе нямаме доста общо. Нейният свят не е моят. Тази премереност, подреденост и тактичност са ми по-скоро далечни. При мен всичко е много по-хаотично, барутно, прочувствено...
- Как сътвори героинята?
Основна опорна точка, когато приказваме и с режисьорите за облика, е нейното образование. Начинът, по който тя е научена да показва/прикрива страстите си, да се държи с хората, да реагира в дадени обстановки. Средата, в която е израсла и какво ѝ е обещано или отнето от родителите ѝ. Аз най-вече обичам и диря в героините си " пропукването ". Кой е оня миг, в който този етикет и държание биват нарушени от изблика на това, надълбоко скритото в душата... Всеки го има и носи в себе си, просто избива с друга периодичност и средства. Така я сътворявам. С помощта на режисьорите, сценаристите и подаденото от сътрудниците ми, несъмнено!
- Как минават фотосите, разкажи занимателна история от снимачната площадка?
Снимачните дни минават в доста смях, от време на време даже до сълзи. Често пеем на терен, най-много песните на Руши. Забавно е! Случка, за която се сещам: в една от сцените имах в репликата си " инспекция с ЕСГРАОН ". Дълго се чудех къде е ударението, това не е абревиатура, която произнасям всеки ден и си репетирах в профил, преди да вляза в самата сцена. Повторих " ЕСГРАОН " несъмнено 1000 пъти и най-после - екшън! Аз отивам при сътрудниците и с цялата си увереност споделям " инспекция с ЕСТРАГОН ". Избухнахме в смях. Никой не съумя да се сдържи... и на всеки дубъл - влизам в сцената и преди да съм споделила и думичка, всички почвахме да се смеем... и по този начин мнооого повторения. Едвам се укротихме.
- Завършила си компетентност " Детски играчки ", кои са първите ти произведения, какви, какъв брой, от какво си изработила? Какъв е твоят жанр в този поминък?
Правила съм играчки от плоско дърво, от обемно дърво, от плат, плюшени играчки, от гипс... всичко, което си беше в програмата на специалността. Нямам личен жанр в този поминък, не построих подобен, тъй като тъкмо приключих СХУПИ и животът ми внезапно зави към актьорската специалност. Не съм създавала играчка от учебно заведение... за жалост, може би.
- Разкажи за времето, когато си гледала филми с майка ти в кабината, къде беше, тази кино прахуляк от прожектора, сходна на театралната, тя ли те накара да се влюбиш в изкуството и актьорската специалност?
- Много бегли мемоари имам от това време. Помня, че тя работеше в кино " Изток " за някакъв интервал и там гледах един филм с военни в камуфлажни униформи. Но кой беше този филм... не знам. Помня единствено прашинките, които летяха в светлината на прожектора от апаратната към кино салона... Тогава въобще не съм и подозирала, че в миналото ще се занимавам с това.
- Сподели за филм " Майка ", който снима в Кения - по какъв начин вървеше там снимачния развой? Какъв опит беше това за теб?
- Това беше необикновено преживяване! Толкова мощен и кондензиран развой. Толкова доста провокации. Толкова доста страсти и обстановки. Толкова детски очи... Още не знам какъв опит беше това за мен, не мога да го вербализирам и не съм сигурна, че съм го осъзнала. Знам, че бяхме същински " воини ", както споделя Зорница София - режисьорът на кино лентата. Усещането ми за снимачния развой на " Майка " е за една тотална заедност, за полет, за справяне с невъзможното, за безкрайност и, един наш вътрешен лаф - за AF, което значи African Freestyle.
- Каква е историята на кино лентата и по какъв начин извика героинята си на бял свят?
Историята е действителна. Една жена, сценичен режисьор, която основава в Широка Лъка план за интеграция на деца-сираци в обществото посредством изкуство. Този план в следствие е експортиран в Африка и там придобива напълно други мащаби. Онова, което се случва с героинята в живота ѝ, паралелно с плановете ѝ, прави историята извънредно скъпа и настояща. Филмът преглежда тематиката за родителството и същността на тази дума. Какво значи за имаш дете и да бъдеш родител.
Героинята я " посади " в мен Зорница. Имахме доста хубава и дълга подготовка, което си е чист разкош, най-малко по отношение на плановете, в които досега съм взела участие. Правих изследвания, изследвах, срещах се с действителната персона, която играя... Вложих и доста от себе си, тотално и безапелационно. А какво се е получило - не знам, ще забележим.
- Това, което си видяла от първо лице за живота там, би ли го описала?
Живота в Кения е радикално друг от нашия. А в Кибера - най-голямото гето в Кения...дори не знам по какъв начин да го опиша накратко. Най-пълнокръвно ще е да се види във кино лентата. Бедността и откровеното благополучие живеят ръка за ръка.
- Разкажи и за децата, с които май си се сприятелили там?
Тези деца ще останат вечно в сърцето ми! Толкова чисти, борбени, признателни... Искрено щастливи и непретенциозни. Немотията ги кара да ценят същински значимите неща и да летят доста нависоко в фантазиите си.
- Кои са твоите занимания, твоите обичани занимания?
Обичам да пътувам, да гушкам сина си и мъжа си, да виждам хубави филми... такива неща.
- Да споменем брат ти и неговия път в актьорската специалност, от теб ли се възпламени, с какво му помагаш в неговия път?
Всъщност Живко стартира пръв да върви на театрална школа, аз се записах след него, само че тъй като съм по-голяма - първа аплайвах и започнах да упражнявам. Той за в този момент е freelancer. Участва в редица свободни представления, няколко кино лентата и се оправя доста добре. Помагам му единствено с подсещания и препоръки, когато има потребност. Но виждам да не му се греша ненужно или да го " блъскам " по всички страни. Вярвам, че всеки има своя си път и в случай че някой те сложи на място, за което не си подготвен - това ще ти изиграе неприятен номер. Можеш доста да се изложиш, в случай че ти е поверена отговорност, чиято тежест още не можеш да носиш. За това дано се развива със своите си темпове и да му се случват функциите, които самичък си е спечелил.
- Разкажи ни и за обичаните ти хора у дома Макс и Антон- по какъв начин се забавлявате, какво обичате да вършиме, с какви въпроси Макс ви развеселява или подухва на размисъл?
Макс и Тони са моите момчета и най-голямата ми наслада! Вкъщи обичаме да си играем, да готвим дружно и да танцуваме. Много обичаме да откриваме дружно нови неща и да демонстрираме на Макс света. А той е доста будно и смешно момченце. Сутринта ме разпитваше за кърлежите (дума, която му е мъчно да произнесе и звучи малко като " кължеш " ) и дали скорпионът може са победи кърлеж? Хахаххаха!
- Планирали ли сте женитба?
- Ежедневието ни е много интензивно и не вършим далечни проекти. На този стадий живеем и се оправяме с дните.
- Войната в Украйна - каква е твоята позиция и съгласно теб по какъв начин ще завърши това?
Потресена съм от това, което се случва... и обезсмислена. Наблюдавам, чета, проследявам по какъв начин се развиват нещата и не мога да схвана по какъв начин в един сякаш цивилизован свят се стигна до тук. Умират деца, разрушават се лечебни заведения, домове, погребват се живи хиляди човешки същества под останките на бомбардиран спектакъл... Властимащите играят някаква адска игра на превъзходство, присвояват си територии и се замерват със наказания. Като доста неприятен филм. Но напълно същински. Усещането ми е, че нещата се вземат решение или са към този момент решени на напълно други равнища и елементарния човек е просто жертвен агнец. Не знам по какъв начин ще завърши това, единствено се надявам да е скоро. А до тогава моята позиция е да оказвам помощ с каквото мога и да не оставам безразлична към страданието на хората, чийто живот се разрушава сега!
- Да кажем и няколко думи за ролята ти в новата режисура " Лулу ", която репетирате?
От войната - към ролята. Ето тези преходи са ми доста, доста сложни в последни дни.... Играя Графиня декор Гешвиц - еманципирана, мощна жена... друга от общоприетото и обичаща до прекаленост.
- Тази година влизаш в Христова възраст - какво научи за живота и какво не?
- Животът е необичайно място. Все си споделям, че доста съм научила, а той след секунда ме опровергава. Старая се да участвам почтено и отдадено в дните си. Да съм поддръжка и опора на околните си и да не ме е боязън да желая помощ. Вече не се пробвам да увещавам близките в мнението или позицията си и да ги трансформирам. Просто се пробвам да съм заобиколена от съидейници и хора, които заслужават обичта ми, както, уповавам се, и аз тяхната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ