Традиционната женска носия манофил се отправя към Юнеско
Дария Михалкова е началник на софийския отбор „ Хоро “. Тя се е заела с нелеката задача България да остави следващия си отпечатък с родния фолклор и обичаи. Усилието ѝ е видяно от Организацията на обединените народи за обучение, просвета и просвета ЮНЕСКО, написа Дарик.
Родът на Дария по майчина линия идва от Габровско, където, присъща за района от началото на 19 век е женската носия – манофил .
Това е лятна женска дреха, направена от жестоко конопено или ленено платно в естествен цвят, богато извезана по пазвите, полите и ръкавните отвори. Под нея e имало дълга риза – от памучно или ленено платно, относително по-фино изтъкано от това на манофила, също доста богато извезана – изключително ръкавите.
Първоначално Дария се опитвала да открие достоверната носия, само че след години крах, решила да направи нейна възстановка. Споделила концепцията си със Светослав Петров, който се занимава с достоверни носии и украшения и решили да намерят остарели платове и конци, а с тях да изработят отначало носията, по модел на манофила.
За направата обаче било нужно доста деликатно да се избере майсторът, който ще я прави, тъй като носията е с доста шевици по нея.
„ Трябваше да бъде човек, който с изключение на да може да шие и да бродира, да има и професионален взор към носиите, нюх за цветовете и шевиците, да бъде буквоядец в направата. Така стигнахме до един от най-хубавите майстори на шита дантела и шевици – Ани Йовева, която ми изясни, че това, което желая изисква доста време и труд и не е по никакъв начин лесна работа. Освен това беше поела доста други задължения и вероятността да очаквам дълго беше доста огромна “, споделя Дария.
Покрай пандемията от COVID-19 обаче нещата внезапно се трансформират и работата по манофила стартира.
Ани Йовева поема предизвикването, само че преди този момент се подготвила като посетила музеи, срещнала се с доста фотоси, търсила подобаващи платна за ризата и манофила, а също и остарели, ръчно изтъкани платове, каквито са се употребили в далечния 19 век.
Друг проблем били вълнените конци за бродерия, които били сменени с памучни. Кройките на облеклата обаче са достоверните, без усъвършенствания по тях. За бродерията са спазени истинските шевици и местоположението им, както и бодовете, употребявани от нашите прабаби.
„ В края на плана се надявам да успеем да възстановим носията оптимално близо до оригинала “, споделя майсторката на манофила Ани Йовева.
На въпросите от Юнеско - по какъв метод е наранено вашето живо културно завещание, по какъв начин вие или вашата общественост черпите от своето живо завещание, с цел да се справите с актуалната обстановка и можете ли да дадете съответни образци Ани дава отговор, че всичко се създава на ръка, везбата е извънредно богата, като се приближава оптимално до достоверната, а за един месец карантина съумява да направи полите на манофила, половин пазва,ръкав и половина от ризата.
И по този начин пъзелът стартира да се сглобява последователно. „ В момента носията към момента е в развой на направа. Освен ризата и манофила има и още съставни елементи, които последователно групирам. Накитите са извънредно редки, само че за благополучие огромна част от тях към този момент са налични. Косичника разпоредих на Светослав Петров, който е доста добър в направата на украшения за глава “, споделя още Дария.
Тя се надява, на Националния събор на българското национално творчество в Копривщица, да бъде точно с към този момент готовия неповторим за страната ни манофил.
Родът на Дария по майчина линия идва от Габровско, където, присъща за района от началото на 19 век е женската носия – манофил .
Това е лятна женска дреха, направена от жестоко конопено или ленено платно в естествен цвят, богато извезана по пазвите, полите и ръкавните отвори. Под нея e имало дълга риза – от памучно или ленено платно, относително по-фино изтъкано от това на манофила, също доста богато извезана – изключително ръкавите.
Първоначално Дария се опитвала да открие достоверната носия, само че след години крах, решила да направи нейна възстановка. Споделила концепцията си със Светослав Петров, който се занимава с достоверни носии и украшения и решили да намерят остарели платове и конци, а с тях да изработят отначало носията, по модел на манофила.
За направата обаче било нужно доста деликатно да се избере майсторът, който ще я прави, тъй като носията е с доста шевици по нея.
„ Трябваше да бъде човек, който с изключение на да може да шие и да бродира, да има и професионален взор към носиите, нюх за цветовете и шевиците, да бъде буквоядец в направата. Така стигнахме до един от най-хубавите майстори на шита дантела и шевици – Ани Йовева, която ми изясни, че това, което желая изисква доста време и труд и не е по никакъв начин лесна работа. Освен това беше поела доста други задължения и вероятността да очаквам дълго беше доста огромна “, споделя Дария.
Покрай пандемията от COVID-19 обаче нещата внезапно се трансформират и работата по манофила стартира.
Ани Йовева поема предизвикването, само че преди този момент се подготвила като посетила музеи, срещнала се с доста фотоси, търсила подобаващи платна за ризата и манофила, а също и остарели, ръчно изтъкани платове, каквито са се употребили в далечния 19 век.
Друг проблем били вълнените конци за бродерия, които били сменени с памучни. Кройките на облеклата обаче са достоверните, без усъвършенствания по тях. За бродерията са спазени истинските шевици и местоположението им, както и бодовете, употребявани от нашите прабаби.
„ В края на плана се надявам да успеем да възстановим носията оптимално близо до оригинала “, споделя майсторката на манофила Ани Йовева.
На въпросите от Юнеско - по какъв метод е наранено вашето живо културно завещание, по какъв начин вие или вашата общественост черпите от своето живо завещание, с цел да се справите с актуалната обстановка и можете ли да дадете съответни образци Ани дава отговор, че всичко се създава на ръка, везбата е извънредно богата, като се приближава оптимално до достоверната, а за един месец карантина съумява да направи полите на манофила, половин пазва,ръкав и половина от ризата.
И по този начин пъзелът стартира да се сглобява последователно. „ В момента носията към момента е в развой на направа. Освен ризата и манофила има и още съставни елементи, които последователно групирам. Накитите са извънредно редки, само че за благополучие огромна част от тях към този момент са налични. Косичника разпоредих на Светослав Петров, който е доста добър в направата на украшения за глава “, споделя още Дария.
Тя се надява, на Националния събор на българското национално творчество в Копривщица, да бъде точно с към този момент готовия неповторим за страната ни манофил.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ