Дарбата да лекуваш и виждаш определени неща не е за

Дарбата да лекуваш и виждаш избрани неща не е за всеки. Това е историята на едно момиче, чийто живот повече няма да бъде същият.

Нужно ли е човек да знае това, което е известно единствено на висшите сили? И истина ли е всичко това?

Когато Алина беше на 19 години, тя беше призната в болница за интервенция. И, до момента в който тя лежеше в безсъзнание, сънува чудноват сън. Сякаш стара жена се приближи до нея и я хвана за ръката. Алина доста ясно усети грубата кожа по дланта си. Жената й сподели нещо, само че Алина не запомни какво тъкмо.

Операцията беше сполучлива и момичето се възвърне доста бързо. За благополучие оставаше още месец до занятията в университета. Тя се върна вкъщи при родителите си и стартира да се разхожда по улицата. Всичко беше както нормално, до момента в който Алина не срещна съседа. Той беше доста възрастен човек, който като че ли е живял в този двор цяла безкрайност и нищо не може да наруши този ред на нещата.

Алина присви очи, поздрави го, само че не можеше да разбере какво се случва. Тя погледна съседа си, само че лицето му беше размазано. Алина потърка очи, само че нищо не се промени. След къс диалог тя побърза да се прибере и да си постави капки за очи.

Това не се случваше с останалите хора. Това уплаши Алина, само че тя реши просто да го пренебрегва. В последна сметка тя виждаше единствено един човек по този метод. На идващия ден съседът беше напуснал този свят. Алина беше шокирана, само че не сподели нищо на никого. Така или другояче нямаше да повярват.

След известно време Алина стартира да вижда и други хора по улиците със замъглени лица.

Коя беше дамата от съня? След оня сън, започнаха да се случват тези неща. Така че, имаше някаква връзка. Тя посети болничното заведение, където лежеше. Не знаеше какво и кого да попита, само че нещо й подсказваше, че би трябвало да се върне тук. Умореното момиче седна на пейката и погледна фотосите на лекарите на стената насреща. Сред мъжете и дамите в бели престилки тя разпозна дамата от съня си.

На рецепцията й споделиха, че напълно скоро лекарката е напуснала този свят. Била надарен хирург и избавила доста животи. Тогава Алина изиска адреса й, под предлог, че желае да благодари най-малко на околните за избавения й чичо (което тя, несъмнено, си измисли).

Когато позвъни на вратата на жилището, й отвори жена в халат. След диалог Алина разбра, че това е дъщерята на лекарката.

Алина й описа за съня си.

Дъщерята кимна с схващане. Отиде в прилежащата стая и се върна с плик.

“Значи това е за теб ” – сподели тя. – Знаех, че рано или късно ще дойдеш. И би трябвало да ти благодаря доста. Така или другояче не бях подобаваща за ролята. Дарбата да лекуваш не е за всеки.

Вижте още: Защо получаваме това, което не желаеме?

Алина отвори плика и стартира да чете:

„ Скъпа непозната,

Знам, че няма да е елементарно и доста скърбя, че всичко се получи по този начин. Предадох ти моята заложба. Мисля, че към този момент си схванала защо става въпрос. Този подарък е тежко задължение и не всеки може да го носи, по тази причина избрах теб. Ще можеш да помагаш на хората. Ще схванеш това, когато му пристигна времето. Ако четеш това, значи към този момент ме няма. Изпълних дълга си и мога да продължа. Сега е твоят ред ”.

Алина не можа да се съвземе след прочетеното дълго време. Това значи, че нейната предшественица е употребила този подарък, с цел да избавя хората. Тя е виждала кой от пациентите й се нуждае най-вече от нейната помощ и го е оперирала незабавно. Така тя е имала най-хубавите индикатори измежду лекарите.

“Между другото, какво следваш? ” – попита дъщерята на лекарката Алина.

„ Следвам медицина “ – отговори Алина.

Подарък на ориста ли е или жестока смешка? Може ли човек да усети приближаването на съдбовни събития или всичко това е небивалица?