Кейхил: Бях разорен, когато започнах да работя с Хюит
Дарън Кейхил е измежду най-успешните тенис треньори за последните десетилетия. Австралиецът изведе до трофеи от Големия шлем Андре Агаси, Лейтън Хюит и Симона Халеп, преди да направи същото и с Яник Синер. Историята обаче елементарно е можело да бъде напълно друга. Кейхил гостува в новия епизод на подкаста Tennis Insider Club, в който описа голям брой забавни моменти от кариерата си.
„ Оттеглих се от тениса едвам на 25 години поради голям брой травми. Бях опустошен, нямах съвсем никакви пари. Купих механа в Аделаида и се научих да поднасям бира. Късметът ми се обърна едвам когато почуках на вратата на едно извънредно надарено 12-годишно момче на име Лейтън. Останалото е история “ – показа Кейхил, който описа за взаимната си работа с Хюит и Андре Агаси.
„ Лейтън беше като Porsche без спирачки. Имаше игрови проблеми, които не знаех по какъв начин да реша и по тази причина просто му споделих да настъпи газта. Точно по този начин стана №1 в света. В един миг обаче установихме, че поради тази липса на спирачки рано или късно ще катастрофираме тежко, в случай че не променим метода си. Имаше някои проблеми както на корта, по този начин и отвън него, които ни накараха да вземем това решение “.
„ Андре Агаси има комплицирана връзка с тениса, както написа самият той в своята автобиография. За него беше мъчно да откри салдото сред еуфорията от победа и тъгата след загуба. Второто постоянно надделяваше и по тази причина той страдаше доста. Това се промени, когато той срещна Шефи Граф, която е невероятна както като състезател, по този начин и като човек. Връзката с нея му донесе толкоз търсения и необходим баланс в персонален проект. Тя му помогне да открие призванието си отвън тениса и да развие своята благотворителна организация. Така той откри още една значима причина да играе – с цел да бъде по-добър човек и да оказва помощ на другите. Андре е невероятен човек, необикновено образован “.
Кейхил показа и кой е най-лошият му миг като треньор.
„ Най-лошият миг в треньорската ми кариера беше финалът на Ролан Гарос 2017 сред Симона Халеп и Йелена Остапенко. Тази загуба в действителност съкруши Симона. Винаги се пробвах да я освежавам и забавлявам, само че в оня миг от кариерата ѝ тя беше под голямо напрежение. Сега, от позицията на времето, съзнавам, че методът ми е бил неправилен. Тя страдаше, а аз не демонстрирах задоволително съпричастност. Отне ми известно време, с цел да го схвана. Три месеца след мача в Париж се прегърнахме и се разплакахме. Казах ѝ, че ще схвана, в случай че реши да назначи различен треньор, само че две седмици по-късно всичко към този момент беше наред “.
Кейхил продължи описа си към лятото на 2022 година, когато се причисли към екипа на Яник Синер.
„ Спомням си, че разясних Синер по ESPN няколко години, преди да стартираме да работим дружно. Още тогава смятах, че той е специфичен състезател. Ударите, придвижването по корта – всичко индикираше, че той може да се трансформира във популярен тенисист. Когато започнахме да работим дружно, в началото се разбрахме за експериментален интервал по време на сезона на трева. Яник загуби от Томи Пол още в първия си мач в Ийстборн – началото беше неприятно, само че все пак всички виждахме капацитета “.
„ Скандалът с клостебола заплашваше да го срине, само че Синер сподели изумителна психическа резистентност. За мен също е необикновено по какъв начин съумя да реализира тези резултати точно в този миг. За благополучие, Яник е измежду играчите, които умеят да загърбват персоналните си проблеми, когато са на корта. Много пъти сме разговаряли за рецензиите, отправени към него освен от медиите и почитателите, само че и от други играчи и треньори. Веднъж той ми сподели: „ Не обръщай внимание на рецензиите на хора, от които не би изискал съвет. Той демонстрира зрялост и мъдрост, които рядко могат да бъдат видени в един 23-годишен човек. Италия изцяло закономерно се гордее с него “.
Макар да се любува на работата си със Синер, Кейхил към момента е безапелационен по отношение на взетото от него решение да се отдръпна след края на сезона.
„ Идеалният интервал за работа на състезател с треньор е 3-4 години. Когато този интервал отмине, към този момент започваш да се превръщаш повече в управител, в сравнение с в треньор. След избран интервал към този момент нямаш на какво повече да научиш спортиста, с който работиш. Когато това се случи, би трябвало да потърсиш различен метод и друга позиция, с цел да продължиш да се развиваш “.
