Вандал – това звучи гордо!
Дано ме елементарни Алексей Максимович Пешков за бруталната парафраза на неговото „ Човек – това звучи гордо!”. Опитах се да открия свястно пояснение за безсмисления вандализъм, който се популяризира у нас като свински /без кавички/ грип. Стигнах само до заглавието на този текст.
Вандалът се гордее, че е разрушил нещо БЕЗНАКАЗАНО – няма значение дали е унищожил детска катерушка, скамейка, статуя, паметник или просто е разстрелял с револвер една библиотека в новогодишната нощ. Ключовата дума е БЕЗНАКАЗАНО. Колко души ще реагират, в случай че в тъмните часове на денонощието видят глутница надрусани младежи да беснеят и трошат с ритници кварталната детска площадка. Най-много някой от тях да се обади на телефон 112 и да реши, че е извършил гражданския си дълг. После ще се прибере в къщи и ще дръпне пердетата на прозорците. А глутницата ще се разпръсне още щом чуе полицейската сирена да доближава. Полицаите ще обиколят региона и няма намерят нито причинителите, нито очевидци. На другата вечер друсаните младежи ще трошат каквото им падне с още по-голяма завист – като възмездие, че някой им развалил „ купона”. Ако се откри човек да свидетелства против тях, на сутринта колата му ще е или с нарязани гуми, или с натрошени стъкла.
Най-често вандализмът се изяснява с неналичието на ценностна система в обществото ни. Има нещо правилно, само че не е задоволително като пояснение. Чалгата, като един от главните унищожители на духовността у нас, сама по себе си не води до вандалска експанзия. Колкото и да я ругаем, тя нормално провокира позитивни страсти у хората, които я харесват. А и няма по какъв начин всички да слушат Бетовен или Гершуин.
Липсата на обикновено домашно образование също от време на време ражда вандали, само че не безусловно. Прекъснатата връзка родител-дете е най-прекият път към дрогата и алкохола, а от тях до вандалската експанзия стъпката е доста дребна. Можем да минем през още доста пояснения на това събитие, само че няма смисъл.
Вандалът е човек, който изпитва наслаждение да унищожава основаното от другите. Това е неговият метод да се изяви, да блесне измежду себеподобните си. Да разрушиш е доста по-лесно, в сравнение с да създадеш нещо ново. А това май си е типично българско. Апропо, не бяха ли тъкмо българските политици тези, които при започване на по този начин наречения преход у нас унищожиха и разграбиха хиляди предприятия, основани през по този начин наречения социализъм. Техният вандализъм сътвори същински вакуум в стопанската система ни – след това ѝ трябваха десетилетия, с цел да се възвърне. И в този момент гордо съпоставяме брутния си вътрешен артикул с 1989 година – годината, в която започнаха демократичните промени.
Тогава за какво се чудим, че днешните тийнейджъри-вандали разрушават без задръжки каквото им попадне?
Автор: Ангел Атанасов
Вандалът се гордее, че е разрушил нещо БЕЗНАКАЗАНО – няма значение дали е унищожил детска катерушка, скамейка, статуя, паметник или просто е разстрелял с револвер една библиотека в новогодишната нощ. Ключовата дума е БЕЗНАКАЗАНО. Колко души ще реагират, в случай че в тъмните часове на денонощието видят глутница надрусани младежи да беснеят и трошат с ритници кварталната детска площадка. Най-много някой от тях да се обади на телефон 112 и да реши, че е извършил гражданския си дълг. После ще се прибере в къщи и ще дръпне пердетата на прозорците. А глутницата ще се разпръсне още щом чуе полицейската сирена да доближава. Полицаите ще обиколят региона и няма намерят нито причинителите, нито очевидци. На другата вечер друсаните младежи ще трошат каквото им падне с още по-голяма завист – като възмездие, че някой им развалил „ купона”. Ако се откри човек да свидетелства против тях, на сутринта колата му ще е или с нарязани гуми, или с натрошени стъкла.
Най-често вандализмът се изяснява с неналичието на ценностна система в обществото ни. Има нещо правилно, само че не е задоволително като пояснение. Чалгата, като един от главните унищожители на духовността у нас, сама по себе си не води до вандалска експанзия. Колкото и да я ругаем, тя нормално провокира позитивни страсти у хората, които я харесват. А и няма по какъв начин всички да слушат Бетовен или Гершуин.
Липсата на обикновено домашно образование също от време на време ражда вандали, само че не безусловно. Прекъснатата връзка родител-дете е най-прекият път към дрогата и алкохола, а от тях до вандалската експанзия стъпката е доста дребна. Можем да минем през още доста пояснения на това събитие, само че няма смисъл.
Вандалът е човек, който изпитва наслаждение да унищожава основаното от другите. Това е неговият метод да се изяви, да блесне измежду себеподобните си. Да разрушиш е доста по-лесно, в сравнение с да създадеш нещо ново. А това май си е типично българско. Апропо, не бяха ли тъкмо българските политици тези, които при започване на по този начин наречения преход у нас унищожиха и разграбиха хиляди предприятия, основани през по този начин наречения социализъм. Техният вандализъм сътвори същински вакуум в стопанската система ни – след това ѝ трябваха десетилетия, с цел да се възвърне. И в този момент гордо съпоставяме брутния си вътрешен артикул с 1989 година – годината, в която започнаха демократичните промени.
Тогава за какво се чудим, че днешните тийнейджъри-вандали разрушават без задръжки каквото им попадне?
Автор: Ангел Атанасов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ