Невероятно, но факт! Защо стопаните в Любимец се молят за градушка?
„ Дано град да ни удари, че най-малко от застраховката да избием загубите тази година “. Невероятно, само че факт. Тези думи са на един от младите бостанджии в Любимец. Реколтата на Георги Георгиев и в прилежащите бостани е скапана на 90 % от тазгодишните превалявания. Гледката на равнищата е, меко казано, потресаваща. Недоразвити завръзи, с величина колкото детска гумена топка, до тях пък наедрял плод, само че разяден, тук-там чак разложен, написа haskovo.net.
„ Догодина сме твърдо в банката. Без заем няма по какъв начин да стъпим на краката си. Загубите са тотални “, споделя Георги. Въпреки несполучливата година ще продължи да обгрижва бостана, тъй като по този край няма кой знае какви благоприятни условия за занаят. „ Няма друго какво да работя. Земеделието познавам най-добре. Няма по какъв начин другояче да изхраня фамилията си “, изяснява мъжът. С развъждането на дини той се занимава от 2000-та година. Отначало тръгнало добре, избил заемите, припечеленото вложил в камион, след това пък купил бус и завъртял колелото. След тази година обаче стартира изначало. Съседът му също е потопен най-малко с 40 хил.лева. И по-възрастните любимчани настояват, че като тази неприятна година за бостаните не е имало най-малко от 20 лета обратно. "
„ На дините слънце им би трябвало, с цел да зреят, а то единствено вода. Прогизнали са, от вътрешната страна са като гъба “, споделя и прекупвач от Хасково. Търговецът е пристигнал на любимешкото пазарище да пазари за магазините си. Тръгва си обаче без стока. „ Допреди десетина дни имаше хубави дини. Директно си взимам стоката отсам и си зареждам магазините. От дъждовете обаче към този момент не могат да изкарат дини за магазин. Пъпешът пък от дълго време отиде - изгни. От два дни не бях идвал. Днес е за последно и край - повече няма да пристигам, няма защо “, добавя търговецът.
Навсякъде към ремаркетата, които се броят на пръсти, се виждат останки от скапана стока. „ Хвърлят, няма какво да я вършат. Друга година пазарът вървеше с цялостна мощ най-малко до август, тази още юли не е завършил “.
„ Тъкмо изправихме малко гръбнака през последните 2-3 години с цена към 15-20 ст. за кг на едро, тъй като преди този момент със 7-8, 10 стотинки напълно изнемогвахме, само че в този момент пък природата се намеси “, споделят опитните производители.
По-късметлиите бостанджии, с по-малко декари, съумели да пласират дините в точния момент, само че тези, които имат повече засадени земи, не смогнали да оберат всичко и да пласират стоката.
Около 500 тона дини загниват на бостана на Георги. „ Няма кой да го купува, изсъхна, няма търговци, най-малко каквото е останало да вземат “, споделя той и е безапелационен, че вносът също убива родното произвеждане. Смята, че страната би трябвало да се намеси, с цел да имат повече сигурност локалните производители.
За разлика от него обаче Елена от с.Йерусалимово е измежду дребното производители, извадили стока в понеделник на тържището на едро, която се радва на внимание от прекупвачите. Дините й са хубави, по стичане на събитията по-късно засадили бостана. Но пък в този момент при неналичието на стока цената се подвига и стопанката ще вземе на едро за кило най-малко по 20 стотинки. Това почти е търпима цена, само че пък с години с мъжа ми сме се мъчили на пет стотинки килото По 2,5 ст. на кг пък плащаме на берачите “, изяснява тя.
„ Печелят най-вече джамбазите. Идва, товари един багажник и до прилежащото село е продал динята на 40 стотинки за кило. Тогава какъв е смисълът да се занимаваш със земеделие в България? “, пита риторично Елена.
„ Догодина сме твърдо в банката. Без заем няма по какъв начин да стъпим на краката си. Загубите са тотални “, споделя Георги. Въпреки несполучливата година ще продължи да обгрижва бостана, тъй като по този край няма кой знае какви благоприятни условия за занаят. „ Няма друго какво да работя. Земеделието познавам най-добре. Няма по какъв начин другояче да изхраня фамилията си “, изяснява мъжът. С развъждането на дини той се занимава от 2000-та година. Отначало тръгнало добре, избил заемите, припечеленото вложил в камион, след това пък купил бус и завъртял колелото. След тази година обаче стартира изначало. Съседът му също е потопен най-малко с 40 хил.лева. И по-възрастните любимчани настояват, че като тази неприятна година за бостаните не е имало най-малко от 20 лета обратно. "
„ На дините слънце им би трябвало, с цел да зреят, а то единствено вода. Прогизнали са, от вътрешната страна са като гъба “, споделя и прекупвач от Хасково. Търговецът е пристигнал на любимешкото пазарище да пазари за магазините си. Тръгва си обаче без стока. „ Допреди десетина дни имаше хубави дини. Директно си взимам стоката отсам и си зареждам магазините. От дъждовете обаче към този момент не могат да изкарат дини за магазин. Пъпешът пък от дълго време отиде - изгни. От два дни не бях идвал. Днес е за последно и край - повече няма да пристигам, няма защо “, добавя търговецът.
Навсякъде към ремаркетата, които се броят на пръсти, се виждат останки от скапана стока. „ Хвърлят, няма какво да я вършат. Друга година пазарът вървеше с цялостна мощ най-малко до август, тази още юли не е завършил “.
„ Тъкмо изправихме малко гръбнака през последните 2-3 години с цена към 15-20 ст. за кг на едро, тъй като преди този момент със 7-8, 10 стотинки напълно изнемогвахме, само че в този момент пък природата се намеси “, споделят опитните производители.
По-късметлиите бостанджии, с по-малко декари, съумели да пласират дините в точния момент, само че тези, които имат повече засадени земи, не смогнали да оберат всичко и да пласират стоката.
Около 500 тона дини загниват на бостана на Георги. „ Няма кой да го купува, изсъхна, няма търговци, най-малко каквото е останало да вземат “, споделя той и е безапелационен, че вносът също убива родното произвеждане. Смята, че страната би трябвало да се намеси, с цел да имат повече сигурност локалните производители.
За разлика от него обаче Елена от с.Йерусалимово е измежду дребното производители, извадили стока в понеделник на тържището на едро, която се радва на внимание от прекупвачите. Дините й са хубави, по стичане на събитията по-късно засадили бостана. Но пък в този момент при неналичието на стока цената се подвига и стопанката ще вземе на едро за кило най-малко по 20 стотинки. Това почти е търпима цена, само че пък с години с мъжа ми сме се мъчили на пет стотинки килото По 2,5 ст. на кг пък плащаме на берачите “, изяснява тя.
„ Печелят най-вече джамбазите. Идва, товари един багажник и до прилежащото село е продал динята на 40 стотинки за кило. Тогава какъв е смисълът да се занимаваш със земеделие в България? “, пита риторично Елена.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ