Данните се съхраняват и обработват в самия чипПрототип на иновативния

Данните се съхраняват и обработват в самия чип

Прототип на новаторския процесор, който работи без външна памет
(снимка: EPFL)

Швейцарски откриватели сътвориха първия в света процесор, основан на 2D транзистори, който не се нуждае от външна памет, а съхранява данните вътре в себе си. Това допуска по-високи скорости на обработка и по-малка консумация на сила.

Класическата компютърна архитектура на декор Нойман към този момент се трансформира в спънка за увеличение на изчислителните благоприятни условия на компютрите. Вина за това има и обменът на данни сред процесора и външната памет. Съхраняването на данни в процесора – където се обработват данните – би помогнало неведнъж да се понижи потреблението на сила от компютрите.

Първият подобен процесор за AI задания е основан в Швейцария. Чипът се базира на нови полупроводници, тънки колкото атом, а не на силиций. Разработката е дело на откриватели от École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL). Иновативният процесор е изработен от 1024 транзистора въз основата на молибденов дисулфид (MoS2).
още по темата
Швейцарските учени не са първите, които обръщат внимание на този полупроводник. Слоят от молибденов дисулфид е с дебелина три атома и към този момент се е потвърдил в пробни разработки като работен канал на транзистори. Експертите го преглеждат като графен в света на полупроводниците. Неговите характерности и индустриални способи са в доста връзки сходни на работата с монокарбонови пластове.

Изследователи от EPFL получиха първата си проба от MoS2 преди 13. Днес те към този момент могат да създават цели пластини от молибденов дисулфид, от които по-специално е изработен процесорен чип с повърхност от 1 см2. И защото това е полупроводник, технологията за произвеждане на процесора може да бъде внедрена в съществуващи заводи, където към този момент се обработва силиций.

Всеки MoS2 транзистор в прототипа съдържа надзорен плаващ гейт. Той е планиран да съхранява данни и да управлява транзистора. Изчислителните данни остават в процесора за по-нататъшната обработка. Вече обработените данни не се изпращат на открито и не се зареждат на никое място. Просто се подава информация към входа на процесора за обработка, а на изхода се получава крайният резултат.

Представеният първообраз на процесор с памет е планиран да извършва една от главните интервенции за обработка на данни – векторно-матрично умножение. Тази интервенция се употребява необятно в цифровата обработка на сигнали и внедряването на модели с изкуствен интелект.

Очевидно е, че през днешния ден такива решения са на върха на търсенето. Според разработчиците, създавайки огромен работещ първообраз, те потвърждават опцията за прекачване на плана от лабораторията във фабриките за всеобщо произвеждане.

Разработката е достигнала до своята реализация, с помощта на увеличеното финансиране от управляващите на Европейския съюз, който се стреми да върне Европа купата водач на пазара за полупроводници, акцентират откривателите от EFPL.