Сова Харис: Българите, които смятат, че с отмяната на лева държавата губи идентичност са около два пъти повече отостаналите
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от Агенция СОВА ХАРИС в интервала 9-11 юни 2025 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното телефонно изявление. Изследването е осъществено със лични средства.
Според получените резултати измежду българското общество сега доминират отрицателни настройки за приемането на еврото през 2026 година Хората се разделят в съответствие 2:1 в интерес на отлагането на това значимо решение, директно касаещо нашия обичай. Резултатите сочат, че осведомителната акция на ръководещите не убеждава множеството българи. Доверието сред всеобщия гласоподавател и ръководещия хайлайф се е изгубило – хората не имат вяра и не стоят зад предложенията, идващи от върховете на властта. Проучването демонстрира, че в този миг българското общество не е готово да одобри еврото през 2026 година с ясна социална поддръжка.
Българите, които считат, че с анулацията на лв. страната губи еднаквост (60,1%) са към два пъти повече от тези, които са на мнение, че с появяването на български знаци върху европейската валута ще се завоюва еднаквост (29,8%). Запазва се количествената съразмерност сред двете оформили се групи. Социалните характеристки на съидейниците от двата полюса са показателни – преобладаваща част от по-възрастните хора и тези с по-ниско обучение против хората в дейна възраст и градската среда.
По въпроса за провеждането на референдум за влизането на страната в Еврозоната от 01.01.26 година се оформя още по-категорично болшинство – 64,5%. Формите на директна народна власт от дълго време са в дневния ни ред и заобикалянето им носи негативи на виновните фактори. Явно публичното самообладание е изчерпано, страховете в обществото са обострени и жителите желаят да имат директен достъп до взимането на значимите за страната решения. Безспорно е, че присъединението ни към Еврозоната е решение с изключителна значимост за всички нас. Според изрично болшинство от 68,7%, референдум по този въпрос е трябвало да бъде извършен още при започване на процеса. Според публичното мнение, пропускът в предишното обаче не анулира нуждата от осъществяване на референдум в сегашния миг. Данните демонстрират ясно, че българското общество не просто е срещу еврото в сегашния миг, а и упорства да има право на директно присъединяване в решението посредством референдум. Игнорирането на тази настройка би било стратегически рисковано както за вътрешната политика, по този начин и за имиджа на процеса по присъединение към Еврозоната.
В началото на прехода българската нация беше обединена по отношение на европейския път на развиване и това докара до редица сполучливи достижения. От данните може да се направи извода, че сега обществото ни е разединено. Евроатлантизмът към този момент няма еднопосочно наличие. Проблемите в страните, които имахме за образец, провокират редица подозрения в политическия курс на техните елити и разколебават вярата в правилността на техните решения. Разби се единството в западните общества, а това води до разделяне и у нас. Като цяло, обществото е разколебано и разграничено по тематиката за дълготрайната посока на България. Европейски Съюз към този момент не е неоспорим модел за развиване в очите на българите, а концепцията за различен път придобива легитимност. Това е сигнал към политиците, че дебатът за посоката на страната не е завършил – той занапред стартира.
Протестите в поддръжка на провеждането на референдум за влизането ни в Еврозоната от 01.01.26 година се утвърждават от болшинството жители. 53,3% поддържат изцяло, а още 10,8% поддържат с известни условности. Против митингите застават 22,6% от пълнолетното население на страната. Гражданската поддръжка за митингите в отбрана на референдум за еврото е мощна и всеобща. Пренебрегването й би задълбочило рецесията на доверие сред институции и жители. Този резултат изпраща явен сигнал към ръководещите: обществото не желае едностранно институционално решение за Еврозоната.
Проучването не регистрира основни промени в електоралните настройки по отношение на откритите на последните парламентарни избори. Вероятно неналичието на предизборна конюнктура води до задържане на статуквото. ГЕРБ-СДС не престават да са първа политическа мощ с поддръжка от 25,0%. Забелязва се наклонност на повишаване на опозиционните политически сили. На това се дължи и излизането на „ Възраждане “ на второ място (14,4%) с минимална преднина пред ПП-ДБ (13,9%). Движение за права и свободи Ново Начало (8,7%) се утвърждава като четвърта политическа мощ, като може да се допусна съществуването и на прикрит избор за тях от подкрепящите ги малцинствени групи. Останалите парламентарно показани партии „ Българска социалистическа партия Обединена левица “, „ Алианс за права и свободи “, „ Меч “, „ Величие “ и „ ИТН “ стоят над чертата за влизане в българския парламент. Може да се отбележат стабилизация при „ Българска социалистическа партия Обединена левица “ и спад при „ ИТН “.
Според получените резултати измежду българското общество сега доминират отрицателни настройки за приемането на еврото през 2026 година Хората се разделят в съответствие 2:1 в интерес на отлагането на това значимо решение, директно касаещо нашия обичай. Резултатите сочат, че осведомителната акция на ръководещите не убеждава множеството българи. Доверието сред всеобщия гласоподавател и ръководещия хайлайф се е изгубило – хората не имат вяра и не стоят зад предложенията, идващи от върховете на властта. Проучването демонстрира, че в този миг българското общество не е готово да одобри еврото през 2026 година с ясна социална поддръжка.
Българите, които считат, че с анулацията на лв. страната губи еднаквост (60,1%) са към два пъти повече от тези, които са на мнение, че с появяването на български знаци върху европейската валута ще се завоюва еднаквост (29,8%). Запазва се количествената съразмерност сред двете оформили се групи. Социалните характеристки на съидейниците от двата полюса са показателни – преобладаваща част от по-възрастните хора и тези с по-ниско обучение против хората в дейна възраст и градската среда.
По въпроса за провеждането на референдум за влизането на страната в Еврозоната от 01.01.26 година се оформя още по-категорично болшинство – 64,5%. Формите на директна народна власт от дълго време са в дневния ни ред и заобикалянето им носи негативи на виновните фактори. Явно публичното самообладание е изчерпано, страховете в обществото са обострени и жителите желаят да имат директен достъп до взимането на значимите за страната решения. Безспорно е, че присъединението ни към Еврозоната е решение с изключителна значимост за всички нас. Според изрично болшинство от 68,7%, референдум по този въпрос е трябвало да бъде извършен още при започване на процеса. Според публичното мнение, пропускът в предишното обаче не анулира нуждата от осъществяване на референдум в сегашния миг. Данните демонстрират ясно, че българското общество не просто е срещу еврото в сегашния миг, а и упорства да има право на директно присъединяване в решението посредством референдум. Игнорирането на тази настройка би било стратегически рисковано както за вътрешната политика, по този начин и за имиджа на процеса по присъединение към Еврозоната.
В началото на прехода българската нация беше обединена по отношение на европейския път на развиване и това докара до редица сполучливи достижения. От данните може да се направи извода, че сега обществото ни е разединено. Евроатлантизмът към този момент няма еднопосочно наличие. Проблемите в страните, които имахме за образец, провокират редица подозрения в политическия курс на техните елити и разколебават вярата в правилността на техните решения. Разби се единството в западните общества, а това води до разделяне и у нас. Като цяло, обществото е разколебано и разграничено по тематиката за дълготрайната посока на България. Европейски Съюз към този момент не е неоспорим модел за развиване в очите на българите, а концепцията за различен път придобива легитимност. Това е сигнал към политиците, че дебатът за посоката на страната не е завършил – той занапред стартира.
Протестите в поддръжка на провеждането на референдум за влизането ни в Еврозоната от 01.01.26 година се утвърждават от болшинството жители. 53,3% поддържат изцяло, а още 10,8% поддържат с известни условности. Против митингите застават 22,6% от пълнолетното население на страната. Гражданската поддръжка за митингите в отбрана на референдум за еврото е мощна и всеобща. Пренебрегването й би задълбочило рецесията на доверие сред институции и жители. Този резултат изпраща явен сигнал към ръководещите: обществото не желае едностранно институционално решение за Еврозоната.
Проучването не регистрира основни промени в електоралните настройки по отношение на откритите на последните парламентарни избори. Вероятно неналичието на предизборна конюнктура води до задържане на статуквото. ГЕРБ-СДС не престават да са първа политическа мощ с поддръжка от 25,0%. Забелязва се наклонност на повишаване на опозиционните политически сили. На това се дължи и излизането на „ Възраждане “ на второ място (14,4%) с минимална преднина пред ПП-ДБ (13,9%). Движение за права и свободи Ново Начало (8,7%) се утвърждава като четвърта политическа мощ, като може да се допусна съществуването и на прикрит избор за тях от подкрепящите ги малцинствени групи. Останалите парламентарно показани партии „ Българска социалистическа партия Обединена левица “, „ Алианс за права и свободи “, „ Меч “, „ Величие “ и „ ИТН “ стоят над чертата за влизане в българския парламент. Може да се отбележат стабилизация при „ Българска социалистическа партия Обединена левица “ и спад при „ ИТН “.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ