Данните показват, че към 2025 г. България е станала почти

Данните демонстрират, че към 2025 година България е станала съвсем напълно онлайн: към 87% от популацията употребява интернет при започване на 2025 година С над 9.25 млн. мобилни връзки мобилните устройства са съвсем на всички места в приложимост. Тази широкомащабна цифровизация се отразява във всички форми на медийно ползване.

Повече от две трети от българите употребяват обществени мрежи, а YouTube доближава до близо две трети от популацията (ок. 66.8%). Смартфоните са най-предпочитано средство за достъп до медии - 78.3% от хората употребяват мобилен телефон или смарт телефон за интернет, до момента в който преносими компютри употребяват 33.5%, таблет – 11.5%, а настолни компютри – 20.5%.
Телевизия и радио
Телевизията продължава да господства измежду обичайните медии, изключително измежду по-възрастните. Около 70% от българите са гледали телевизия всеки ден (по данни от 2022 г.). Все отново младите фенове ясно се отдръпват – при подрастващите и хората под 50 години главен източник на вести са към този момент интернет уеб страниците и обществените мрежи, до момента в който малкия екран остава желана основно от хората над 50 години. Радиото резервира необятна, само че намаляваща публика – индустриално изследване от 2014 година сочи, че към 65% от българите слушат радио всекидневно (най-често в кола или вкъщи). Радиото също се възприема като по-надежден източник спрямо печатните медии и обществените мрежи, само че целите от ден на ден се трансформират към онлайн и мобилни платформи.
Интернет и онлайн новинарски уеб сайтове
Онлайн медиите стават водещ източник на информация. Повече от половината българи влизат в интернет всекидневно, като младите и градските поданици изключително разчитат на новинарски уеб сайтове и обществени канали. Според интернационалните изследвания, към 70% от европейците употребяват интернет за четене на вести онлайн – наклонност, присъща и за България. Макар да няма настоящи публични данни, минали проучвания демонстрират, че към 2022 година към 26% (към 2025 година сигурно са още повече) от българите се уповават главно на онлайн уеб сайтове, без значение дали става дума за спортни вести, данъчни разбори или обстановката с парцелите. Все отново обичайният ефирен формат остава желан за информация от болшинството над 50 години.
Социални мрежи и видео платформи
Социалните мрежи и платформите за видео нарастват лавинообразно. Към началото на 2025 година към 64.9% от българите са дейни в някоя обществена мрежа. Фейсбук доближава почти 48.9% от цялото население. YouTube е употребен от към 66.8% от хората. Младите фенове избират платформи като TikTok и Instagram (с над 1.75 млн. консуматори за Instagram към 2025 г.), до момента в който Фейсбук остава по-популярен измежду по-възрастните. Всичко това акцентира дълбокия залез на инстутуционалната публицистика и засилващата се роля на видео и обществени канали за осведоменост.
Мобилни устройства, приложения и стрийминг
Цифровото ползване се реализира най-вече през мобилни устройства. България е измежду страните с най-вече дейни SIM-карти по отношение на популацията, а 97% от тях поддържат 3G/4G/5G връзка. Всеки ден огромна част от аудиторията употребява новинарски приложения и агрегатори на вести. Стрийминг платформите (Netflix, HBO, Amazon Prime и локални като Voyo, Play Diema Xtra) от ден на ден изместват обичайна телевизия: към 2024 година 55% от българските интернет-потребители гледат стриймвано видео (над междинния европейски дял). По данни на Евростат, България се подрежда в долната третина на Европейски Съюз по стрийминг ползване (55% по отношение на 65% приблизително за ЕС), само че пазарът на заплатен видео стрийминг пораства. Подкастите също навлизат постепенно – изключително измежду младите и образованите – като различен източник за вести и разбори.
Нарастваща роля на профилираните медии
С дигитализацията медийният пейзаж се фрагментира. Все повече консуматори търсят информация по тематики, които ги интересуват, непосредствено в профилирани издания. Например спортните почитатели се обръщат към онлайн спортни уеб сайтове, софтуерните запалянковци – към ИТ-медии, бизнес средите – към финансови портали и така нататък Тази нишова ориентировка (често подкрепена от обществени групи или форуми) дава опция на дребни, профилирани екипи да изградят лоялна публика. В бъдеще се чака профилираните медии да задържат значима част от трафика, предлагащ задълбочено и качествено наличие, което огромните национални медии не постоянно могат да обезпечат.
Заключение
Медиапотреблението в България през 2025 година е белязано от цифровата промяна: интернет и мобилни устройства съвсем напълно завладяват ежедневното внимание на българите, а обичайните медии се приспособяват или губят публика. Телевизията и радиото към момента са значими – изключително за по-възрастните – само че техният дял постепенно понижава. Онлайн новинарските уеб сайтове, обществените мрежи и видео платформите (Youtube, стрийминг услуги) преобладават на всички места другаде, привличайки най-вече младите. Очаква се тази наклонност да продължи: растящата интернет проникваемост, всеобщото потребление на смарт телефони и развиването на стрийминг технологии ще водят до все по-голямо диференциране на медийната консумация. Дигиталните нови формати и профилираните издания евентуално ще търсят публиката си в интернет и през приложения, а обичайните медии ще би трябвало да иновират, с цел да задържат вниманието на аудиторията. Всички данни и разбори сочат, че бъдещето принадлежи на онлайн-средствата за информация и развлечение.

Източници:
datareportal.comosis.bgnsi.bgdatareportal.comdatareportal.comec.europa.eu