НСИ: България има най-високата смъртност в целия Европейски съюз
Данните от последното броене на популацията не са изненада, то удостоверява всички трендове, които през последните 40 години са присъщи за страната ни. Това разяснява в " Денят стартира " Магдалена Костова, шеф на дирекция " Демографска и обществена статистика " към Национален статистически институт
Не е изненадващо, че популацията понижава, като се имат поради демографските индикатори и фактът че, България е " отдаваща страна " - хората емигрират, разяснява Костова.
" Демографските процеси се развиват много постепенно, само че не са необратими. При подобаващи ограничения в региона на обществената помощ, популацията, раждаемостта, биха могли да се извърнат. "
Данните по годините на броене демонстрират, че на територията на България са живели друг брой хора - от 2 милиона през първото броене в Княжество България до съвсем 9 милиона през 1985 г, изясни Костова. Застаряващото население не е особено единствено за България, а за всички развити страни в Европейски Съюз, само че при нас този дял става прекомерно висок.
" В районен аспект - има райони на страната, в които преброяването демонстрира, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за популацията в дейна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население ", сподели Магдалена Костова.
Раждаемостта у нас е на равнището на междинната в Европейски Съюз, само че смъртността в България е най-високата в Съюза. Имаме максимален отрицателен натурален прираст сред родени и умряли, като за това е съдействала и пандемията. Другият главен фактор е миграцията - към 347 000 българи са емигрирали за последните 10 години.
" Емигрират най-вече младежи в трудоспособна възраст и дами във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на популацията се дължи точно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е към 28 години - тя е една от ниските в Европейски Съюз, тъй като този индикатор от ден на ден се усилва. Това обаче не е индикатор, който въздейства върху броя на родените деца ", изясни Костова.
Трудно е да се каже какъв брой са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, сподели още тя.
" Холата са обект на броене в страните в които обитават. Всички страни съвсем по едно и също време вършиха броене в този интервал, тъй че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои страни какъв брой българи живеят ".
Не е изненадващо, че популацията понижава, като се имат поради демографските индикатори и фактът че, България е " отдаваща страна " - хората емигрират, разяснява Костова.
" Демографските процеси се развиват много постепенно, само че не са необратими. При подобаващи ограничения в региона на обществената помощ, популацията, раждаемостта, биха могли да се извърнат. "
Данните по годините на броене демонстрират, че на територията на България са живели друг брой хора - от 2 милиона през първото броене в Княжество България до съвсем 9 милиона през 1985 г, изясни Костова. Застаряващото население не е особено единствено за България, а за всички развити страни в Европейски Съюз, само че при нас този дял става прекомерно висок.
" В районен аспект - има райони на страната, в които преброяването демонстрира, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за популацията в дейна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население ", сподели Магдалена Костова.
Раждаемостта у нас е на равнището на междинната в Европейски Съюз, само че смъртността в България е най-високата в Съюза. Имаме максимален отрицателен натурален прираст сред родени и умряли, като за това е съдействала и пандемията. Другият главен фактор е миграцията - към 347 000 българи са емигрирали за последните 10 години.
" Емигрират най-вече младежи в трудоспособна възраст и дами във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на популацията се дължи точно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е към 28 години - тя е една от ниските в Европейски Съюз, тъй като този индикатор от ден на ден се усилва. Това обаче не е индикатор, който въздейства върху броя на родените деца ", изясни Костова.
Трудно е да се каже какъв брой са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, сподели още тя.
" Холата са обект на броене в страните в които обитават. Всички страни съвсем по едно и също време вършиха броене в този интервал, тъй че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои страни какъв брой българи живеят ".
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ