България е с най-висока смъртност в Европейския съюз
Данните от последното броене на популацията не са изненада, те удостоверяват всички трендове, които през последните 40 години са присъщи за страната ни. Това съобщи пред Българска национална телевизия Магдалена Костова, шеф на дирекция " Демографска и обществена статистика " към Националния статистически институт. Не е изненадващо, че популацията понижава, като се имат поради демографските индикатори и фактът, че България е " отдаваща страна " - хората емигрират, добави Костова. " Демографските процеси се развиват много постепенно, само че не са необратими. При подобаващи ограничения в региона на обществената помощ, популацията, раждаемостта, биха могли да се извърнат ", смята тя.
Данните от годините на броене демонстрират, че на територията на България са живели друг брой хора - от 2 милиона през първото броене в Княжество България до съвсем 9 милиона през 1985 година Застаряващото население не е особено единствено за България, а за всички развити страни в Европейския съюз, само че при нас този дял става прекомерно висок.
В районен аспект - има райони на страната, в които преброяването демонстрира, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за популацията в дейна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население.
Раждаемостта у нас е на равнището на междинната в Европейския съюз, само че смъртността в България е най-високата в Европейски Съюз. Имаме максимален отрицателен натурален приръст сред родени и умряли, като за това е съдействала и пандемията. Другият главен фактор е миграцията - към 347 000 българи са емигрирали през последните 10 години. Емигрират най-вече младежи в трудоспособна възраст и дами във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на популацията се дължи точно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е към 28 години - тя е една от ниските в Европейския съюз, тъй като този индикатор от ден на ден се усилва. Това обаче не е индикатор, който въздейства върху броя на родените деца ", разясни специалистът от Национален статистически институт.
Трудно е да се каже какъв брой са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, сподели още Костова. " Хората са обект на броене в страните, в които обитават. Всички страни съвсем по едно и също време вършиха броене в този интервал, тъй че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои страни какъв брой българи живеят ", добави тя.
Данните от годините на броене демонстрират, че на територията на България са живели друг брой хора - от 2 милиона през първото броене в Княжество България до съвсем 9 милиона през 1985 година Застаряващото население не е особено единствено за България, а за всички развити страни в Европейския съюз, само че при нас този дял става прекомерно висок.
В районен аспект - има райони на страната, в които преброяването демонстрира, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за популацията в дейна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население.
Раждаемостта у нас е на равнището на междинната в Европейския съюз, само че смъртността в България е най-високата в Европейски Съюз. Имаме максимален отрицателен натурален приръст сред родени и умряли, като за това е съдействала и пандемията. Другият главен фактор е миграцията - към 347 000 българи са емигрирали през последните 10 години. Емигрират най-вече младежи в трудоспособна възраст и дами във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на популацията се дължи точно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е към 28 години - тя е една от ниските в Европейския съюз, тъй като този индикатор от ден на ден се усилва. Това обаче не е индикатор, който въздейства върху броя на родените деца ", разясни специалистът от Национален статистически институт.
Трудно е да се каже какъв брой са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, сподели още Костова. " Хората са обект на броене в страните, в които обитават. Всички страни съвсем по едно и също време вършиха броене в този интервал, тъй че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои страни какъв брой българи живеят ", добави тя.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ