Марин льо Пен загроби Еманюел Макрон
Данните от гласуването на първия тур на предварителните парламентарни избори във Франция не оставят друга интерпретация. Крайната десница взриви по този начин наречения политически център, събран като детски конструктор, особено с цел да избутат Макрон на най-високия пост в страната преди седем години.
Целият административен запас, всички медийни канали, мощният напън на огромни и доста огромни бизнеси да привлекат хората да гласоподават за президентския съюз – нищо не остана, нищичко. Гласовете се броят. Избирателят си отива. Към Марин Льо Пен и Джордан Бардела.
Този резултат може да се смята за „ промеждутъчен неуспех “, както сервилните медии към този момент се пробваха да създадат. Но човек може – и би трябвало – да го назова политическо Ватерло. Разбира се, няма да се стигне до абдикация, т.е. до оставка на Макрон. Но Макрон ще би трябвало да живее с кактус през оставащите две години от президентството си. В изгладените си панталони, значима част от президентския костюм. Французите напъхаха трънливото растение под колана на притежателя на Елисейския замък.
Може, несъмнено, да понижим саркастичния си звук и да стартираме да обмисляме политическите вероятности на Петата република. И във вътрешната, и във външната политика. Без да се взема поради ролята на нейния началник, защото той излезе от борбата като губещ.
Независимо от резултатите от втория тур, който ще се организира идната неделя, 7 юли, на Макрон ще бъдат отрязани някои президентски преимущества. Да, той въпреки всичко ще бъде главнокомандващ на въоръжените сили, само че държавното управление отпуска парите, с цел да ги храни, обува, облича и оборудва. А депутатите утвърждават държавното управление - съгласно конституцията - ще бъде формирано от спечелилите, от тези, които съставляват парламентарното болшинство.
Атал, скъпи, хайде, сбогом!
Въпреки че, несъмнено, не става въпрос за Атал.
Атал е пешка, политик за еднократна приложимост, който беше взет, с цел да уравновеси сегашния водач на “Националния общ брой ”, Бардела. И са на път да го изхвърлят като разходен материал.
На гласоподавателя не му пука за Атал. Както преди този момент не му пукаше за предходния министър председател, чиято фамилия към този момент е забравена. Избирателите изрично не желаят Макрон. Не като президент. Не като политик. Не като „ другар на Зеленски “ и „ другар на Фон дер Лайен “.
Те не желаят Макрон дотам, че французите трансферираха враждебността си към него върху жена му. Преди седмица Бриджит Макрон, която се появи на погребението на музикалната икона на 60-те Франсоаз Арди, беше толкоз освирквана, че телохранителите ѝ бяха принудени да я прикриват от националното неодобрение.
Гневът на френските гласоподаватели щеше да си остане тяхна работа, в случай че сегашният държавен глава не се беше вкарал до шия в санкционна война с нас, въпреки и под егидата на Европейски Съюз. Въпреки че постоянно имаше образеца с унгарското държание под носа си. Тоест Париж имаше избор. И Париж го направи в интерес на ескалацията на връзките с нас.
Така Макрон имаше опция да се дистанцира оптимално от евроатлантическата борба с нас. Той още веднъж се държеше обратно на здравия разсъдък, като се съгласи до такава степен, че е подготвен да даде френските нуклеарни арсенали разполагаем на Брюксел, „ в случай че е належащо “.
Без даже да загатваме чудовищната обстановка в стопанската система, където цените на газа и електрическата енергия се повишават съвсем всяко тримесечие, поставяйки военната помощ на Киев в скоби в ущърб на личната му сигурност.
Политиката на Макрон лиши Франция от главното. Силата на държавната дума и нейната тежест във външната политика. Когато Русия беше в близост, Париж беше мощен и извънредно почитан състезател на геополитическата шахматна дъска. Като се лиши независимо от връзки с Русия, прекъсна всички контакти, съобщи доверието ни, Макрон трансформира Франция в индивид, който даже няма районно въздействие. При Макрон Париж беше изритан освен от Афганистан. А от съвсем цяла Западна Африка. А в личните им отвъдморски територии относителната преданост се основава само на армейски щикове или засилени полицейски и жандармерийски патрули.
Това, че Льо Пен и Бардела махнаха Макрон и макронизма като парцали, не е единствено тяхна заслуга. Това е и волята на елементарните жители, на които Макрон просто им е писнал. Които желаят да живеят в мир. И които към този момент не желаят да се опасяват да излизат вечер. Които са изтощени от лозунгите за политическа уместност и „ приобщаване “. Да, и които несъмнено са не запомнили какво е „ Украйна “ и за какво би трябвало да заплащат за безкрайните прищевки на Киев.
И най-после. Преди съвсем двадесет години на европейския референдум французите пратиха Европейски Съюз и конституцията му по дяволите. Сега със същия звук се обърнаха и към паневропейския блок.
Естаблишмънтът е не запомнил, че в случай че гледаш на демокрацията задоволително дълго, тя може да огледа назад към теб. Първият тур на френските парламентарни избори сподели това доста безапелационно.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед101209Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед16108Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед26390Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед18692Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед12682Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед107930Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед101209Проф. Нако Стефанов: В Украйна
Целият административен запас, всички медийни канали, мощният напън на огромни и доста огромни бизнеси да привлекат хората да гласоподават за президентския съюз – нищо не остана, нищичко. Гласовете се броят. Избирателят си отива. Към Марин Льо Пен и Джордан Бардела.
Този резултат може да се смята за „ промеждутъчен неуспех “, както сервилните медии към този момент се пробваха да създадат. Но човек може – и би трябвало – да го назова политическо Ватерло. Разбира се, няма да се стигне до абдикация, т.е. до оставка на Макрон. Но Макрон ще би трябвало да живее с кактус през оставащите две години от президентството си. В изгладените си панталони, значима част от президентския костюм. Французите напъхаха трънливото растение под колана на притежателя на Елисейския замък.
Може, несъмнено, да понижим саркастичния си звук и да стартираме да обмисляме политическите вероятности на Петата република. И във вътрешната, и във външната политика. Без да се взема поради ролята на нейния началник, защото той излезе от борбата като губещ.
Независимо от резултатите от втория тур, който ще се организира идната неделя, 7 юли, на Макрон ще бъдат отрязани някои президентски преимущества. Да, той въпреки всичко ще бъде главнокомандващ на въоръжените сили, само че държавното управление отпуска парите, с цел да ги храни, обува, облича и оборудва. А депутатите утвърждават държавното управление - съгласно конституцията - ще бъде формирано от спечелилите, от тези, които съставляват парламентарното болшинство.
Атал, скъпи, хайде, сбогом!
Въпреки че, несъмнено, не става въпрос за Атал.
Атал е пешка, политик за еднократна приложимост, който беше взет, с цел да уравновеси сегашния водач на “Националния общ брой ”, Бардела. И са на път да го изхвърлят като разходен материал.
На гласоподавателя не му пука за Атал. Както преди този момент не му пукаше за предходния министър председател, чиято фамилия към този момент е забравена. Избирателите изрично не желаят Макрон. Не като президент. Не като политик. Не като „ другар на Зеленски “ и „ другар на Фон дер Лайен “.
Те не желаят Макрон дотам, че французите трансферираха враждебността си към него върху жена му. Преди седмица Бриджит Макрон, която се появи на погребението на музикалната икона на 60-те Франсоаз Арди, беше толкоз освирквана, че телохранителите ѝ бяха принудени да я прикриват от националното неодобрение.
Гневът на френските гласоподаватели щеше да си остане тяхна работа, в случай че сегашният държавен глава не се беше вкарал до шия в санкционна война с нас, въпреки и под егидата на Европейски Съюз. Въпреки че постоянно имаше образеца с унгарското държание под носа си. Тоест Париж имаше избор. И Париж го направи в интерес на ескалацията на връзките с нас.
Така Макрон имаше опция да се дистанцира оптимално от евроатлантическата борба с нас. Той още веднъж се държеше обратно на здравия разсъдък, като се съгласи до такава степен, че е подготвен да даде френските нуклеарни арсенали разполагаем на Брюксел, „ в случай че е належащо “.
Без даже да загатваме чудовищната обстановка в стопанската система, където цените на газа и електрическата енергия се повишават съвсем всяко тримесечие, поставяйки военната помощ на Киев в скоби в ущърб на личната му сигурност.
Политиката на Макрон лиши Франция от главното. Силата на държавната дума и нейната тежест във външната политика. Когато Русия беше в близост, Париж беше мощен и извънредно почитан състезател на геополитическата шахматна дъска. Като се лиши независимо от връзки с Русия, прекъсна всички контакти, съобщи доверието ни, Макрон трансформира Франция в индивид, който даже няма районно въздействие. При Макрон Париж беше изритан освен от Афганистан. А от съвсем цяла Западна Африка. А в личните им отвъдморски територии относителната преданост се основава само на армейски щикове или засилени полицейски и жандармерийски патрули.
Това, че Льо Пен и Бардела махнаха Макрон и макронизма като парцали, не е единствено тяхна заслуга. Това е и волята на елементарните жители, на които Макрон просто им е писнал. Които желаят да живеят в мир. И които към този момент не желаят да се опасяват да излизат вечер. Които са изтощени от лозунгите за политическа уместност и „ приобщаване “. Да, и които несъмнено са не запомнили какво е „ Украйна “ и за какво би трябвало да заплащат за безкрайните прищевки на Киев.
И най-после. Преди съвсем двадесет години на европейския референдум французите пратиха Европейски Съюз и конституцията му по дяволите. Сега със същия звук се обърнаха и към паневропейския блок.
Естаблишмънтът е не запомнил, че в случай че гледаш на демокрацията задоволително дълго, тя може да огледа назад към теб. Първият тур на френските парламентарни избори сподели това доста безапелационно.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед101209Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед16108Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед26390Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед18692Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед12682Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед107930Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед101209Проф. Нако Стефанов: В Украйна
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ