Чака ли ни втора вълна на безработица?
Данните на Национален статистически институт за подхванатите ограничения от нефинансовите предприятия във връзка с наетия личен състав дават ясна визия за случилото се през месец март, т.е. непосредствената реакция от оповестеното изключително състояние. Вече прегледахме всекидневното придвижване на безработицата в първия месец от изключителното състояние, както и характерностите на безработните, в това число разпределението по области. Новите данни на Национален статистически институт разрешават да разгледаме повече елементи, в това число използването на заплатен и неплатен отпуск, както и да проследим седмичното придвижване на безработните по области.
Масово служащи в заплатен и неплатен отпуск
Излизането в заплатен отпуск е най-разпространената мярка, като близо 42% от компаниите са подхванали тази стъпка. Подобна реакция е предстояща в кратковременен интервал, защото тя носи най-нисък разход за работодателите - служащите са си у дома, само че това " изяжда " от годишния им заплатен отпуск. Тук обаче се крие и евентуален проблем - огромна част от наетия труд е със мощно понижен или даже изцяло привършен заплатен отпуск. Това е значимо както за самите служащи - липса на еластичност и свободни дни до края на годината, по този начин и за идния туристически сезон - мощен сезон от български туристи е мъчно изпълним, в случай че българите всеобщо нямат заплатен отпуск. Много е евентуално някои от ограниченията на държавното управление за интервала след изключителното състояние да бъдат точно в тази посока.
Малко под 25% от предприятията са пуснали служащи в неплатен отпуск. Това е тежък вид за самите служащи. Дните отпуск не се заплащат, а в това време не си и скъсен, т.е. нямаш достъп до компенсацията от фонд " Безработица ". Тази група има достъп до безлихвения заем от 4 500 лева, само че това е дребна разтуха, на фона на изгубения приход и неналичието на обезщетение. Неплатеният отпуск най-вероятно е употребен в по-голяма степен от дребни компании - с по-непосредствени връзки сред служащ и шеф, както и в туризма - близо 32% от местата за настаняване са подхванали тази мярка.
Затишие или втора вълна от безработни?
Около 17% от предприятията са декларирали, че са съкратили служащи през месец март. Двоен е този дял (над 35%) в местата за настаняване. Тези 17% обаче демонстрират, че в първия месец на изключителното състояние огромният брой служащи е бил в заплатен или неплатен отпуск, а не наложително скъсен. Това значи, че данните за безработицата, които следим съвсем на дневна база, не описват цялата история. Хората в неплатен отпуск също са изгубили своя приход, даже и да ги няма в статистиката за безработните. А огромният % - тези 42% в заплатен отпуск, също са наранени и тяхното бъдеще зависи от продължителността на изключителните ограничения. Не би трябвало да се подценява опцията от втора вълна безработни, в случай че стопанската система не се отпуши в идните седмици.
В изследването на Национален статистически институт близо 8% от фирмите са споделили, че са се възползвали от мярката " 60/40 ". Тук обаче би трябвало да се регистрира, че това е към месец март, а по-сериозният интерес към мярката се появи през април, когато стана ясно, че се поемат и осигуровките на работодателя. Към тази седмица броят на служащите, за които има заявление по " 60/40 " към този момент са над 100 хиляди, т.е. доближават общия брой на новорегистрираните безработни от началото на изключителното състояние. Най-вероятно броя на служащите по " 60/40 " ще продължи да нараства, само че не може да се каже към този момент дали потока към бюрата по труда ще се резервира на по-ниските равнища от последните дни или ще пристигна и втора вълна.
Крива на безработицата по области
Данните на Национален статистически институт разрешават да се наблюдава развиването на безработицата по седмици и на регионално равнище от началото на рецесията. Общо за 6-те седмици от 16 март (първият понеделник след изключителното положение) до 26 април броят на новорегистрираните безработни е 105 хиляди души или 2,5% от популацията на възраст 20-64 година В този интервал има и близо 16 хиляди постъпили на работа от бюрата по труда. Пиковата седмица е 6-12 април с 31,5 хиляди нови безработни (на дневна база пикът е 6 април), а в последна седмица (20-26 април) броят на новорегистрираните безработни е понижен до 11,6 хиляди души. Тенденцията е сходна в съвсем всички области на страната - пикът непроменяемо е в седмицата 6-12 април.
Над 14 хиляди са новите безработни в София в този интервал, само че по отношение на популацията столицата се показва добре - 1,7% от групата 20-64 година Големият дял на услугите, както и многото обществени институции, вършат удара върху заетостта в София по-малък. Близо 10 хиляди са новите безработни в Пловдив, което е 2,4% от групата 20-64 година, т.е. в границите на междинните равнища за страната. И в София и Пловдив обаче най-ясно се вижда неналичието на нови работни места през март месец - макар огромния мащаб на двете области, постъпилите на работа през бюрата са по към 1 100 в тези 6 сериозни седмици.
Най-негативни са процесите в Благоевград - 7,7 хиляди нови безработни, което е 4,2% от групата 20-64 година Тук роля играе както удара върху индустрията, по този начин и практическото преустановяване на зимния туристически сезон. Бургас и Варна също имат по над 7 хиляди нови безработни - надлежно 3% и 2,6% от групата 20-64 година, само че все още стоят добре на фона на огромният дял на туризма в локалните стопански системи. За морските общини обаче значимите месеци занапред предстоят и случилото се през март не е определящо.
Очакванията за идващия месец
В допитването на Национален статистически институт до нефинансовите предприятия има и въпрос за упованията по отношение на личния състав през идния месец, което на процедура обгръща настоящия миг. Около 73% от компаниите чакат опазване на личния състав, а 25% чакат да има съкращения - съвсем липсват отговори за предстоящи назначения. Липсата на отговори за нарастване на личния състав е разбираема, имайки поради, че въпросът касае единствено идният месец (обхваща главно април), а най-малко до 13 май страната остава в изключително състояние. В тази конюнктура малко компании усилват своя личен състав.
Притеснението е по-скоро обвързано с тези 25%, които плануват още съкращения. Притокът към бюрата към труда се забавя - от близо 32 хиляди на седмица в пика до към 12 хиляди в края на април, само че заплахата за служащите в заплатен и неплатен отпуск остава. Следващите 2-3 седмици ще ни ориентират дали вървим към възобновяване на стопанската интензивност и дали притокът към бюрата ще продължи да затихва или ще се появи втора вълна на безработни. /money.bg
Масово служащи в заплатен и неплатен отпуск
Излизането в заплатен отпуск е най-разпространената мярка, като близо 42% от компаниите са подхванали тази стъпка. Подобна реакция е предстояща в кратковременен интервал, защото тя носи най-нисък разход за работодателите - служащите са си у дома, само че това " изяжда " от годишния им заплатен отпуск. Тук обаче се крие и евентуален проблем - огромна част от наетия труд е със мощно понижен или даже изцяло привършен заплатен отпуск. Това е значимо както за самите служащи - липса на еластичност и свободни дни до края на годината, по този начин и за идния туристически сезон - мощен сезон от български туристи е мъчно изпълним, в случай че българите всеобщо нямат заплатен отпуск. Много е евентуално някои от ограниченията на държавното управление за интервала след изключителното състояние да бъдат точно в тази посока.
Малко под 25% от предприятията са пуснали служащи в неплатен отпуск. Това е тежък вид за самите служащи. Дните отпуск не се заплащат, а в това време не си и скъсен, т.е. нямаш достъп до компенсацията от фонд " Безработица ". Тази група има достъп до безлихвения заем от 4 500 лева, само че това е дребна разтуха, на фона на изгубения приход и неналичието на обезщетение. Неплатеният отпуск най-вероятно е употребен в по-голяма степен от дребни компании - с по-непосредствени връзки сред служащ и шеф, както и в туризма - близо 32% от местата за настаняване са подхванали тази мярка.
Затишие или втора вълна от безработни?
Около 17% от предприятията са декларирали, че са съкратили служащи през месец март. Двоен е този дял (над 35%) в местата за настаняване. Тези 17% обаче демонстрират, че в първия месец на изключителното състояние огромният брой служащи е бил в заплатен или неплатен отпуск, а не наложително скъсен. Това значи, че данните за безработицата, които следим съвсем на дневна база, не описват цялата история. Хората в неплатен отпуск също са изгубили своя приход, даже и да ги няма в статистиката за безработните. А огромният % - тези 42% в заплатен отпуск, също са наранени и тяхното бъдеще зависи от продължителността на изключителните ограничения. Не би трябвало да се подценява опцията от втора вълна безработни, в случай че стопанската система не се отпуши в идните седмици.
В изследването на Национален статистически институт близо 8% от фирмите са споделили, че са се възползвали от мярката " 60/40 ". Тук обаче би трябвало да се регистрира, че това е към месец март, а по-сериозният интерес към мярката се появи през април, когато стана ясно, че се поемат и осигуровките на работодателя. Към тази седмица броят на служащите, за които има заявление по " 60/40 " към този момент са над 100 хиляди, т.е. доближават общия брой на новорегистрираните безработни от началото на изключителното състояние. Най-вероятно броя на служащите по " 60/40 " ще продължи да нараства, само че не може да се каже към този момент дали потока към бюрата по труда ще се резервира на по-ниските равнища от последните дни или ще пристигна и втора вълна.
Крива на безработицата по области
Данните на Национален статистически институт разрешават да се наблюдава развиването на безработицата по седмици и на регионално равнище от началото на рецесията. Общо за 6-те седмици от 16 март (първият понеделник след изключителното положение) до 26 април броят на новорегистрираните безработни е 105 хиляди души или 2,5% от популацията на възраст 20-64 година В този интервал има и близо 16 хиляди постъпили на работа от бюрата по труда. Пиковата седмица е 6-12 април с 31,5 хиляди нови безработни (на дневна база пикът е 6 април), а в последна седмица (20-26 април) броят на новорегистрираните безработни е понижен до 11,6 хиляди души. Тенденцията е сходна в съвсем всички области на страната - пикът непроменяемо е в седмицата 6-12 април.
Над 14 хиляди са новите безработни в София в този интервал, само че по отношение на популацията столицата се показва добре - 1,7% от групата 20-64 година Големият дял на услугите, както и многото обществени институции, вършат удара върху заетостта в София по-малък. Близо 10 хиляди са новите безработни в Пловдив, което е 2,4% от групата 20-64 година, т.е. в границите на междинните равнища за страната. И в София и Пловдив обаче най-ясно се вижда неналичието на нови работни места през март месец - макар огромния мащаб на двете области, постъпилите на работа през бюрата са по към 1 100 в тези 6 сериозни седмици.
Най-негативни са процесите в Благоевград - 7,7 хиляди нови безработни, което е 4,2% от групата 20-64 година Тук роля играе както удара върху индустрията, по този начин и практическото преустановяване на зимния туристически сезон. Бургас и Варна също имат по над 7 хиляди нови безработни - надлежно 3% и 2,6% от групата 20-64 година, само че все още стоят добре на фона на огромният дял на туризма в локалните стопански системи. За морските общини обаче значимите месеци занапред предстоят и случилото се през март не е определящо.
Очакванията за идващия месец
В допитването на Национален статистически институт до нефинансовите предприятия има и въпрос за упованията по отношение на личния състав през идния месец, което на процедура обгръща настоящия миг. Около 73% от компаниите чакат опазване на личния състав, а 25% чакат да има съкращения - съвсем липсват отговори за предстоящи назначения. Липсата на отговори за нарастване на личния състав е разбираема, имайки поради, че въпросът касае единствено идният месец (обхваща главно април), а най-малко до 13 май страната остава в изключително състояние. В тази конюнктура малко компании усилват своя личен състав.
Притеснението е по-скоро обвързано с тези 25%, които плануват още съкращения. Притокът към бюрата към труда се забавя - от близо 32 хиляди на седмица в пика до към 12 хиляди в края на април, само че заплахата за служащите в заплатен и неплатен отпуск остава. Следващите 2-3 седмици ще ни ориентират дали вървим към възобновяване на стопанската интензивност и дали притокът към бюрата ще продължи да затихва или ще се появи втора вълна на безработни. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ