ИПИ: На пазара на труда в страната има огромен проблем
Данните на Национален статистически институт от наблюдението на работната мощ през 2024 година ясно демонстрират, че на пазара на труда има голям проблем, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система. Коефициентът на безработица е 4,2%, или с 0,1 процентни пункта по-нисък от този през 2023 година. Коефициентът на претовареност за популацията на възраст 15-64 година пък доближава 70,9%, или с 0,2 процентни пункта над този от миналата година.
Тези немощни помръдвания на индикаторите на пазара на труда демонстрират, че безработицата е достигнала естественото си дъно, при което търсещите към този момент са на работа, някои са сред две работни места, а ненамерилите са минали към групата на неактивните. Заетостта, въпреки това, към този момент е в своя пик и без разнообразни от досегашните дейности не би могла да се увеличи.
Възможните фактори за нов напредък на пазара на труда обгръщат както повишение на икономическо и обществено развиване, по този начин и нарочни политики:
През 2024 година обезкуражените – тези, които кардинално биха работили, само че не търсят интензивно, тъй като допускат, че няма да намерят работа – са 24 хиляди. Коефициентът на икономическа интензивност се усилва с едвам 0,1 процентни пункта. Същевременно броят на неактивните лица остава над 1 млн. души, като по-голямата част от тях са дами.
Тук главното разделяне е по възраст и по пол. При младежите на възраст 15-24 година се следи понижение на заетостта и повишение на безработицата. Относителният дял на незаетите и неучастващи в обучение и образование от популацията на възраст 15-29 навършени години е 12,7%. При дамите заетостта остава доста по-ограничена от тези при мъжете. Безработицата пък е по-висока, а заплащането – сензитивно по-ниско. Факторът, който може да почисти тези разлики, е образованието. При висшистите няма разлики сред заетостта и безработицата на мъжете и дамите, до момента в който с намаляването на степенна на обучение ножицата се отваря.
Липсата на подобаващи фрагменти е измежду главните фактори, непозволяващи разширение на активността на предприятията. В идващите 3-5 години работодателите се нуждаят от още половин милион души. Близо половината висшисти не работят на позиция, изискваща висше обучение.
Половината от учащите в професионалното обучение пък няма да работят това, за което са учили. Връзката сред образованието (професионално и висше) е скъсана, дейните ограничения на пазара на труда се концентрират в основаването на директна (субсидирана) претовареност, а не в квалификацията и преквалификацията, консултирането, ориентирането (обратното на това в ЕС), огромни стратегии за образования се провалят (например тази в боксуващия проект за възобновяване и устойчивост).
Привличане на население и импорт на служащи. През последните години се следи привличане на население и механичният приръст остава позитивен. В същото време в идващите пет години работодателите ще търсят още близо половин милион души. Основата е сложена, стопанската система продължава да се развива, а стремежът би трябвало да е в още по-голям поток завръщащи се българи и заселващи се в страната чужденци от Европейски Съюз и от трети страни, които да покачат качеството и количеството на човешкия капитал в изискванията на структурна безработица и към този момент стагниращ пазар на труда.
Тези немощни помръдвания на индикаторите на пазара на труда демонстрират, че безработицата е достигнала естественото си дъно, при което търсещите към този момент са на работа, някои са сред две работни места, а ненамерилите са минали към групата на неактивните. Заетостта, въпреки това, към този момент е в своя пик и без разнообразни от досегашните дейности не би могла да се увеличи.
Възможните фактори за нов напредък на пазара на труда обгръщат както повишение на икономическо и обществено развиване, по този начин и нарочни политики:
През 2024 година обезкуражените – тези, които кардинално биха работили, само че не търсят интензивно, тъй като допускат, че няма да намерят работа – са 24 хиляди. Коефициентът на икономическа интензивност се усилва с едвам 0,1 процентни пункта. Същевременно броят на неактивните лица остава над 1 млн. души, като по-голямата част от тях са дами.
Тук главното разделяне е по възраст и по пол. При младежите на възраст 15-24 година се следи понижение на заетостта и повишение на безработицата. Относителният дял на незаетите и неучастващи в обучение и образование от популацията на възраст 15-29 навършени години е 12,7%. При дамите заетостта остава доста по-ограничена от тези при мъжете. Безработицата пък е по-висока, а заплащането – сензитивно по-ниско. Факторът, който може да почисти тези разлики, е образованието. При висшистите няма разлики сред заетостта и безработицата на мъжете и дамите, до момента в който с намаляването на степенна на обучение ножицата се отваря.
Липсата на подобаващи фрагменти е измежду главните фактори, непозволяващи разширение на активността на предприятията. В идващите 3-5 години работодателите се нуждаят от още половин милион души. Близо половината висшисти не работят на позиция, изискваща висше обучение.
Половината от учащите в професионалното обучение пък няма да работят това, за което са учили. Връзката сред образованието (професионално и висше) е скъсана, дейните ограничения на пазара на труда се концентрират в основаването на директна (субсидирана) претовареност, а не в квалификацията и преквалификацията, консултирането, ориентирането (обратното на това в ЕС), огромни стратегии за образования се провалят (например тази в боксуващия проект за възобновяване и устойчивост).
Привличане на население и импорт на служащи. През последните години се следи привличане на население и механичният приръст остава позитивен. В същото време в идващите пет години работодателите ще търсят още близо половин милион души. Основата е сложена, стопанската система продължава да се развива, а стремежът би трябвало да е в още по-голям поток завръщащи се българи и заселващи се в страната чужденци от Европейски Съюз и от трети страни, които да покачат качеството и количеството на човешкия капитал в изискванията на структурна безработица и към този момент стагниращ пазар на труда.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ