Данните на Министерството на финансите за юли и август показват,

Данните на Министерството на финансите за юли и август демонстрират, че обществените финанси са в забележително положително здраве. За юли Консолидираната фискална стратегия (КФП) е на остатък от 705.2 млн. лв., а за август прогнозите са той да нарасне със 180 млн. лв. като доближи 885 млн. лв.. Причините за тези доста положителни индикатори като цяло са две. От една страна е мощното осъществяване на приходите, което очевидно надвишава заложените в бюджета за 2021-та, признат от последното държавно управление на ГЕРБ в края на 2020-а. От друга страна е политиката на служебното държавно управление за икономисване на разноските, която съгласно министрите е наложена от нормативните ограничавания в законите, на които се подчинява разходната част на настоящия бюджет. Точно заради тези ограничавания държавното управление желае актуализация на бюджета. Доколко обаче препоръчаните от него промени в тази актуализация и кои от тях са верни и належащи е въпрос на обособен разбор. За преизпълнението на приходната част на консолидирания бюджет има няколко фактора, които към този момент бяха коментирани в пленарна зала на Народното събрание. Това са подценената от последното държавно управление на ГЕРБ приходна част, ненадейно внезапното увеличение на цените на горивата, металите и другите борсови артикули на интернационалните пазари, съживяването на стопанската система (най-вече на онази част, която е експортно насочена и не зависи от държавни поръчки), увеличението на приходите на немалка част от популацията поради държавни ограничения и поради засиленото търсене на работна ръка и ограниченията на служебното държавно управление за увеличение на събираемостта. Не се наемаме да кажем кой от всичките тези фактори има по-голяма тежест в увеличението на приходите в държавната хазна, само че като цяло резултатът от тяхното влияние може да се види в известието на Министерството на финансите за осъществяването на КФП за седемте месеца на годината. " Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 22 758,9 млн. лева, което съставлява 61,5 % от плануваните за годината данъчни доходи. Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2,7 милиарда лева (13,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 77,8 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 4 466,8 млн. лева или 64,0 % от плануваните в плановете за годината. Постъпленията от косвени налози са в размер на 10 474,7 млн. лева (61,3 % от плановете за годината), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 7 175,2 млн. лева (64,0 % от планираните), от акцизи възлизат на 3 117,9 млн. лева (55,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 149,5 млн. лева (63,8 % по отношение на годишните разчети). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 914,1 млн. лева или 71,2 % осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 6 903,3 млн. лева, което съставлява 59,0 % от разчетените за годината ", написа в информацията на финансовото ведомство. Цитираните данни са в интерес на изказванието на настоящия финансов министър Асен Василев, че една немалка част от нарастването на приходите се дължи на напъните на държавното управление за възстановяване на събираемостта. Защото, в случай че съпоставим данните за постъпленията в хазната при държавното управление на ГЕРБ по време на Коронавирус рецесия и преди нея, ще забележим, че за седемте месеца на 2020-та приходите от директни налози са били 57.8% от заложените, а от косвените - 56.4% от заложените. За седемте месеца на 2018-та приходите от директни налози са били 62.9% от заложените, а от косвени - 59.2% от заложените в тогава настоящия бюджет. Вижда се, че сегашните равнища на данъчни доходи са по-близки до тези от годината, когато Коронавирус рецесия не е имало, в сравнение с до равнищата от 2020-та. И това дава съображение да се счита, че политиката на настоящето държавно управление за увеличение на събираемостта има своя позитивен резултат наред с всички останали фактори водещи до по-големите данъчни и осигурителни доходи. По отношение на разноските. Липсата на актуализация на бюджета несъмнено принуждава държавното управление да води политика на жестоки икономии изразяваща се в прекъсване на всички неналежащи заплащания и в изгребване на всички бюджетни запаси (т.нар. буфери). Факт е, че съгласно Министерството на финансите разноските по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2021 година възлизат на 28 548,3 млн. лева, което е 54,4 % от годишните планове. Това е доста повече спрямо 2020-та (49.1%), само че тогава и остатъкът в хазната бе доста (над два пъти) по-голям. Обяснението на служебното държавно управление за това е следното: " Значителният растеж на разноските към юли 2021 година по отношение на същия интервал на миналата година е обвързван, от една страна, с по-ниската база през 2020 година, когато има регистрирани доста по-малки по мярка разноски за битка с пандемията от COVID-19, до момента в който към юли 2021 година тези разноски са основни, и въпреки това - на политиката по приходите, политиките в обществената сфера и по-високите разноски за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година ", се споделя в известието на Министерството на финансите. И по нататък в него се вършат няколко значими разяснения: " Разгледани по стопански детайли, най-значително повишаване се регистрира при обществените и здравноосигурителните разноски. В частта на разноските за пенсии са изразходени 739,2 млн. лева за добавки в размер на 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юли. Наред с това въздействие върху разноските за пенсии оказва и нарастването на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст и на оптималния размер на пенсията от началото на годината, базовия резултат от нарастването на пенсиите през юли 2020 година, както и нарастването от м. юли 2021 година В частта на здравноосигурителните разноски се регистрира повишаване, обвързвано с по-високите разноски за битка с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на изключителна епидемиологична конюнктура, в това число разноски за лекарства, проби, консумативи и защитни средства, средства за поддръжка на личния състав на първа линия в битката с COVID-19 (допълнително месечно заплащане в размер на 1 000 лева.), възнаграждение на изпълнителите на здравна помощ за слагане на ваксини против COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лева, на експерти от професионално направление " Здравни грижи " в размер на 360 лева и на санитари в размер на 120 лева и други. Принос за повишаване на разноските за дотации за нефинансови предприятия имат заплащанията по мярката " 60/40 ", мярката " 80/20 ", мярката " Запази ме ", мярката " Подкрепа посредством оборотен капитал за дребни и междинни предприятия, наранени от краткотрайните противоепидемични ограничения ", управлявана от Национална агенция за приходите, и други ". В същото време държавното управление е спряло обилни разноски, свързани с заплащания за аграрни производители, по изпълнени от строителните компании поръчки по контракти с страната. Правителството твърди, че тези заплащания са спрени заради законови бюджетни ограничавания - не са заложени в бюджетите на съответните държавни ведомства. Обещанията на кабинета са, че парите ще бъдат разплатени, в случай че препоръчаната актуализация на бюджета бъде призната. Само за сведение дължимите към строителните компании пари са към 1.4 милиарда лв.. Ако единствено те бяха платени в този момент хазната щеше да е на недостиг. Без такава актуализация даже при стягане на антиковид ограниченията, КФП може да завърши годината, в случай че не с уравновесено салдо, то най-малко с най-малък недостиг. Не твърдим, че е вярно да се забавят заплащания към компании, които са си свършили работата по държавни поръчки. Не е проблем на бизнеса дали заплащанията към него за контрактувана и свършена работа са бюджетирани или не. Фирмите не носят виновност за това. Тези заплащания са дължими от страната и би трябвало да бъдат направени, тъй като забавянето им води до сериозно влошаване на бизнес средата, което може да има дълготрайни и дълбоки отрицателни последствия.