МОСВ работи за намаляване на напрежението между мечките и хората на базата на коректни данни за размера на популацията
Данните на Изпълнителната организация по околна среда не са за „ липса на мечки “ в региона на Средна Стара планина
Кафявата мечка (Ursus arctos) е тип с най-висока отбрана според европейското и българското законодателство. България дружно с Хърватска, Словения, Албания, Черна Гора, Гърция, Сърбия, Румъния, Северна Македония и други е измежду дребното страни със непокътната популация на кафява мечка в Европа. Това е индикатор, че природата ни, и в частност горите в нашия район, са добре непокътнати.
Запазеното биологично многообразие е едно от най-големите стратегически преимущества на България и следва да продължим неговата отбрана и запазване. Ролята на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е да следи за прецизно съблюдаване на законодателството, което слага кафявата мечка под строга отбрана, като съчетава ръководството на типа с потребностите на хората, които живеят и работят наоколо до неговите местообитания.
След зачестилите случаи на нахлуване на мечки в обитаеми места в региона на Средна Стара планина се появиха спекулативни изказвания за числеността за кафявата мечка в региона на Държавно ловно стопанство (ДЛС) „ Росица “. Беше посочено, че мечките там били 180 на брой, а по данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) животни на територията нямало.
Това изказване не дава отговор на истината. По данни на Изпълнителна агенция по околна среда, в Средна Стара планина се прави мониторинг на територията на Национален парк „ Централен Балкан “, Природен парк „ Българка “ и държавните горски и ловни стопанства на територията на Защитена зона BG0001493 „ Централен Балкан – буфер “, като ДЛС „ Росица “ е част от тази територия. През годините данните демонстрират съществуване на от 60 до 109 мечки. Данните през другите години варират, защото мониторингът не е броене на индивидите, а следене на трендовете за популацията на типа. От 2011 до 2024 година маршрутите се посещават два пъти годишно, като всяка година е записано наличие на кафява мечка в това стопанство. Наблюдавани са следи, витална активност, в това число екскременти и маркировъчно държание на кафявата мечка. Това ясно демонстрира, че данните на Изпълнителна агенция по околна среда не са за липса на мечки в тази територия.
Освен това броят на мечките на територията на ДЛС „ Росица “ няма по какъв начин да надвишава този на мечките, които се срещат на цялата мониторирана територия. Данните от интернет страницата на стопанството сочат, че неговата повърхност е малко над 13 000 ха. Обитаемата територия на една женска мечка e приблизително към 1500 до 2000 ха (при безспорен най-малко 500 ха), а за мъжките човеци би могло да доближи и до 3000, даже 4000 ха. Предвид това изказванието, че на територия от 13 000 ха живеят 180 мечки, е биологически голословно.
Министерство на околната среда и водите се управлява от правилото, че ефикасното запазване и ръководство на кафявата мечка следва да се извърша въз основата на правилни данни за размера на популацията. С тази цел Изпълнителна агенция по околна среда надгражда процеса, като към този момент е в ход осъществяването на план за установяване на числеността на типа кафява мечка посредством ДНК разбор. Той е финансиран от Програма „ Околна среда “ и се извършва за първи път в България. Заедно с специалисти от Изпълнителна агенция по околна среда в осъществяването вземат участие пет от шестте държавни горски предприятия и дирекциите на тритe национални парка. С цел да се обезпечи цялост на данните, пробите се събират от цялата територия на разпространяване на мечката в страната и се изпращат за разбор и обработка в лаборатория в Словения. Теренната работа по събирането на проби от екстременти за генетичен разбор стартира в края на юни и ще продължи до края на ноември т.г. Пробите се изпращат за разбор и обработка в лаборатория в Словения. Транспортирането ще се реализира на два стадия – през октомври и декември т.г., като резултатите от осъществяването на дейностите по уединяване, генотипиране и оценка на получените данни се чакат при започване на 2027 година ДНК методът е най-съвременният метод за мониторинг и определяне на числеността на даден тип. Очакванията са резултатите да оказват помощ за по-ефективно запазване и ръководство на типа кафява мечка.
Добре знае се, че съжителството с едри хищници е метод на живот от епохи по нашите земи. В последните десетилетия се следи обезлюдяване на селата, като това е изключително осезаемо в дребни села и крайни махали, които са ситуирани в горски и планински територии и граничат с местообитанията на мечките. Това става причина за нахлуване на животните в стопанствата на хората в тези отчасти обезлюдени места.
Министерството работи от години за понижаване на изискванията за пораждане на спор сред мечката и индивида. Като част от тези старания по Програма „ Околна среда “ са вложени почти 600 000 лева – средства, с които пет от шестте държавни горски предприятия извършват план за обезпечаване на хранителна база за типа. През последните години са раздадени към 400 електропастира, обучавани са овчарски кучета, разработвани са планове, свързани с предварителна защита, а от 2007 година насам се изплащат компенсации за нанесени вреди от мечка върху домашни животни и пчелини.
Например точно за региона на Средна Стара планина и прилежащи региони за 2023 година за територията на Регионална инспекция за опазване на околната среда – Велико Търново са заведени и изплатени над 20 вреди на стойност над 15 400 лв., а за 2024 година броят на изплатените вреди в района е 7 на обща стойност 4 187 лева За съпоставяне, за същия интервал в региона на Западните Родопи, където се срещат най-вече мечки, са изплатени 137 вреди на стойност към 219 000 лева През тази година до сегашния миг за Регионална инспекция за опазване на околната среда – Велико Търново има изплатени 4 вреди на стойност 5 490 лева, а за същия интервал в Регионална инспекция за опазване на околната среда – Смолян записаните вреди са 65 и са изплатени към 132 000 лева.
Не всички мечки нанасят вреди. Обикновено това са екземпляри, които са се научили, че наличието на индивида може да обезпечи храна. По тази причина, макар че типът е предпазен, законът планува отстрел на проблематични екземпляри, които нанасят регулярно вреди или държанието им е опасност за хората. Разрешителни за отстрел се издават от Министерство на земеделието и храните, като за 2024 година са издадени 5 разрешителни за отстрел.
От основно значение за предотвратяването на вреди от мечки е предварителната защита да се прави на локално равнище, като се подхващат съответни дейности да се ограничи навлизането на животните в планински обитаеми места, в които животните и хората имат общи местообитания.
Министерство на околната среда и водите приканва да се провежда навременно и регулярно транспортиране на питателните и битовите боклуци, изключително в регионите с туристически поток, който генерира доста хранителни боклуци. Често по тези места се прави транспортиране единствено един или два пъти в месеца, като това води до струпване на хранителни боклуци и отделената миризма притегля животните. Сметищата като източник на “лесна храна ” основават евентуална заплаха за директен контакт на мечките с индивида и нежелани произшествия. Затова е значимо да не се образуват нерегламентирани сметища и да не се изхвърлят останки от умрели домашни животни, като за жалост и двете практики са публикувани в страната.
Най-ефикасният способ за отбрана на персоналното стопанство е ограждането с електрическа ограда (електропастир). Предимствата на електрическите огради са, че се построяват по-лесно и бързо спрямо елементарните огради от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат употребявани в отдалечени региони, надалеч от пътища и обитаеми места и предотвратяват неконтролираното придвижване на животните.
Не на последно място, храненето на дребни мечета и изобщо приучаването на мечките към „ изкуствена “ храна крие риск – те губят страха си от индивида и стартират да свързват неговата миризма с лесната храна. Така несъзнателно създавате проблематични мечки, които неизбежно ще нанесат вреди.
Кафявата мечка (Ursus arctos) е тип с най-висока отбрана според европейското и българското законодателство. България дружно с Хърватска, Словения, Албания, Черна Гора, Гърция, Сърбия, Румъния, Северна Македония и други е измежду дребното страни със непокътната популация на кафява мечка в Европа. Това е индикатор, че природата ни, и в частност горите в нашия район, са добре непокътнати.
Запазеното биологично многообразие е едно от най-големите стратегически преимущества на България и следва да продължим неговата отбрана и запазване. Ролята на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е да следи за прецизно съблюдаване на законодателството, което слага кафявата мечка под строга отбрана, като съчетава ръководството на типа с потребностите на хората, които живеят и работят наоколо до неговите местообитания.
След зачестилите случаи на нахлуване на мечки в обитаеми места в региона на Средна Стара планина се появиха спекулативни изказвания за числеността за кафявата мечка в региона на Държавно ловно стопанство (ДЛС) „ Росица “. Беше посочено, че мечките там били 180 на брой, а по данни на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) животни на територията нямало.
Това изказване не дава отговор на истината. По данни на Изпълнителна агенция по околна среда, в Средна Стара планина се прави мониторинг на територията на Национален парк „ Централен Балкан “, Природен парк „ Българка “ и държавните горски и ловни стопанства на територията на Защитена зона BG0001493 „ Централен Балкан – буфер “, като ДЛС „ Росица “ е част от тази територия. През годините данните демонстрират съществуване на от 60 до 109 мечки. Данните през другите години варират, защото мониторингът не е броене на индивидите, а следене на трендовете за популацията на типа. От 2011 до 2024 година маршрутите се посещават два пъти годишно, като всяка година е записано наличие на кафява мечка в това стопанство. Наблюдавани са следи, витална активност, в това число екскременти и маркировъчно държание на кафявата мечка. Това ясно демонстрира, че данните на Изпълнителна агенция по околна среда не са за липса на мечки в тази територия.
Освен това броят на мечките на територията на ДЛС „ Росица “ няма по какъв начин да надвишава този на мечките, които се срещат на цялата мониторирана територия. Данните от интернет страницата на стопанството сочат, че неговата повърхност е малко над 13 000 ха. Обитаемата територия на една женска мечка e приблизително към 1500 до 2000 ха (при безспорен най-малко 500 ха), а за мъжките човеци би могло да доближи и до 3000, даже 4000 ха. Предвид това изказванието, че на територия от 13 000 ха живеят 180 мечки, е биологически голословно.
Министерство на околната среда и водите се управлява от правилото, че ефикасното запазване и ръководство на кафявата мечка следва да се извърша въз основата на правилни данни за размера на популацията. С тази цел Изпълнителна агенция по околна среда надгражда процеса, като към този момент е в ход осъществяването на план за установяване на числеността на типа кафява мечка посредством ДНК разбор. Той е финансиран от Програма „ Околна среда “ и се извършва за първи път в България. Заедно с специалисти от Изпълнителна агенция по околна среда в осъществяването вземат участие пет от шестте държавни горски предприятия и дирекциите на тритe национални парка. С цел да се обезпечи цялост на данните, пробите се събират от цялата територия на разпространяване на мечката в страната и се изпращат за разбор и обработка в лаборатория в Словения. Теренната работа по събирането на проби от екстременти за генетичен разбор стартира в края на юни и ще продължи до края на ноември т.г. Пробите се изпращат за разбор и обработка в лаборатория в Словения. Транспортирането ще се реализира на два стадия – през октомври и декември т.г., като резултатите от осъществяването на дейностите по уединяване, генотипиране и оценка на получените данни се чакат при започване на 2027 година ДНК методът е най-съвременният метод за мониторинг и определяне на числеността на даден тип. Очакванията са резултатите да оказват помощ за по-ефективно запазване и ръководство на типа кафява мечка.
Добре знае се, че съжителството с едри хищници е метод на живот от епохи по нашите земи. В последните десетилетия се следи обезлюдяване на селата, като това е изключително осезаемо в дребни села и крайни махали, които са ситуирани в горски и планински територии и граничат с местообитанията на мечките. Това става причина за нахлуване на животните в стопанствата на хората в тези отчасти обезлюдени места.
Министерството работи от години за понижаване на изискванията за пораждане на спор сред мечката и индивида. Като част от тези старания по Програма „ Околна среда “ са вложени почти 600 000 лева – средства, с които пет от шестте държавни горски предприятия извършват план за обезпечаване на хранителна база за типа. През последните години са раздадени към 400 електропастира, обучавани са овчарски кучета, разработвани са планове, свързани с предварителна защита, а от 2007 година насам се изплащат компенсации за нанесени вреди от мечка върху домашни животни и пчелини.
Например точно за региона на Средна Стара планина и прилежащи региони за 2023 година за територията на Регионална инспекция за опазване на околната среда – Велико Търново са заведени и изплатени над 20 вреди на стойност над 15 400 лв., а за 2024 година броят на изплатените вреди в района е 7 на обща стойност 4 187 лева За съпоставяне, за същия интервал в региона на Западните Родопи, където се срещат най-вече мечки, са изплатени 137 вреди на стойност към 219 000 лева През тази година до сегашния миг за Регионална инспекция за опазване на околната среда – Велико Търново има изплатени 4 вреди на стойност 5 490 лева, а за същия интервал в Регионална инспекция за опазване на околната среда – Смолян записаните вреди са 65 и са изплатени към 132 000 лева.
Не всички мечки нанасят вреди. Обикновено това са екземпляри, които са се научили, че наличието на индивида може да обезпечи храна. По тази причина, макар че типът е предпазен, законът планува отстрел на проблематични екземпляри, които нанасят регулярно вреди или държанието им е опасност за хората. Разрешителни за отстрел се издават от Министерство на земеделието и храните, като за 2024 година са издадени 5 разрешителни за отстрел.
От основно значение за предотвратяването на вреди от мечки е предварителната защита да се прави на локално равнище, като се подхващат съответни дейности да се ограничи навлизането на животните в планински обитаеми места, в които животните и хората имат общи местообитания.
Министерство на околната среда и водите приканва да се провежда навременно и регулярно транспортиране на питателните и битовите боклуци, изключително в регионите с туристически поток, който генерира доста хранителни боклуци. Често по тези места се прави транспортиране единствено един или два пъти в месеца, като това води до струпване на хранителни боклуци и отделената миризма притегля животните. Сметищата като източник на “лесна храна ” основават евентуална заплаха за директен контакт на мечките с индивида и нежелани произшествия. Затова е значимо да не се образуват нерегламентирани сметища и да не се изхвърлят останки от умрели домашни животни, като за жалост и двете практики са публикувани в страната.
Най-ефикасният способ за отбрана на персоналното стопанство е ограждането с електрическа ограда (електропастир). Предимствата на електрическите огради са, че се построяват по-лесно и бързо спрямо елементарните огради от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат употребявани в отдалечени региони, надалеч от пътища и обитаеми места и предотвратяват неконтролираното придвижване на животните.
Не на последно място, храненето на дребни мечета и изобщо приучаването на мечките към „ изкуствена “ храна крие риск – те губят страха си от индивида и стартират да свързват неговата миризма с лесната храна. Така несъзнателно създавате проблематични мечки, които неизбежно ще нанесат вреди.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ