Украинците са социалните кърлежи в Германия, но българите сме първи от страните в ЕС
Данни за април 2026 година демонстрират, че българите са измежду националностите, които получават най-вече обществени помощи в Германия, а измежду страните от Европейския съюз заемат първо място.
Германия е страна с една от най-развитите обществени системи в Европа. Годишно тя отделя над 1,3 трилиона евро за обществени разноски, като повече от 41 милиарда отиват за обществени помощи, или Бюргергелд.
Към началото на 2026 година обществени помощи в Германия получават над 5 милиона души, като към 2,4 милиона от тях са чужденци. Най-голям дял получатели на обществени помощи има измежду украинските жители, написа bTV.
Над 658 хиляди души, или към 64% от украинците в Германия, получават обществена поддръжка. На второ място са сирийците с 57%, следвани от афганистанците с 55% и турските жители с 47%.
България се подрежда на пето място в тази ранглиста. Над 103 хиляди български жители получават обществени помощи, което съставлява към 34% от българите, живеещи в Германия.
Именно този % обаче слага България преди всичко измежду всички страни от Европейския съюз.
Сравнението с други европейски страни е показателно. Румъния е на второ място след България, като към 12% от румънските жители в Германия получават обществени помощи, или малко над 77 хиляди души.
В същото време обаче над половин милион румънци работят в Германия, до момента в който работещите българи са към 195 хиляди.
Подобна е обстановката и при поляците. Само 7,9% от тях получават обществени помощи, до момента в който над половин милион полски жители са заети на немския трудов пазар.
Бюргергелд е главната обществена помощ в Германия за хора, които нямат задоволително средства за прехрана. Тя се отпуска както на безработни, по този начин и на работещи с доста ниски приходи.
Освен месечна сума за покриване на главните потребности, страната поема и разноските за наем и здравно обезпечаване. Например човек, който живее самичък и няма приходи, може да получава към 563 евро месечно, като към това се прибавят и средствата за наем и здравни осигуровки.
Фактът е, че не всички получатели на Бюргергелд са безработни. Част от тях работят, само че заплатите им са толкоз ниски, че страната доплаща разликата до нужния най-малко.
Един от най-големите проблеми обаче са проведените измами с тъкмо този тип обществени помощи.
Според следствия измамници притеглят хора, най-вече от България и Румъния, като им обезпечават фиктивни трудови контракти с доста ниски публични приходи, а разликата се изплаща на черно.
Най-често тези хора са наети на по този начин наречения „ миниджоб “, при който месечният приход е стеснен до 603 евро. След това аплайват за Бюргергелд като допълнение към заплатата си, а парите, които получат, най-често се предават на уредниците на схемите.
Затова тематиката за обществените помощи провокира съществени политически диспути в Германия. От една страна стои стремежът страната да поддържа хората в потребност, а от друга — нуждата от по-строг надзор и ограничение на злоупотребите със обществената система.
Германия е страна с една от най-развитите обществени системи в Европа. Годишно тя отделя над 1,3 трилиона евро за обществени разноски, като повече от 41 милиарда отиват за обществени помощи, или Бюргергелд.
Към началото на 2026 година обществени помощи в Германия получават над 5 милиона души, като към 2,4 милиона от тях са чужденци. Най-голям дял получатели на обществени помощи има измежду украинските жители, написа bTV.
Над 658 хиляди души, или към 64% от украинците в Германия, получават обществена поддръжка. На второ място са сирийците с 57%, следвани от афганистанците с 55% и турските жители с 47%.
България се подрежда на пето място в тази ранглиста. Над 103 хиляди български жители получават обществени помощи, което съставлява към 34% от българите, живеещи в Германия.
Именно този % обаче слага България преди всичко измежду всички страни от Европейския съюз.
Сравнението с други европейски страни е показателно. Румъния е на второ място след България, като към 12% от румънските жители в Германия получават обществени помощи, или малко над 77 хиляди души.
В същото време обаче над половин милион румънци работят в Германия, до момента в който работещите българи са към 195 хиляди.
Подобна е обстановката и при поляците. Само 7,9% от тях получават обществени помощи, до момента в който над половин милион полски жители са заети на немския трудов пазар.
Бюргергелд е главната обществена помощ в Германия за хора, които нямат задоволително средства за прехрана. Тя се отпуска както на безработни, по този начин и на работещи с доста ниски приходи.
Освен месечна сума за покриване на главните потребности, страната поема и разноските за наем и здравно обезпечаване. Например човек, който живее самичък и няма приходи, може да получава към 563 евро месечно, като към това се прибавят и средствата за наем и здравни осигуровки.
Фактът е, че не всички получатели на Бюргергелд са безработни. Част от тях работят, само че заплатите им са толкоз ниски, че страната доплаща разликата до нужния най-малко.
Един от най-големите проблеми обаче са проведените измами с тъкмо този тип обществени помощи.
Според следствия измамници притеглят хора, най-вече от България и Румъния, като им обезпечават фиктивни трудови контракти с доста ниски публични приходи, а разликата се изплаща на черно.
Най-често тези хора са наети на по този начин наречения „ миниджоб “, при който месечният приход е стеснен до 603 евро. След това аплайват за Бюргергелд като допълнение към заплатата си, а парите, които получат, най-често се предават на уредниците на схемите.
Затова тематиката за обществените помощи провокира съществени политически диспути в Германия. От една страна стои стремежът страната да поддържа хората в потребност, а от друга — нуждата от по-строг надзор и ограничение на злоупотребите със обществената система.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ