75% от българите искат доброволен стандарт за етикет Без ГМО
Данни от национално представително изследване за настройките на жителите към етикетирането на ГМО, осъществено за " За Земята " от Маркет линкс, демонстрира необятна поддръжка измежду жителите за въвеждането на непринуден за бизнеса стандарт, който да подсигурява, че в продуктите няма съществуване на ГМО, като 74.9% от интервюираните желаят подобен.
Процентът на българите, които желаят стандартът да подсигурява, че и животинските артикули са създадени без приложимост на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%. Изследването идва в миг, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене.
В първичният вид на законопроекта е планувано, че подобен стандарт ще бъде организиран с разпоредба на МЗХГ. В следствие обаче, законопроектът се променя и не включва основаването на народен стандарт за артикули " Без ГМО " (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а се предлага въвеждането на положителни индустриални практики, които да се създават от браншовите организации и съюзи и да се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция " България - зона, свободна от ГМО " законопроектът още веднъж е променен и признат от Народното събрание на първо четене, само че без да се съблюдава главното искане на организациите - регулирането на доброволния за бизнеса стандарт " Без ГМО " да бъде с разпоредба, направена с необятно публично присъединяване.
Публикуваното през днешния ден проучване демонстрира, че настройките на жителите поддържат настояването - 82,6% желаят стандартът да се създаде от всички заинтригувани страни, в това число цивилен организации, научни институти и други, а едвам 5,8% считат, че той следва да бъде квалифициран единствено от браншовите организации.
При провежданият формален надзор от БАБХ регистрират, че за интервала от 2012 година до 2016 година 4% от изследваните за наличие на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 година те са към 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува обвързване за етикетиране за наличие на ГМО. За същия интервал в 50% от тестваните фуражи се открива наличие на ГМО над 0.9% (средно наличие към 5% за продукт), а при 4% от тестванията се открива наличие на ГМО под 0.9%.
Това значи, че българските консуматори употребяват непосредствено (в случаите с храните) или " косвено " (в случаите с фуражите) ГМО, без да са осведомени за това. Предвид, че законодателство на Европейски Съюз не разрешава други ограничения за смяна на този факт посредством въвеждане на по-строги правила за наложително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, създадени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от главните разновидности за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на артикули, които обезпечено са създадени, без използването на ГМО по цялата верига. Това се потвърждава и от практиката на редица европейски страни, които са въвели подобен стандарт. /news.bg
Процентът на българите, които желаят стандартът да подсигурява, че и животинските артикули са създадени без приложимост на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%. Изследването идва в миг, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене.
В първичният вид на законопроекта е планувано, че подобен стандарт ще бъде организиран с разпоредба на МЗХГ. В следствие обаче, законопроектът се променя и не включва основаването на народен стандарт за артикули " Без ГМО " (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а се предлага въвеждането на положителни индустриални практики, които да се създават от браншовите организации и съюзи и да се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция " България - зона, свободна от ГМО " законопроектът още веднъж е променен и признат от Народното събрание на първо четене, само че без да се съблюдава главното искане на организациите - регулирането на доброволния за бизнеса стандарт " Без ГМО " да бъде с разпоредба, направена с необятно публично присъединяване.
Публикуваното през днешния ден проучване демонстрира, че настройките на жителите поддържат настояването - 82,6% желаят стандартът да се създаде от всички заинтригувани страни, в това число цивилен организации, научни институти и други, а едвам 5,8% считат, че той следва да бъде квалифициран единствено от браншовите организации.
При провежданият формален надзор от БАБХ регистрират, че за интервала от 2012 година до 2016 година 4% от изследваните за наличие на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 година те са към 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува обвързване за етикетиране за наличие на ГМО. За същия интервал в 50% от тестваните фуражи се открива наличие на ГМО над 0.9% (средно наличие към 5% за продукт), а при 4% от тестванията се открива наличие на ГМО под 0.9%.
Това значи, че българските консуматори употребяват непосредствено (в случаите с храните) или " косвено " (в случаите с фуражите) ГМО, без да са осведомени за това. Предвид, че законодателство на Европейски Съюз не разрешава други ограничения за смяна на този факт посредством въвеждане на по-строги правила за наложително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, създадени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от главните разновидности за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на артикули, които обезпечено са създадени, без използването на ГМО по цялата верига. Това се потвърждава и от практиката на редица европейски страни, които са въвели подобен стандарт. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ