Дания води 100-годишна интелигентна война с Канада за остров Ханс, ще защити ли и Гренландия от САЩ?
Дания има сериозен проблем със Съединени американски щати и се готви да отбрани ползите си.
Дания ще влага сума, еквивалентна на два милиарда евро в укрепване на сигурността в Арктика. Датското държавно управление взе решението за разширение на военното си наличие в стратегически значимия район взаимно с управляващите на Фарьорските острови и в Гренландия.
" Трябва да осъзнаем, че сме изправени пред съществени провокации за сигурността и защитата в Арктика и Северния Атлантически океан ", разяснява датският министър на защитата Трьолс Лунд Полсен.
Това не е нещо ново за Дания.
През 2022 година Дания и Канада още веднъж сключиха в мир след 100-годишна война.
Разбира се, терминът " война " е единствено метафора за толкоз развити и цивилизовани страни и не става въпрос за безчовечен кръвопролития като в нашия географски район, само че териториалният спор беше в действителност факт.
Териториалният спор сред Дания и Канада за остров Ханс, именуван Войната на уискито, е позволен. Колкото и необикновено да звучи, Европейският съюз и Канада към този момент имат сухопътна граница.
Остров Ханс, ситуиран в териториалните води на Канада и Дания, се намира в средата на пролива Кенедив Северния ледовид океан. Дълги години неговата принадлежност е тематика на спор сред Дания и Канада. " Интелигентната война ", или " войната на уискито ", както е известна се заключаваше в това от време на време на острова да се сменят националните знамена на двете страни.
След подписаното съглашение, Дания контролира 60% от острова, а Канада - 40%. Споразумението е подписано от ръководителите на двете страни, разказва Трафик нюз.
Войната в студените води на Северния ледовит океан продължи повече от 100 години Малката канара, наречена Ханс (Hans Island, Ile Hans) с повърхност от 1,3 квадратни километра съставлява просто калдаръмен пай земя, където не живее никой и нищо не пораства. Но за участниците в разногласието въпросът е кардинален – даже едно парче камък не може да бъде обещано на друга страна просто по този начин.
В самото начало островът не принадлежал на никого. Местните поданици – инуити – постоянно знаели за съществуването му, само че не предавали изключително значение на такава безплодна земя. В началото на 20-те години на предишния век датска експедиция изследвала покрайнините и през 1933 година дружно с цяла Гренландия добавила островчето към своето кралство. Логиката била елементарна: островът принадлежи на Гренландия, а Гренландия принадлежи на Дания, което значи, че и островът е благосъстоятелност на кралството, решили в датския парламент.
Петдесет години по-късно Дания и Канада почнали договаряния за морската граница сред двете страни
За да можело договорът да бъде изцяло почтен, подялбата трябвало да бъде осъществена посредством компютър. С него щяло да се обясни до милиметър къде минава средата сред териториите и да се постави граница тъкмо в центъра. Компютърът си приключил работата – пресякъл на две равни елементи центъра на Ханс.
Спогодбата сред Дания и Канада включвала линия, разрушена на 127 отрязъка. Отрязъкът сред 122-та и 123-та точка се пропуща – точно тук се намира остров Ханс, което станало повода за недоразумение сред двете страни. В същото време, канадската нефтена компания изпратила на острова собствен проучвателен екип за изследване на леда. Узнавайки за това, обстановката сред двете страни се обострила. Може би с изключение на петрол, на дребния остров се криели и други скъпи съкровища. В подобен случай не можело да се допусне пропуск в споразумението. Страните още веднъж свикали съвет и се договорили да не бъдат провеждани никакви проучвания, с цел да не ескалира напрежението.
През 1984 година Дания изпраща боен транспортен съд в зоната.. Военните забили на острова датския байрак, оставяйки под него бутилка с датски шнапс и записка: " Добре пристигнали на датския остров! ".
Веднага щом канадският екип забелязал подлата постъпка от страна на съседите си, изпратили на острова собствен „ подарък “ – сменили датския байрак с канадски, а на земята оставили бутилки с канадското уиски „ Canadian Club ”. Това е причината разногласието за остров Ханс да бъде именуван “войната на уискито ” или „ алкохолната война “ сред Дания и Канада.
Войната продължава над 30 години и от самото начало едната или другата страна изпраща собствен екип, който изпива спиртната благосъстоятелност на „ съперника “, след което афишира територията за своя и подменя непознатия байрак със своя. Знаейки, че втората страна безспорно рано или късно още веднъж ще дойде на острова, първата остава там националното си пиво: датчаните – шнапс, а канадците – уиски.
Дания ще влага сума, еквивалентна на два милиарда евро в укрепване на сигурността в Арктика. Датското държавно управление взе решението за разширение на военното си наличие в стратегически значимия район взаимно с управляващите на Фарьорските острови и в Гренландия.
" Трябва да осъзнаем, че сме изправени пред съществени провокации за сигурността и защитата в Арктика и Северния Атлантически океан ", разяснява датският министър на защитата Трьолс Лунд Полсен.
Това не е нещо ново за Дания.
През 2022 година Дания и Канада още веднъж сключиха в мир след 100-годишна война.
Разбира се, терминът " война " е единствено метафора за толкоз развити и цивилизовани страни и не става въпрос за безчовечен кръвопролития като в нашия географски район, само че териториалният спор беше в действителност факт.
Териториалният спор сред Дания и Канада за остров Ханс, именуван Войната на уискито, е позволен. Колкото и необикновено да звучи, Европейският съюз и Канада към този момент имат сухопътна граница.
Остров Ханс, ситуиран в териториалните води на Канада и Дания, се намира в средата на пролива Кенедив Северния ледовид океан. Дълги години неговата принадлежност е тематика на спор сред Дания и Канада. " Интелигентната война ", или " войната на уискито ", както е известна се заключаваше в това от време на време на острова да се сменят националните знамена на двете страни.
След подписаното съглашение, Дания контролира 60% от острова, а Канада - 40%. Споразумението е подписано от ръководителите на двете страни, разказва Трафик нюз.
Войната в студените води на Северния ледовит океан продължи повече от 100 години Малката канара, наречена Ханс (Hans Island, Ile Hans) с повърхност от 1,3 квадратни километра съставлява просто калдаръмен пай земя, където не живее никой и нищо не пораства. Но за участниците в разногласието въпросът е кардинален – даже едно парче камък не може да бъде обещано на друга страна просто по този начин.
В самото начало островът не принадлежал на никого. Местните поданици – инуити – постоянно знаели за съществуването му, само че не предавали изключително значение на такава безплодна земя. В началото на 20-те години на предишния век датска експедиция изследвала покрайнините и през 1933 година дружно с цяла Гренландия добавила островчето към своето кралство. Логиката била елементарна: островът принадлежи на Гренландия, а Гренландия принадлежи на Дания, което значи, че и островът е благосъстоятелност на кралството, решили в датския парламент.
Петдесет години по-късно Дания и Канада почнали договаряния за морската граница сред двете страни
За да можело договорът да бъде изцяло почтен, подялбата трябвало да бъде осъществена посредством компютър. С него щяло да се обясни до милиметър къде минава средата сред териториите и да се постави граница тъкмо в центъра. Компютърът си приключил работата – пресякъл на две равни елементи центъра на Ханс.
Спогодбата сред Дания и Канада включвала линия, разрушена на 127 отрязъка. Отрязъкът сред 122-та и 123-та точка се пропуща – точно тук се намира остров Ханс, което станало повода за недоразумение сред двете страни. В същото време, канадската нефтена компания изпратила на острова собствен проучвателен екип за изследване на леда. Узнавайки за това, обстановката сред двете страни се обострила. Може би с изключение на петрол, на дребния остров се криели и други скъпи съкровища. В подобен случай не можело да се допусне пропуск в споразумението. Страните още веднъж свикали съвет и се договорили да не бъдат провеждани никакви проучвания, с цел да не ескалира напрежението.
През 1984 година Дания изпраща боен транспортен съд в зоната.. Военните забили на острова датския байрак, оставяйки под него бутилка с датски шнапс и записка: " Добре пристигнали на датския остров! ".
Веднага щом канадският екип забелязал подлата постъпка от страна на съседите си, изпратили на острова собствен „ подарък “ – сменили датския байрак с канадски, а на земята оставили бутилки с канадското уиски „ Canadian Club ”. Това е причината разногласието за остров Ханс да бъде именуван “войната на уискито ” или „ алкохолната война “ сред Дания и Канада.
Войната продължава над 30 години и от самото начало едната или другата страна изпраща собствен екип, който изпива спиртната благосъстоятелност на „ съперника “, след което афишира територията за своя и подменя непознатия байрак със своя. Знаейки, че втората страна безспорно рано или късно още веднъж ще дойде на острова, първата остава там националното си пиво: датчаните – шнапс, а канадците – уиски.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ