Думите, с които Медведев удари в земята феновете в Австралия
Даниил Медведев беше доста покрай купата на Australian Open в неделя - на финала той поведе на Рафаел Надал с 2:0 сета и в три следващи случая беше на точка от пробив.
В последна сметка той загуби, само че не провалянето го деморализира, а неналичието на поддръжка от трибуните - в неделя те бяха мощно за Надал, който загуби четири финала в Мелбърн в кариерата си, само че в този момент бореше за страховит връх. Враждебността на трибуните толкоз разстрои Даниил, че той стартира конференцията след финала с монолог, без да чака въпроси.
" Ще стартира с историята на едно дете, което мечтаеше за огромен тенис.
Взех ракета, когато бях на шест. Тогава времето лети бързо. Когато бях на 12, играх шампионати в Русия и, несъмнено, гледах Големия шлем, мачове на огромни звезди, които бяха подкрепяни от публиката. И мечтаех да стигна до там.
Започнах да играя на европейски шампионати. Спомням си по какъв начин играх нещо като младежка олимпиада в Турция, стигнах до финала и беше ужасно: централният корт, може би хиляда души на трибуните, две хиляди. Беше готино. В такива моменти започваш да мечтаеш за по-големи кортове.
Важен стадий за всеки младеж е шампионатът от Големия шлем. Там можете да видите експертите, на US Open даже отивате в един и същи ресторант с тях. И хората идват да те поддържат, макар че евентуално не знаят кой си. Но те поддържат. Това са прелестни моменти. В моменти като този си мислех: „ Да, желая да играя на Големия шлем против най-хубавите “.
Спомням си, че отидох на US Open и видях Джон Иснър И си помислих: „ Уау, той е толкоз голям, даже повече, в сравнение с по малкия екран “ (височината на Иснър е 208 см - marica.bg). Това са хубави моменти. След това с доста " Фючърси " и доста " Челънджъри " се опитваш да пробиеш. И започваш да играеш на огромни шампионати. И имах моменти в кариерата си, когато детето стартира да се съмнява дали си коства да мечтае за огромен тенис.
Спомням си, че изгубих два пъти на Ролан Гарос - и знам френски. На моята възраст бях някъде в топ 5, което е ужасно, тъй като имаме доста мощно потомство, доста играчи, които в този момент са топ 10. И си припомням, че изгубих от Бенджамин Бонзи, който в този момент е в топ 100. Ако си припомням вярно, тогава в залата имаше единствено един публицист, съветски. И не можех да допускам – това е Големия шлем и към този момент бях покрай топ 50. Беше необикновено.
С този публицист говорихме към пет минути - и аз обичам да поддържам връзка с публицисти.
Тогава се сещам за тежко проваляне от Пиер-Хуг Херберт, изгубих с 2:0 сета (на Ролан Гарос 2019; единственото проваляне на Медведев досега от 2:0 сета - marica.bg). Тогава той направи необикновен мач. И аз обичам тези мачове, по тази причина обичам тениса.
Бях на прага на топ 10, а на моята възраст - в топ 3 или топ 2 след Зверев. Дойдох на конференцията, бях малко отчаян от почитателите и така нататък Беше смешно, тъй като не желаех да приказвам дълго време, мислех да давам отговор на едносрични думи. Там имаше публицист, мисля, че италианец. Той зададе един въпрос, две думи в отговор. Няма повече въпроси. Имаше и руснаци, питаха нещо.
Отново детето се усъмни, че си коства да мечтае. И всичко това описвам, с цел да опиша моментите, в които детето спря да мечтае. И няма да изяснявам за какво. Но през днешния ден (б.р неделя) по време на мача стопирах да бленувам. Сега играя единствено за себе си и с цел да осигуря фамилията си, и поради тези, които имат вяра в мен. Разбира се, че ще играя за Русия - тъй като усещам огромна поддръжка от там. Ако има огромен шампионат в Москва преди Ролан Гарос или Уимбълдън, ще отида там даже и да пропусна Ролан Гарос или Уимбълдън.
Това е всичко. Ето моята история. Благодаря ви, че изслушахте. Сега можем да преминем към въпросите за тениса. Няма да кажа нищо за историята.
Освен това, в отговор на въпроси на публицисти, Медведев въпреки всичко обясни позицията си.
" Един дребен образец. Преди да бъде обгрижен Рафа, някой ще извика: „ Давай, Даниил! “ - и хиляда души изсъскат едновременно. Пълна тишина. Не бях чувал това преди подаването ми.
Това е разочароващо, неуважително. Не съм сигурен, че след 30 години към момента ще желая да играя тенис. Всичко зависи от това какво ми споделя средата, по какъв начин ще решим да продължим по този път. Но детето вътре в мен към този момент го няма. И ще бъде по-трудно да продължа да играя.
И забравих да кажа. Когато започнах да се изкачвам в топ 20, топ 30, започнах да играя с Новак, Роджър, Рафа. Имахме сложни мачове, само че към момента не съм ги победил. И си припомням доста приказки за по-младото потомство – че би трябвало да става по-добре, или противоположното, хората си пожелаваха триумф. Това ме стимулира.
Но тези хора несъмнено са лъгали. Защото във всеки огромен мач не виждах доста хора, които желаеха да печеля. В последна сметка всичко се събра. И през днешния ден (б.р. неделя) беше пикът.
Мисля, че националността играе роля. За известно време съветският тенис беше в крах, само че в този момент, поради мен, Андрей, Карен, Аслан, още веднъж потегля. Чудесно е. Надявам се да притеглим нови почитатели.
Но виждам, че когато играем против някой от друга страна, хората поддържат тях, а не нас. Наистина се чудя къде съм бъркал в кариеата си в тениса?
Свързани вести Медведев на край против Надал в Мелбърн след пердах над Циципас в абсурден мач Медведев на полуфинал в Мелбърн с свръхестествен поврат Медведев с огромен комплимент към Гришо: Ще завоюва в Индиън Уелс
В последна сметка той загуби, само че не провалянето го деморализира, а неналичието на поддръжка от трибуните - в неделя те бяха мощно за Надал, който загуби четири финала в Мелбърн в кариерата си, само че в този момент бореше за страховит връх. Враждебността на трибуните толкоз разстрои Даниил, че той стартира конференцията след финала с монолог, без да чака въпроси.
" Ще стартира с историята на едно дете, което мечтаеше за огромен тенис.
Взех ракета, когато бях на шест. Тогава времето лети бързо. Когато бях на 12, играх шампионати в Русия и, несъмнено, гледах Големия шлем, мачове на огромни звезди, които бяха подкрепяни от публиката. И мечтаех да стигна до там.
Започнах да играя на европейски шампионати. Спомням си по какъв начин играх нещо като младежка олимпиада в Турция, стигнах до финала и беше ужасно: централният корт, може би хиляда души на трибуните, две хиляди. Беше готино. В такива моменти започваш да мечтаеш за по-големи кортове.
Важен стадий за всеки младеж е шампионатът от Големия шлем. Там можете да видите експертите, на US Open даже отивате в един и същи ресторант с тях. И хората идват да те поддържат, макар че евентуално не знаят кой си. Но те поддържат. Това са прелестни моменти. В моменти като този си мислех: „ Да, желая да играя на Големия шлем против най-хубавите “.
Спомням си, че отидох на US Open и видях Джон Иснър И си помислих: „ Уау, той е толкоз голям, даже повече, в сравнение с по малкия екран “ (височината на Иснър е 208 см - marica.bg). Това са хубави моменти. След това с доста " Фючърси " и доста " Челънджъри " се опитваш да пробиеш. И започваш да играеш на огромни шампионати. И имах моменти в кариерата си, когато детето стартира да се съмнява дали си коства да мечтае за огромен тенис.
Спомням си, че изгубих два пъти на Ролан Гарос - и знам френски. На моята възраст бях някъде в топ 5, което е ужасно, тъй като имаме доста мощно потомство, доста играчи, които в този момент са топ 10. И си припомням, че изгубих от Бенджамин Бонзи, който в този момент е в топ 100. Ако си припомням вярно, тогава в залата имаше единствено един публицист, съветски. И не можех да допускам – това е Големия шлем и към този момент бях покрай топ 50. Беше необикновено.
С този публицист говорихме към пет минути - и аз обичам да поддържам връзка с публицисти.
Тогава се сещам за тежко проваляне от Пиер-Хуг Херберт, изгубих с 2:0 сета (на Ролан Гарос 2019; единственото проваляне на Медведев досега от 2:0 сета - marica.bg). Тогава той направи необикновен мач. И аз обичам тези мачове, по тази причина обичам тениса.
Бях на прага на топ 10, а на моята възраст - в топ 3 или топ 2 след Зверев. Дойдох на конференцията, бях малко отчаян от почитателите и така нататък Беше смешно, тъй като не желаех да приказвам дълго време, мислех да давам отговор на едносрични думи. Там имаше публицист, мисля, че италианец. Той зададе един въпрос, две думи в отговор. Няма повече въпроси. Имаше и руснаци, питаха нещо.
Отново детето се усъмни, че си коства да мечтае. И всичко това описвам, с цел да опиша моментите, в които детето спря да мечтае. И няма да изяснявам за какво. Но през днешния ден (б.р неделя) по време на мача стопирах да бленувам. Сега играя единствено за себе си и с цел да осигуря фамилията си, и поради тези, които имат вяра в мен. Разбира се, че ще играя за Русия - тъй като усещам огромна поддръжка от там. Ако има огромен шампионат в Москва преди Ролан Гарос или Уимбълдън, ще отида там даже и да пропусна Ролан Гарос или Уимбълдън.
Това е всичко. Ето моята история. Благодаря ви, че изслушахте. Сега можем да преминем към въпросите за тениса. Няма да кажа нищо за историята.
Освен това, в отговор на въпроси на публицисти, Медведев въпреки всичко обясни позицията си.
" Един дребен образец. Преди да бъде обгрижен Рафа, някой ще извика: „ Давай, Даниил! “ - и хиляда души изсъскат едновременно. Пълна тишина. Не бях чувал това преди подаването ми.
Това е разочароващо, неуважително. Не съм сигурен, че след 30 години към момента ще желая да играя тенис. Всичко зависи от това какво ми споделя средата, по какъв начин ще решим да продължим по този път. Но детето вътре в мен към този момент го няма. И ще бъде по-трудно да продължа да играя.
И забравих да кажа. Когато започнах да се изкачвам в топ 20, топ 30, започнах да играя с Новак, Роджър, Рафа. Имахме сложни мачове, само че към момента не съм ги победил. И си припомням доста приказки за по-младото потомство – че би трябвало да става по-добре, или противоположното, хората си пожелаваха триумф. Това ме стимулира.
Но тези хора несъмнено са лъгали. Защото във всеки огромен мач не виждах доста хора, които желаеха да печеля. В последна сметка всичко се събра. И през днешния ден (б.р. неделя) беше пикът.
Мисля, че националността играе роля. За известно време съветският тенис беше в крах, само че в този момент, поради мен, Андрей, Карен, Аслан, още веднъж потегля. Чудесно е. Надявам се да притеглим нови почитатели.
Но виждам, че когато играем против някой от друга страна, хората поддържат тях, а не нас. Наистина се чудя къде съм бъркал в кариеата си в тениса?
Свързани вести Медведев на край против Надал в Мелбърн след пердах над Циципас в абсурден мач Медведев на полуфинал в Мелбърн с свръхестествен поврат Медведев с огромен комплимент към Гришо: Ще завоюва в Индиън Уелс
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ