Даниела Талева е първият съдия, който стана прокурор, разследващ главния

Даниела Талева е първият арбитър, който стана прокурор, проверяващ основния прокурор или неговите заместници. В началото, преди две години тя разгласи, че желае единствено компютър и кабинет, тъй че да не се засичат с и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов.

" Очаквам най-малко кабинет с компютър да има обезпечен, където да седна да работя. Нямам никакви искания. Просто смятам, че най-добре би било, както за ad hoc прокурора, по този начин и за евентуалния изпълняващ функционалностите основен прокурор, който ще бъде обект на следствие, да нямаме близки допирни точки ", сподели Талева.

Две години по-късно публична информация от кабинета на Талева по какво е работила няма. Според информация от разнообразни източници тя е разгледала голям брой преписки по получени сигнали. Знае се, че са били формирани единствено две наказателни производства, които след това са били прекъснати.

В изявление пред „ 24 часа ” Талева споделя, че е разпитала безусловно всички магистрати, посещавали ресторант „ Осемте джуджета ”. Установила, че няколко пъти Сарафов е бил в заведението, само че нямало очевидци, които да са го виждали уединено с някогашния му сътрудник Петьо Петров - Еврото. Равносметката за това какъв брой работи механизмът за следствие на основния прокурор вършим със заместник-председателя на Върховен касационен съд Лада Паунова. Тя е индивидът, който получава сигналите и в случай че има данни за закононарушение, ги препраща на Талева.

" През интервала от въвеждане на механизма до сегашния миг във Върховен касационен съд са постъпили общо 108 уведомления за осъществени закононарушения от основен прокурор или негов заместител, като са формирани 73 преписки. Защо са по-малко преписките? Защото съм обединявала няколко сигнала в една кореспонденция, в случай че са от едно и също лице или касаят едно и също действие. От тези общо 73 преписки – 43 са изпратени на СГП и 29 на прокурора за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор. Оттам нататък, какво се случва по тези преписки, нито ръководителят на Наказателен кодекс на Върховен касационен съд в мое лице, нито Наказателна гилдия има информация, защото законът не планува каквото и да е известяван или отчетност за това какво се случва с преписките, които са изпратени на така наречен пъкъл хок прокурор ", изясни Паунова.

Оказва се – в механизма за следствие има и празноти.

" Законовият правилник би следвало да планува някаква отчетност на пъкъл хок прокурора, в случай че не непрекъснато през времето, в което упражнява активността си, то най-малко с привършване на мандата, да стане ясно по какъв брой преписки е работил, какви са резултатите от тях. Другата догадка, при която актове, постановени от пъкъл хок прокурора, подлежат на надзор – е когато той приключи наказателно произвеждане. Това също предстои на правосъден надзор. При преустановяване на досъдебно произвеждане случаите на член 243а от Наказателно-процесуален кодекс, неслучайно го изтъквам - да бъде назначен контролиращ прокурор. Защо цитирах този текст? Защото подобен текст в Наказателно-процесуален кодекс няма. Няма го още от момента на приемането на механизма ", акцентира заместник-председателят на Върховния касационен съд.

През тези две години обвиняване против основния прокурор не е повдигнато.

" Голяма част от сигналите, в това число и на пръв взор не съдържат данни за закононарушение, осъществено от основния прокурор. Защото да вземем за пример наказано лице ми написа, че е наказано незаслужено и вини по тази причина основния прокурор. Има и съществени сигнали. В началото бяха изпратени материали от към този момент формирано досъдебно произвеждане. Имаше и други по-сериозни сигнали, свързани с имотното положение на и.ф. основния прокурор или пък съответни дейности. За Петьо Еврото и Нотариуса имаше по-сериозни в действителност данни, само че по какъв начин са разследвани и събирани доказателства, няма по какъв начин да кажа. Имало е и годни за гонене сигнали ", разяснява магистратът.

Сега - в случай че има висящи следствия против основния прокурор или негов заместител, чак тогава ще се търси арбитър, който да стане прокурор и да проверява.

" Правомощията на пъкъл хок прокурора могат да бъдат упражнявани оптимално в двегодишен период, което значи, че фактически няма различен път с изключение на ПК на Висш съдебен съвет да освободи Талева от заеманата позиция и надлежно Съдийската гилдия да я назначи като арбитър в Софийски градски съд. Следва назначение на нов прокурор за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, само че това ще стане при положение, че има неприключили производства против основния. Ако има такива, тогава ще се пристъпи към избор на нов пъкъл хок прокурор - всред съдии. Вече сме подхванали процедура по условие от съдилищата на единодушие от съдиите, отговарящи на изискванията да бъдат включени в листата на вероятните претенденти за следствие на основния прокурор ", означи Паунова.

Практиката демонстрира, че има дефицити.

" Те са по повод обезпечаване на институционалната самостоятелност на проверяващия прокурор, тъй като когато бъде определен и назначен за прокурор във ВКП, съответният арбитър на процедура става част от системата на прокуратурата. Неслучайно, още когато сегашният проверяващ прокурор встъпи в служба, се опитахме да разбираем на Висш съдебен съвет - за чисто фактическото обезпечаване на пространства за работа, осведомителна система за чиновници. Т.е. Талева седи на един етаж със Сарафов, това е етажът на прокуратурата. Няма по какъв начин тя да бъде на друго място, само че не е единствено това. Тя, като част от прокуратурата – подава молба за отпуск до съответния заместител основен прокурор ", разясни още магистратът.

Имаме ли основен прокурор след 21 юли? Според Наказателната гилдия на Върховен касационен съд – не. По-късно прокуратурата отвърна. В позицията от държавното обвиняване споделиха, че управлението на Върховен касационен съд преследва само политически цели – презрян опит за дискредитиране на прокуратурата.

" Дали и.ф. основен прокурор понастоящем е интензивно легитимиран да желае обновяване на наказателни каузи? Отговорът е негативен. В тази тенденция към този момент има три правосъдни акта, две разпоредби и едно решение на Върховен касационен съд, с които се приема, че в границите на Наказателно-процесуален кодекс, в този момент настоящият и.ф. основен прокурор не е интензивно легитимиран да подава искане за обновяване ", уточни тя.

Паунова е безапелационна - най-малко в две разпоредби категорично се е произнесла по въпроса, като е обяснила, че механизмът за следствие на основния прокурор не е обвързван само и единствено с институционалното място, а с фактическото отношение.

" Фактическият и.ф. на основен прокурор също толкоз може да попречи на следствието, както и титулярният основен прокурор. Всъщност и в този смисъл са и направените промени, които са в следствие от решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ Колеви против България ”. В него се споделя, че би трябвало да се обезпечи самостоятелен механизъм, подобен, че и.ф. основен прокурор или настоящият да не може да пречи на следствието по отношение на него. Не мога кажа какво ще предприеме идващият пъкъл хок прокурор, само че в последна сметка отводите му ще подлежат на правосъден надзор. Този механизъм е нужен. По-скоро не е доста добър, само че може да се усъвършенства по този начин, че да реализира задачите си ", акцентира Паунова.