Адв. Даниела Доковска: Държавата е мафиотизирана в юридическия смисъл на това понятие
Даниела Доковска е юрист, учител и някогашен ръководител на Висшия адвокатски съвет. Тя е измежду учредителите на сдружението " Български юристи за правата на индивида ". Автор е на редица научни изявления в региона на наказателния развой, наказателното право и криминологията. Тя е притежател на медал " Св. св. Кирил и Методий " - огърлие, за изключително значими заслуги за развиването на правната просвета и юридическото обучение. Носител е на огромната премия за 2010 година на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на индивида. Даниела Доковска е юрист, учител и някогашен ръководител на Висшия адвокатски съвет. Тя е измежду учредителите на сдружението " Български юристи за правата на индивида ". Автор е на редица научни изявления в региона на наказателния развой, наказателното право и криминологията. Тя е притежател на медал " Св. св. Кирил и Методий " - огърлие, за изключително значими заслуги за развиването на правната просвета и юридическото обучение. Носител е на огромната премия за 2010 година на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на индивида. Преди две години написахте, че мафията е мощна не тъй като страната е слаба, а тъй като държавната власт взе участие в нея. Силна ли е мафията в България през днешния ден?
Преодолима е. Омертата към този момент се разпада. Пък и публичното самообладание има лимити. От политиците зависи дали мафиотските структури ще бъдат премахнати, или ще се прегрупират - те в никакъв случай не се саморазпускат. Държавата е мафиотизирана в юридическия смисъл на това разбиране.
Главният прокурор се съмнява, че политици са поръчали взривяване на неговия автомобил, и желае от тях гаранции за живота си и за живота на фамилията си; заместникът на основния прокурор се опасява, че ще го убие основният прокурор, който пък от своя страна имал частна конструкция за следене и външно наблюдение; " съмнителни хора и коли " се навъртат към дома на заместник-началника на следствието, а откъм терасата го дебне дрон. Как да назовем всичко това?
Ваши сътрудници адвокати споделят, че по-гнусен, изтъквам, сюжет не е имало в България. Какво смятате вие?
Имаше убийства и самоубийства на прокурори, които раздрусаха страната, само че нищо не се промени. През 2009 година България беше наказана от Съда в Страсбург по делото " Колеви " за това, че у нас не съществува действителна опция да се проверява и упрекна основният прокурор. Както знаете, Народното събрание извърши това решение напълно наскоро.
Реклама
В днешно време прокуратурата продължава да образува и да внася в съда поръчкови каузи. Участвала съм в доста политически стимулирани процеси, които приключват с оправдателни присъди заради това, че съдът към момента е самостоятелен. Други поръчкови каузи стоят " на трупчета " - с цел да се задействат при потребност. Прокуратурата нахлу в президентството, " амнистира " униформените биячи на протестиращите, оповести незаконно голям брой записи. Появиха се " Осемте джуджета " с данни за крупни закононарушения, осъществени от прокурори и други адвокати, които не се проверяват.
А протичащото се в последно време в прокуратурата е долнопробно, извънредно обидно за всички честни съдии, прокурори, юристи и адвокати изобщо. Ние сме сътрудници, мнозина сме състуденти от университета, поздравяваме се уважително в правосъдната зала, приказваме си в промеждутъците сред правосъдните съвещания. Сега, след този прокурорско-следователски водевил, всички сме унижени, тъй като беше очернен професионалният ни престиж. Изглеждаме като участници в някакви мизерни наказателнопроцесуални спектакли, инсталирани от прокуратурата с присъединяване на политическата власт. Това е омерзително.
Видяхме по какъв начин основният прокурор държи сметка на политици за какво ще му желаят оставката; признава, че политиците се стремят към властта, с цел да крадат, договаря с член на Висш съдебен съвет - емисар на политическата власт, " заслужен екзит " и така нататък Как си обяснявате всичко това?
Днешната обстановка е артикул на дългогодишна отрицателна селекция в органите на правосъдната власт, и най-много в прокуратурата, която всъщност е силовото крило на правосъдната система. Както ви споделих в едно отдавнашно изявление, наказателната принуда - това са артериите на властта.
Всичко стартира доста от дълго време - с политическата чистка в правосъдната власт през 1991-1992 година, която след това съидейници на Съюз на демократичните сили нарекоха " лустрация ". Всъщност на " лустрация " беше подложена само правосъдната система. Тогава " по неприспособимост " бяха уволнени по факса близо 190 съдии, прокурори и следователи, а други 450 напуснаха, тъй като бяха застрашени посредством един законопроект, че след уволнението им по неприспособимост няма да могат да работят даже като юристи. Така се постави началото на политическото пречистване на системата от старите фрагменти и въвеждането в нея на хора, правилни на новата власт. Не беше пощаден и Висш съдебен съвет - той беше разтурян предварително четири пъти, по законодателен път. Овладяването на правосъдната власт стана блян на всяко ново болшинство в Народното събрание. Бойко Борисов ви сподели в едно изявление: " Доган пръв осъзна, че в случай че има медийна империя и надзор върху правосъдната власт, може да ръководи. " Но не е прав. Ахмед Доган не беше първият. Просто след огромната политическа чистка се откриха по-перфидни механизми. Чрез тях в ръководството на правосъдната система и в нейните институции проникнаха родственици, партийни съидейници и симпатизанти, откровени брокери на въздействие, реализатори на поръчки от политическо и икономическо естество. Най-желана и най-податлива се оказа, несъмнено, прокуратурата, тъй като тя държи в ръцете си най-мощния инструмент - наказателното обвиняване, и е стопанин на закритото, скрито досъдебно произвеждане. В досъдебното произвеждане няма равнопоставени страни, там индивидът е беззащитен - то може да трае с години, обвързвано е с ограничения за процесуална насила, прекомерно постоянно - и с дирижирана гласност. Репутацията на обвинения рухва, предприемачът губи бизнеса си, а политикът излиза от политиката.
Реклама
Така се изроди и визията за правораздаване. Хората към този момент не споделят " Ще те осъждам! ", а заплашват: " Ще те дам на прокурор! "
Прокуратурата изиска имунитета на Делян Добрев. Очевидно като отговор на настояването за оставката на Гешев по следствие, което е завършило преди няколко години. Къде е границата сред злоупотребата с един законен инструмент за търсене на правдивост и законността?
Изказването на основния прокурор, че би трябвало да се измете от Народното събрание " политическият отпадък ", лишава от легитимност всяко негово искане за снемане на имунитета на който и да било народен представител. Главният прокурор не дава отговор на главното условие за един представител на правосъдната власт - да бъде неутрален, самостоятелен и зависещ единствено на закона. Той разгласи война на Народното събрание, който сподели, че съществува воля за реформиране на неговия статут, и се разгласи се за единствен страж на конституцията, който няма да разреши тя да бъде " пипана с мазни ръце ". Прокуратурата се съобщи като единствения поръчител за правда, като единствената институция, която работи за Отечеството и за българските жители. Народното събрание не трябва да позволява такова безчинство над държавността.
Имунитетът на народните представители не е тяхна привилегия - той подсигурява на жителите, че техните избраници ще могат да упражняват своите пълномощия в сходство със своята съвест и убеждения. По силата на конституцията народните представители съставляват освен своите гласоподаватели, а и целия народ.
Аз адмирирам решението на парламентарната група на ГЕРБ. Нито един депутат не трябва да се поддава на шантаж. Нито един народен представител не трябва да се съгласява да му бъде снет имунитетът просто тъй като е постъпило искане от основния прокурор. Исканията на основния прокурор, импортирани в тази политическа конюнктура, се нуждаят от авторитетно валидизиране - те следва да бъдат прегледани от Народното събрание, което да позволи или да откаже възбуждането на наказателно гонене против народния представител, както планува член 70, алинея 1 от конституцията. В противоположен случай е допустимо обособени депутати да бъдат подложени на случайна принуда, което накърнява освен персоналната им цялост, само че и престижа на Народното събрание.
Преодолима е. Омертата към този момент се разпада. Пък и публичното самообладание има лимити. От политиците зависи дали мафиотските структури ще бъдат премахнати, или ще се прегрупират - те в никакъв случай не се саморазпускат. Държавата е мафиотизирана в юридическия смисъл на това разбиране.
Главният прокурор се съмнява, че политици са поръчали взривяване на неговия автомобил, и желае от тях гаранции за живота си и за живота на фамилията си; заместникът на основния прокурор се опасява, че ще го убие основният прокурор, който пък от своя страна имал частна конструкция за следене и външно наблюдение; " съмнителни хора и коли " се навъртат към дома на заместник-началника на следствието, а откъм терасата го дебне дрон. Как да назовем всичко това?
Ваши сътрудници адвокати споделят, че по-гнусен, изтъквам, сюжет не е имало в България. Какво смятате вие?
Имаше убийства и самоубийства на прокурори, които раздрусаха страната, само че нищо не се промени. През 2009 година България беше наказана от Съда в Страсбург по делото " Колеви " за това, че у нас не съществува действителна опция да се проверява и упрекна основният прокурор. Както знаете, Народното събрание извърши това решение напълно наскоро.
Реклама
В днешно време прокуратурата продължава да образува и да внася в съда поръчкови каузи. Участвала съм в доста политически стимулирани процеси, които приключват с оправдателни присъди заради това, че съдът към момента е самостоятелен. Други поръчкови каузи стоят " на трупчета " - с цел да се задействат при потребност. Прокуратурата нахлу в президентството, " амнистира " униформените биячи на протестиращите, оповести незаконно голям брой записи. Появиха се " Осемте джуджета " с данни за крупни закононарушения, осъществени от прокурори и други адвокати, които не се проверяват.
А протичащото се в последно време в прокуратурата е долнопробно, извънредно обидно за всички честни съдии, прокурори, юристи и адвокати изобщо. Ние сме сътрудници, мнозина сме състуденти от университета, поздравяваме се уважително в правосъдната зала, приказваме си в промеждутъците сред правосъдните съвещания. Сега, след този прокурорско-следователски водевил, всички сме унижени, тъй като беше очернен професионалният ни престиж. Изглеждаме като участници в някакви мизерни наказателнопроцесуални спектакли, инсталирани от прокуратурата с присъединяване на политическата власт. Това е омерзително.
Видяхме по какъв начин основният прокурор държи сметка на политици за какво ще му желаят оставката; признава, че политиците се стремят към властта, с цел да крадат, договаря с член на Висш съдебен съвет - емисар на политическата власт, " заслужен екзит " и така нататък Как си обяснявате всичко това?
Днешната обстановка е артикул на дългогодишна отрицателна селекция в органите на правосъдната власт, и най-много в прокуратурата, която всъщност е силовото крило на правосъдната система. Както ви споделих в едно отдавнашно изявление, наказателната принуда - това са артериите на властта.
Всичко стартира доста от дълго време - с политическата чистка в правосъдната власт през 1991-1992 година, която след това съидейници на Съюз на демократичните сили нарекоха " лустрация ". Всъщност на " лустрация " беше подложена само правосъдната система. Тогава " по неприспособимост " бяха уволнени по факса близо 190 съдии, прокурори и следователи, а други 450 напуснаха, тъй като бяха застрашени посредством един законопроект, че след уволнението им по неприспособимост няма да могат да работят даже като юристи. Така се постави началото на политическото пречистване на системата от старите фрагменти и въвеждането в нея на хора, правилни на новата власт. Не беше пощаден и Висш съдебен съвет - той беше разтурян предварително четири пъти, по законодателен път. Овладяването на правосъдната власт стана блян на всяко ново болшинство в Народното събрание. Бойко Борисов ви сподели в едно изявление: " Доган пръв осъзна, че в случай че има медийна империя и надзор върху правосъдната власт, може да ръководи. " Но не е прав. Ахмед Доган не беше първият. Просто след огромната политическа чистка се откриха по-перфидни механизми. Чрез тях в ръководството на правосъдната система и в нейните институции проникнаха родственици, партийни съидейници и симпатизанти, откровени брокери на въздействие, реализатори на поръчки от политическо и икономическо естество. Най-желана и най-податлива се оказа, несъмнено, прокуратурата, тъй като тя държи в ръцете си най-мощния инструмент - наказателното обвиняване, и е стопанин на закритото, скрито досъдебно произвеждане. В досъдебното произвеждане няма равнопоставени страни, там индивидът е беззащитен - то може да трае с години, обвързвано е с ограничения за процесуална насила, прекомерно постоянно - и с дирижирана гласност. Репутацията на обвинения рухва, предприемачът губи бизнеса си, а политикът излиза от политиката.
Реклама
Така се изроди и визията за правораздаване. Хората към този момент не споделят " Ще те осъждам! ", а заплашват: " Ще те дам на прокурор! "
Прокуратурата изиска имунитета на Делян Добрев. Очевидно като отговор на настояването за оставката на Гешев по следствие, което е завършило преди няколко години. Къде е границата сред злоупотребата с един законен инструмент за търсене на правдивост и законността?
Изказването на основния прокурор, че би трябвало да се измете от Народното събрание " политическият отпадък ", лишава от легитимност всяко негово искане за снемане на имунитета на който и да било народен представител. Главният прокурор не дава отговор на главното условие за един представител на правосъдната власт - да бъде неутрален, самостоятелен и зависещ единствено на закона. Той разгласи война на Народното събрание, който сподели, че съществува воля за реформиране на неговия статут, и се разгласи се за единствен страж на конституцията, който няма да разреши тя да бъде " пипана с мазни ръце ". Прокуратурата се съобщи като единствения поръчител за правда, като единствената институция, която работи за Отечеството и за българските жители. Народното събрание не трябва да позволява такова безчинство над държавността.
Имунитетът на народните представители не е тяхна привилегия - той подсигурява на жителите, че техните избраници ще могат да упражняват своите пълномощия в сходство със своята съвест и убеждения. По силата на конституцията народните представители съставляват освен своите гласоподаватели, а и целия народ.
Аз адмирирам решението на парламентарната група на ГЕРБ. Нито един депутат не трябва да се поддава на шантаж. Нито един народен представител не трябва да се съгласява да му бъде снет имунитетът просто тъй като е постъпило искане от основния прокурор. Исканията на основния прокурор, импортирани в тази политическа конюнктура, се нуждаят от авторитетно валидизиране - те следва да бъдат прегледани от Народното събрание, което да позволи или да откаже възбуждането на наказателно гонене против народния представител, както планува член 70, алинея 1 от конституцията. В противоположен случай е допустимо обособени депутати да бъдат подложени на случайна принуда, което накърнява освен персоналната им цялост, само че и престижа на Народното събрание.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ