Даниела Давидкова: Когато постъпих в клиниката, бях най-зле от всички
Даниела Давидкова е от Ловеч, пациентка на Клиниката по дерматология и венерология в УМБАЛ „ Проф. Георги Странски “ - Плевен, където й слагат диагноза „ Генерализиран пустулозен псориазис “ и я лекуват с най-новата терапия за болестта - spesolimab.
Днес беседваме с Даниела за компликациите, с които се е сблъскала преди да бъде диагностицирана, за претърпяната болежка и сполучливото лекуване, което й е приложено.
Даниела, по кое време стартира Вашето кожно заболяване?
Беше през есента на предходната година, появиха се обриви, имах сърбежи по ръцете, след това и по краката. Ставаха все по-големи, сърбежът стана мощен и непрекъснат. Притесних се, че може да е нещо съществено и потърсих помощ от кожен лекар в ДКЦ „ Авис Медика “. Лекарката ме прегледа, предписа ми лекуване и ми изясни, че имам плакатен псориазис и откакто мине малко време, би трябвало да дойда още веднъж, с цел да забележим по какъв начин ми работят медикаментите. Аз обаче не се подобрявах, в противен случай – ставах по-зле. Появиха се мощни болки, обривите започнаха да кървят и аз още веднъж отидох при лекарката, която ме беше приела първия път. Тя реши, че би трябвало да отида в болница, тъй като по този начин не може да се обясни диагнозата ми и да ми се помогне. Не се колебах нито за минута, отидох в Клиниката по кожни заболявания на болничното заведение в Плевен, където ме одобриха незабавно.
Кой е първият Ви най-ярък спомен от момента, в който Ви одобриха в болничното заведение?
Бях уплашена, осъзнавах, че се утежнявам. Когато останах в клиниката и се огледах, видях, че бях най-младата, само че най-зле от всички.
Започнаха проучванията, направиха ми биопсия и по този начин схванаха, че диагнозата ми е „ генерализиран пустулозен псориазис “.
Ако има нещо, което съм запомнила, то е упованието, в което имаше боязън, също и терзанието.
Не можех да ставам, имах отоци по краката, те бяха посинели. Обривът пълзеше нагоре по тялото ми, към лицето, не можех да си движа ръцете. Започнаха да ме лекуват с разнообразни медикаменти, имах шанса, че лекарите и всички се грижеха добре за мен.
Малко по-малко започнах да се усъвършенствам, само че най-добре се почувствах след инжекциите spesolimab, за които ми споделиха, че идват от Германия.
Как посрещнаха новината околните Ви?
С терзание, несъмнено. Не единствено за мен, само че и за детето ми – имам 13-годишен наследник, който се нуждае от грижи и внимание. Нито аз, нито фамилията ми желаеме той да усеща тежестта от моята болест.
Как продължи лекуването Ви?
Близо седмица след началото получих усъвършенстване, обривите започнаха да изчезват, на тяхно място останаха единствено бледи петна. И аз, и лекарите бяхме наясно, че ще не преставам да пристигам за прегледи и съвещания. Оставах в клиниката няколко пъти за по 2-3 дни, по този начин мина зимата.
Мога доста да описвам за отношението на лекарите и целия личен състав към мен – на доцент Ивелина Йорданова, лекуващите лекари, сестрите и всички останали. Дори и когато ми беше най-трудно разбирах, че съм попаднала на точното място и хората, които ме лекуват, ще ми оказват помощ и няма да ме изоставят.
Какво желаете да кажете на други хора, които имат сходни проблеми, само че се опасяват да потърсят помощ?
Да не се опасяват и да не се двоумят. Имаме доста прелестни лекари, а всеки ден идват и нови медикаменти, с които може да се помогне даже и при тежки и сложни за лекуване заболявания, като моята.
Сега, когато неизвестността е зад тила Ви, по какъв начин виждате бъдещето си, с какво възприятие гледате напред?
Чувствам се доста по-спокойна и по-уверена. Обичам дома си, веселя се на градината си – в този момент е лято, розите, които виждам, цъфтят и ме радват. Хубаво е, че мога да се веселя...
Животът ми се промени, по-различна съм, нямам този боязън, който имах преди. И околните ми, най-много синът ми, са по-спокойни. И имам вяра, че в случай че заболяването се появи още веднъж, имам къде да отида и лекарите знаят по какъв начин да ме лекуват.
Интервюто е част от осведомителната акция: „ Мостът сред живота и гибелта с генерализиран пустулозен псориазис “
Днес беседваме с Даниела за компликациите, с които се е сблъскала преди да бъде диагностицирана, за претърпяната болежка и сполучливото лекуване, което й е приложено.
Даниела, по кое време стартира Вашето кожно заболяване?
Беше през есента на предходната година, появиха се обриви, имах сърбежи по ръцете, след това и по краката. Ставаха все по-големи, сърбежът стана мощен и непрекъснат. Притесних се, че може да е нещо съществено и потърсих помощ от кожен лекар в ДКЦ „ Авис Медика “. Лекарката ме прегледа, предписа ми лекуване и ми изясни, че имам плакатен псориазис и откакто мине малко време, би трябвало да дойда още веднъж, с цел да забележим по какъв начин ми работят медикаментите. Аз обаче не се подобрявах, в противен случай – ставах по-зле. Появиха се мощни болки, обривите започнаха да кървят и аз още веднъж отидох при лекарката, която ме беше приела първия път. Тя реши, че би трябвало да отида в болница, тъй като по този начин не може да се обясни диагнозата ми и да ми се помогне. Не се колебах нито за минута, отидох в Клиниката по кожни заболявания на болничното заведение в Плевен, където ме одобриха незабавно.
Кой е първият Ви най-ярък спомен от момента, в който Ви одобриха в болничното заведение?
Бях уплашена, осъзнавах, че се утежнявам. Когато останах в клиниката и се огледах, видях, че бях най-младата, само че най-зле от всички.
Започнаха проучванията, направиха ми биопсия и по този начин схванаха, че диагнозата ми е „ генерализиран пустулозен псориазис “.
Ако има нещо, което съм запомнила, то е упованието, в което имаше боязън, също и терзанието.
Не можех да ставам, имах отоци по краката, те бяха посинели. Обривът пълзеше нагоре по тялото ми, към лицето, не можех да си движа ръцете. Започнаха да ме лекуват с разнообразни медикаменти, имах шанса, че лекарите и всички се грижеха добре за мен.
Малко по-малко започнах да се усъвършенствам, само че най-добре се почувствах след инжекциите spesolimab, за които ми споделиха, че идват от Германия.
Как посрещнаха новината околните Ви?
С терзание, несъмнено. Не единствено за мен, само че и за детето ми – имам 13-годишен наследник, който се нуждае от грижи и внимание. Нито аз, нито фамилията ми желаеме той да усеща тежестта от моята болест.
Как продължи лекуването Ви?
Близо седмица след началото получих усъвършенстване, обривите започнаха да изчезват, на тяхно място останаха единствено бледи петна. И аз, и лекарите бяхме наясно, че ще не преставам да пристигам за прегледи и съвещания. Оставах в клиниката няколко пъти за по 2-3 дни, по този начин мина зимата.
Мога доста да описвам за отношението на лекарите и целия личен състав към мен – на доцент Ивелина Йорданова, лекуващите лекари, сестрите и всички останали. Дори и когато ми беше най-трудно разбирах, че съм попаднала на точното място и хората, които ме лекуват, ще ми оказват помощ и няма да ме изоставят.
Какво желаете да кажете на други хора, които имат сходни проблеми, само че се опасяват да потърсят помощ?
Да не се опасяват и да не се двоумят. Имаме доста прелестни лекари, а всеки ден идват и нови медикаменти, с които може да се помогне даже и при тежки и сложни за лекуване заболявания, като моята.
Сега, когато неизвестността е зад тила Ви, по какъв начин виждате бъдещето си, с какво възприятие гледате напред?
Чувствам се доста по-спокойна и по-уверена. Обичам дома си, веселя се на градината си – в този момент е лято, розите, които виждам, цъфтят и ме радват. Хубаво е, че мога да се веселя...
Животът ми се промени, по-различна съм, нямам този боязън, който имах преди. И околните ми, най-много синът ми, са по-спокойни. И имам вяра, че в случай че заболяването се появи още веднъж, имам къде да отида и лекарите знаят по какъв начин да ме лекуват.
Интервюто е част от осведомителната акция: „ Мостът сред живота и гибелта с генерализиран пустулозен псориазис “
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ