Даниел Върбанов е един от изгряващите диаманти на българския театър

Даниел Върбанов е един от изгряващите диаманти на българския спектакъл и кино. Миналата година той получи опцията да взе участие в лентата " Гунди - Легенда за любовта ", която от над месец цялостни кината и записва връх след връх. 24-годишният ученик на Оксфорд и НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " застана пред Александър Антонов в специфичното издание от " Спортът на Фокус ", с цел да опише поредност от любопитни детайлности от снимачната площадка, подготовката за ролята си, срещите си със фамилията на Георги Аспарухов и други тематики.

Спортът и киното вървят в редки случаи ръка за ръка, само че когато се прави, се помни доста дълго. В днешни дни прекомерно малко неща ни събират и прекомерно доста други ни разделят. В дни на тътнеж, рецесии, войни, политическа неустановеност простаците издигат стени, а рационалните градят мостове. Днес до мен е един огромен актьор, който оказа помощ българите да се обединим като нация. Приветствам звездата от историческия сериал “Войната на буквите " Даниел Върбанов, който е част от най-гледания български филм по кината след 1989 година “Гунди - Легенда за любовта ". Здравей, и добре пристигнал в студиото на “Фокус ", Дани.

- Здравей, добър ден на теб и на слушателите. И благодаря за страхотното показване, благодаря ти доста за благите думи.

За мен е чест. Първи въпрос, научи ли се Коко в последна сметка да извършва волета?

- Това е най-важният въпрос.

Затова започваме от него.

- Честно да ти кажа, не. Истината е, че мога да ти опиша една забавна история незабавно, стремително да стартираме. Когато разбрах, че ще вземам участие във кино лентата ми беше ясно, че би трябвало да отидем и да създадем една футболна подготовка, то това ми беше ясно още по време на кастингите. И по време на тези кастинги, аз обясних, че съм играл много футбол. Аз от дребен играя, даже съм упражнявал като учех в Англия, там нещата са по-сериозни и си има всяко учебно заведение няколко тима, там съм играл много. Отиваме на футболната подготовка първата, аз се усещам супер убеден, с голямо самочувствие, че доста добре мога да играя. И единствените неща, които са ми били...Аз не съм професионален футболист, дано си го кажем, само че нещата, които са ме затруднявали постоянно са били волето и центриране с ляв крайник. Отивам на първа подготовка и разбирам, че това са двете неща, които би трябвало да направя.

Ирония.

- Да.

Разкажи кой по кое време се свърза с теб, с цел да те предложения на кастинг?

- Кастингите ги направи Гери Кадиева. Как се свърза с мен? По телефона, звънна ми, изясни ми, че става въпрос за подобен страховит план и аз незабавно споделих “Бройте ме ".

Миналата година или?

- Това се случва не предходната година, по-миналата година май месец.

О, още преди повече от две години?

- Всъщност, извинявай, не това лято, предишното лято. Да, предходната година май месец, тъкмо по този начин.

Май през 2023 година?

- Да.

През какво мина, с цел да се подготвиш за ролята си преди да снимате първият дубъл?

- Преминах най-много през футболните тренировки. Аз имах, примерно, 2-3 пъти в седмицата футболни тренировки с Пелето, със Станислав Ангелов, който доста добре ни приготви. Тренирахме с юношите на Левски-Раковски, което си беше доста забавно и най-много ги следих тях. И си харесах няколко момчета да видя по какъв начин се държат, по какъв начин си приказват един с различен и от тях взех някакво ентусиазъм, с цел да си изградя персонажа на Коко.

Каза за Академията за юношите. При тях коя най-голямата възраст, в която играят?

- Ние тренирахме с 16-годишни момчета, които апропо, с изключение на тренировките и някакви такива извършения, които сме правили, веднъж играхме и някакъв другарски мач. Разбира се, тези момчета са много-много над нас. Ние бяхме тогава аз, Павел Иванов, който играе Гунди, Павката и може би още 2-3, само че момчетата нищо, че са на 16, просто...

Скриват топката?

- Скриват топката. Но те ни пускаха, по този начин играеха, че и ние нещо да можем да създадем.

Да, да натрупате убеденост.

- Аз имах дори 2-3 асистенции тогава и се усещах доста добър, само че в един миг се усетих, че те играят някъде с 60 %, в случай че не и по-малко.

 

Това щях да те попитам, ти на каква позиция играеше в тези дуели?

- Играех някак си в офанзива повече. Но то беше доста несериозно, само че все пак доста занимателно.

Дани, ти играеш един от най-близките другари на Георги Аспарухов още от ранните му години. От кого се срещна с детайлности за персонажа ти или напълно се довери на сюжета?

- Доверих се на сюжета сигурно, тъй като видях, че на мен ми стана доста ясно каква е моята роля във кино лентата, тя е дребна, само че мисля, че е значима за първата част и за основаването на спор при започване на кино лентата. Така че се доверих на сюжета напълно и, несъмнено, следих други млади футболисти, с цел да си основа персонажа. И мисля, че съумях да изградя човек, който за мен беше доста значимо Коко да осъзнае, че Гунди е доста равнища над него, само че да не го ненавижда за това, а в противен случай, да му даде път.

Да, тъй като въпреки всичко те се познават още от възпитаници, от деца са другари. И това е малко мъчно да се ненавиждат, в случай, че са толкоз близки, може би?

- Да, несъмнено. Но за мен беше значимо да се разбере това, че постоянно има опцията да ревнуваш и да завиждаш, когато си обкръжен от някой надарен. И че човек би трябвало да направи вярното нещо и да не завижда на приятелите си, а в противен случай, да им даде път да се развиват.

Дани, какъв брой време продължи целият снимачен развой на лентата, тъй като е социална загадка, че самият Павел Иванов се е готвил 7-8 години за ролята на Георги Аспарухов?

- Да, това е правилно. И аз дори бях чувал клюки доста преди да знам за кино лентата, още бях студент и бях чул клюки, че той се приготвя. Но тогава нямах визия дали това е правилно, само че такива някакви митове се чуваха, че той тренира към този момент. Но това към този момент всички го схванаха, нали? Иначе, филмът продължи месец, може би месец и няколко дни. Не съм сигурен, тъй като аз не съм участвал на всеки снимачен ден. Но мисля, че към месец.

За един месец е снимана цялата лента? Която е много дългичка над два часа и половина?

- Така е, само че екипът беше свръхестествен, страховит екип. То не, че това какъв брой бързо снимаш потвърждава дали си добър или не. Но в тази ситуация те, виж, за един месец какъв брой първокласен филм направиха.

Ти сподели, че са се свързали с теб през май или през лятото?

- Мисля, че при започване на май ми звъннаха или пък в края на април да е било по-скоро...

И какъв брой по-късно започнаха фотосите?

Мисля, че аз снимах на първия снимачен ден и това беше юни месец някъде, май.

Значи през лятото е сниман?

- Но не съм добър в тези неща, може и да греша, само че през лятото снимахме сигурно, в юни и юли бяха фотосите.

В Пловдив и София, нали?

- Да, в Пловдив и София съм имал аз. Може да е имало и други местоположения, само че да.

Защото и аз доколкото знам в Пловдив и София. Като в Пловдив Националният стадион, който ни показват, в действителност, е стадион “Пловдив " на Гребната база.

- Да, тъкмо по този начин.

Какво знаеше за Георги Аспарухов преди първите ти контакти с Иван, Андрей, Димитър Димитров и останалите от продукцията?

- Знаех, мисля, че колкото знае всеки българин, който се е поинтересувал, или който има интерес към футбола. Но моят дядо е огромен ентусиаст, той е същински почитател на Левски и до ден-днешен се разплаква, когато се сети и рецитира стихове за Гунди, за Левски, тъй че от него по-скоро знам, само че това са били митове. Чисто фактологически знаех, колкото знае почти един приблизително статистически българин. И в действителност, като прочетох сюжета, ми стана ясно, аха, хората го обичат, тъй като е бил добър човек, същински стойностен, първокласен човек, освен огромен гений.

Ти към този момент загатна, че Станислав Ангелов ти е дал някакви уроци. Може ли да дадеш някакви детайлности, примерно, за дрибъл, или спринт, за единоборства или нещо друго?

- Първото нещо, с което започнахме, аз отново ти споделям, с огромно самочувствие влизам там, стартирам там да ритвам една топка, търча като муха без глава, и си мисля, че е доста добре. Защото съм гледал Роналдо, Меси и всички други, не съм изпускал Шампионска лига от 2013 година. Обаче той ми споделя Пелето: “Момче, ти изобщо нямаш стойката на футболист ". Защото ние сме привикнали, и това освен аз, а доста от нашето потомство, които не са професионални футболисти, ние сме привикнали да играем на изкуствена трева 5:5, нали, 5 плюс 1, с топки, които нямат нищо общо с топките, които тогава са играели, даже и сега с тези, с които сега играят професионалните футболисти. Ние играем с доста по-леки топки, които знаеш, хвърчат като балони. И в действителност, играта тогава е била доста по-физическа от това, на което аз съм привикнал. Имам поради, че на един мощен, мощен шут, примерно, стойката е напълно друга, тъй като топката е доста по-тежка, доста по-твърда, ти не можеш да си я риташ по този начин, както аз съм привикнал да си я ритвам там на изкуствената трева. Така че това си припомням, първото, което говорихме е, че те са имали напълно друга стойка, малко по-приведени. Всъщност, са били доста по-силови в краката, поради калните терени. Тогава не е имало такава хубава трева, каквато има през днешния ден. И играта е била доста по-груба, и мръсна и по-кална, по този начин да се каже. Започнахме да приказваме, да работим върху тези неща и по-късно към този момент изработихме съответните детайли, които аз би трябвало да извърша във кино лентата, съответната хореография.

Колко време работи с теб Станислав Ангелов?

- Пак ти споделям, може би аз вървях 2-3 пъти в седмицата в продължение на един месец, може би. Сериозна подготовка, това за български филм е феноменално. Аз още оттогава до ден-днешен не преставам да се впечатлявам от Иван и Андрей, от Васил Булянски, от всички хора, които в действителност подходиха като към една холивудска продукция.

Един месец, колкото де факто и самите фотоси на кино лентата са траяли?

- Да. Те подготовките за филмите нормално нали са години, години наред се приготвя нещо. Но актьорите доста рядко имат време умерено да се приготвят, да им е обезпечено, да им е платено, нещо да ги научат. Това е ужасно и постоянно, когато има такива благоприятни условия, за нас актьорите е добре пристигнало и ни прави толкоз щастливи. А аз съм късметлия, че съм бил в тази обстановка.

И в този момент чувстваш ли се по-добър с топка в крайници, след тези тренировки?

- Със сигурност. Със сигурност много научих. С Пелето бяхме усъвършенствали волето и бяхме го докарали съвършено. Той беше доста удовлетворен от мен. И отиваме да снимаме към този момент това, към този момент сме на фотоси и се промени хореографията, и трябваше. Ние сме го упражнявали, че волето топката ми идва отляво и аз я засичам, воле, и да аз би трябвало да пропусна вратата, само че би трябвало доста прекрасен, същински компактен удар, да си проличава, че съм футболист. И там нещо се промени на терен и трябваше този път центрирането на мен да ми пристигна отдясно. Сега всеки, който е играл футбол му излиза наяве, че това към този момент изисква малко по-различна настройка на тялото. И аз като не съм експерт съм се към този момент научил на едно и в този момент това доста ме обърка и започнах да удрям някакви волета, които просто те бяха доста...Аз улучвам топката, само че те не са плътни, те са някакво воле такова, което...А ние искахме хубаво да е.

Като в махалата?

- Ние искахме да е на бомба тази топка, да иде на последния ред. Той Пелето ми я центрира, а аз обаче първа неточност, втора неточност, трета неточност, а то има хора, момчетата там, които са 16-годишните момчета от Левски-Раковски, те които това могат да го създадат от първия път, седят и ме гледат. И аз подобен си крещя, “Мале, разочаровах момчетата ".

Смеят ли се?

- Сигурно ми се смеят, какво да върша там. А аз подобен си крещя: “Тези момчета ме познават, не желая да ги отчайвам “ и стартирам да ги отчайвам, разбираш ли - пети, шести, седми, осми дубъл. Накрая, несъмнено, успяхме и отново ти споделям, екипът е свръхестествен, тъй че когато актьорите позволяват неточности, те съумяват всичко да съобразят. Но това беше забавно, че ние тренирахме едно и то се промени. И моите футболни достижения се видя какъв брой са оскъдни уменията ми.

Дани Върбанов в този момент ще ни опише една доста любопитна история от последния или първия снимачен ден?

- Последният снимачен ден, в който снимаме първата сцена от кино лентата. Това е забавното, че хора, които не се занимават с нашата промишленост, от време на време си мислят, че всичко си върви в последователен ред. Няма такова нещо, не е допустимо, за жалост доста постоянно. Но историята е, че отиваме ние отвън София. Хората, които са гледали кино лентата, уповавам се, и всички слушатели или съвсем всички да са го гледали. Знаят, че там сме на едно езеро отвън София, в природата сме. И отиваме там, всичко е наред, ние идваме супер рано сутринта, преди още слънцето да изгрее, някъде към 06:00 часа сме там към този момент. И аз се възнамерявам, аз дали съм си пил хапчето срещу алергия, тъй като аз имам сенна хрема. И се сещам, че не съм, тъй като аз съм станал в 04:00 часа сутринта, с цел да сме там в точния момент. И споделям на някой от екипа, че няма да е неприятно да намерим хапче. Те ми намират хапче, пия хапчето, всичко тъкмо. Даже преди да стартираме да снимаме, когато към този момент се стопли деня, стана към 08:00 - 09:00 часа сутринта, слънце грее всичко и на мен стартира да ми тече носа умерено. Обаче много-много бързо ескалира в някаква супер мощна алергична реакция, за която в началото тичаха да ми взимат друго хапче, взеха ми друго хапче. После започнаха гримьорки и хората от екипа капят ми някакви капки, дават ми на езика някакви субстанции, даже не знам какво ми даваха, едвам го спрем това нещо. Но не можахме да го спрем. Явно аз съм алергичен към тъкмо това растение и там е цялостно. Най-интересното, в действителност е, че аз не мога да спра да кихам. На всеки 3 секунди кихам и не мога да спра, духам си носа, нищо не оказва помощ. В момента, в който кажат “начало " на камерата и снимаме, това нещо изчезва. И внезапно аз нямам алергия, и не кихам, и ние си вършим сцената. В момента, в който " ъгъл ", аз стартирам да кихам и в действителност не мога да се спра да кихам. Тоест, какво се оказва - аз съм алергичен, Даниел Върбанов е алергичен, само че Коко - не е алергичен. Това е актьорската природа, очевидно е способна и на такива неща.

Добре, те по какъв начин се взеха решение да кажат “Снимаме ", в случай, че ти кихаш на всеки 3 секунди?

- Какво да вършим, какво да вършим? Не могат да спрат, нали? Няма по какъв начин поради мен и споделят “Данка, стискай ". Аз споделям: “Да, ще притискам, несъмнено ". И просто споделят, в случай че кихнеш, кихнеш, и след това към този момент ще го махнем, то нали се снима доста пъти, може да се изреже. Но по този начин стана, че когато снимахме аз не кихнах нито един път. А след това като спряхме да снимаме, не мога да се спра, те тичат хора да ми спрат това кихане и не можем да го спрем.

Явно и самото ти подсъзнание е на професионално равнище?

- Надявам се да е по този начин. Или по-скоро аз си го изяснявам, че когато в един план има толкоз доста обич, те се случват чудеса в действителност. Ето това е едно от чудесата. Просто никой там не си е споделил, “виж го този не може да спре да киха ". Всички желаеха да ми оказват помощ, тъй като всички искахме филмът да стане най-добре. И тази обич, с тази магия, не щеш ли нещата се получават.

Неслучайно тази думичка е в самото заглавие. Сега малко по-разведряващ въпрос. Кога за първи път гледа кино лентата? Защото разбрах, че за Павел Иванов и Александра Свиленова е имало специфична, частна прожекция на кино в края на септември?

- Да. Но аз го гледах за първи път, когато го гледаха и всички, които участваха на премиерата в " Арена София ", т.е., това беше на 9 октомври, това ми беше първото гледане.

Знам, че в случай че идващият въпрос ми бъде заложен на мен, ще се затрудня много, с цел да отговоря, само че ти си експерт и разгадавам да ти е по-лесно да си почтен. Кой е най-емоционалният и покъртителен детайл в “Легенда за любовта ", който те докосна най-силно?

- Мен персонално ме докосна най-силно изрично...

Може и да не е един.

- Ще ти кажа един, тъй като аз другояче би трябвало да ти изброя всяка сцена. Защото за мен целият филм беше едно прочувствено влакче на ужасите в най-хубавия смисъл. Но обичаната ми сцена беше, когато Гунди си постави чорапчето на Андрей в калците.

Преди мача с Белгия...

- Да, там за мен имаше нещо, не знам, просто ме докосна по един метод, по който аз не чаках. Това го бях не запомнил в сюжета като съм го чел, изобщо не го чаках това да се случи. Като гледах това беше просто един от моментите, в които се разплаках. Но там в действителност има нещо, то даже може да се схване като метафора, само че в действителност това ми е обичаният миг, доста беше хубав.

Имаше ли концепция в даден стадий да изпълняваш роля на различен персонаж във кино лентата или постоянно е било планувано да си Коко?

- По принцип, не знам те какво са предвиждали, само че аз персонално си предвиждах в моята главичка, тъй като аз не знаех какъв е сюжетът и се надявах, че може и да го има Котков. Там си представях, че може би наподобявам задоволително, че да може да изиграя тази роля, само че то се оказа, че това бяха чисто мои въображения. Хората, които са гледали кино лентата знаят, че той не участва във кино лентата, тъй като това е историята на Гунди. И по този начин, и след това разбрах, че аз съм за друга роля.

Тук е значимо да уточним, че мълчешком, импровизирано има нещо като омраза сред двете семейства и поради това името на Котето се загатва единствено един път.

- Да, и то дори споделят Котето, тъкмо, да. Аз не съм осведомен с тези неща, само че хубаво е, че ги казваш.

Дани, на запад в Холивуд има процедура някои от най-големите продукции да търпят презаснемане на дадени подиуми, откакто главната част от снимачния развой е завършила. По време на постпродукцията получи ли позвъняване за наново връщане на снимачната площадка?

- Не, не. Не е имало такива неща при нас, тъй като се видя, че очевидно всичко, което сме снимали прави работа.

Кои са уроците, които българските гении могат да научат от “Гунди - Легенда за любовта " в твоите очи?

- Това е доста огромен въпрос. Не желая аз да съм човек, който да поучава който и да било. Мисля, че не е урок, само че   “Гунди - Легенда за любовта " може да бъде доказателство, че не трябва да се доверяваме на тези от време на време доста неприятни фрази, които в нашите среди се въртят от вида на “То нали е изгубена идея ", “То в България няма по какъв начин ". Просто доказателство е, че има по какъв начин, освен за младите гении, а за всеки един, който се занимава с тази промишленост. Филмът потвърждава, че има по какъв начин и има и смисъл. Защото съм чувал и това, че няма смисъл, че хората в никакъв случай няма да отидат да гледат български филм, че защо да се занимаваме изобщо да опитваме, когато... Ами не е изгубена идея, явно хората желаят да вървят на кино и биха гледали филм, в случай че им стане забавно, в случай че тематиката ги вълнува. Но отново споделям, не желая да наставлявам никого, уповавам се Гунди да сътвори една вълна в българското кино и един от различен да стартираме всички да се въодушевяваме и да творим дружно. Да не сме си врагове, а да сме си другарска конкуренция. Един от различен да градим все по-нагоре и по-нагоре.

Според мен, в действителност последните седмици тълпите от хора по кината потвърждават, че към момента в сърцата им ги има тези 3 думички: “Вяра, вяра и най-много обич ". Ти персонално съумя ли да разговаряш с госпожа Величка Маркова или със сина ѝ Андрей Аспарухов, с цел да схванеш детайлности за обкръжението на Гунди, другари, близки и по какъв начин са се държали едно време?

- Да, и с двамата съм разговарял. Те и двамата са страхотни хора, Лита повече ми е разказвала. Величка, ми е разказвала доста повече, тъй като с нея и по-дълго съм приказвал. Какво да ти опиша, не знам. Едно от нещата, които ми направиха усещане, сподели, че доста са обичали да вървят на спектакъл дружно с Георги. Не знам, толкоз доста неща, че не знам от кое място да стартира. Но той в действителност е бил страховит човек и то се вижда и от кино лентата, аз няма какво да изяснявам тук. Който не го е видял да отиде да гледа кино лентата и ще разбере.

Дани, ти знаеш, само че доста от слушателите ни може би не, че филмът се оказа прекомерно огромен за ширините ни и към този момент бере плодове на запад, в тази ситуация като немските градове Мюнхен, Саарбрюкен, Кьолн и Хамбург. Предварително ли бе планувано лентата да излезе и оттатък рамките ни или след това се реши, когато тя стартира да жъне чутовни триумфи и върхове?

- Мисля че авансово. Предполагам, че Иван и Андрей са очаквали, че ползата ще е голям и това тотално се оправда. И доколкото знам, сега лентата се излъчва даже в Канада, Америка, само че да, уповавам се да обиколи целия свят.

За Германия знаех, само че в този момент от теб в ефир разбирам за Щатите и Канада и по-конкретно ми е забавно за Щатите, тъй като в Чикаго е най-големият български контингент в Америка и не мога да си показва какъв триумф, и какъв взрив, и какъв звук е там сега.

- И аз не мога да си показва. С наслаждение бих отишъл, само че съм сигурен, че хората възприемат кино лентата доста добре, тъй като и те желаят да видят един филм, който да ги накара да се гордеят, че са българи, да им покаже част от историята, която може би не познават добре. Всеки желае такова нещо, нали няма човек, който да не желае да се гордее с корените си и да не желае да види забавна история.

За Германия не съм сюрпризиран, тъй като Георги Аспарухов е прочут и на запад, щом Милан са го желали, само че за Щатите, за Северна Америка, в действителност съм пъклен удивен от това, което ми споделяш.

- Аз допускам, че явно на тези прожекции огромна част от публиката е с български корени или са си българи. Но около тях съм сигурен, че и доста други народности ще могат да видят кино лентата и съм сигурен, че те ще го оценят. Аз това го споделих и в други изявленията, че нито е нужно да си почитател на футбола, нито е нужно да си почитател на Левски, нито е нужно да си българин, с цел да харесаш този филм. Аз мисля, че този филм може да бъде харесан от всеки човек.

Ти като артист си наясно, че най-малко на запад, когато един актьор получи огромна роля, той би трябвало да пази прецизно доста елементи даже и от фамилията си. Така ли бе и с теб, или можеше да разкриваш елементи с най-близките си, с ангажимента, несъмнено, да не споделят на никого?

- При мен ангажимента беше, че аз самият не знаех доста елементи, тъй че нямаше какво да разкрия. Веднага се похвалих на околните си, че ще вземам участие във кино лентата, само че аз не знаех съвсем нищо, тъй че и да желая нямаше доста какво да разкрия.

Дани, сърдечно ти благодаря, че одобри поканата на “Фокус " да ни гостуваш. Още повече ти благодаря, че придвижи парченце от гения си на огромния екран и той подкрепя най-обичаният български футболист в историята ни да сплоти България по подобен метод, че хора от всяко потомство, пол и клубни такъми, и пристрастия да пълнят всекидневно киносалоните поради “Гунди - Легенда за любовта ".