Временното става постоянно*
Даниел ЩЕЛТЕР,
Ханделсблат
Заемът за Украйна е стъпка към основаването на съюз за задължения и прехвърляния. Въпреки това, както и преди, липсва политически спор и либерален мандат.
Още през май 2025 година канцлерът Фридрих Мерц изрично отхвърли концепцията за непрекъснат общ дълг на Европейски Съюз. По-малко от седем месеца по-късно той наруши думата си и по този въпрос: Европейски Съюз взема заем от 90 милиарда евро, с цел да помогне на Украйна.
Това може да наподобява като дреболия, само че в реалност е идната стъпка към основаването на съюз за задължения и прехвърляния за сметка на немските данъкоплатци. В нашата страна няма договорна основа и политически спор. Когато Федералният парламентарен съд утвърди фонда за възобновяване от ковид Next Generation EU (NGEU) на стойност 750 милиарда евро през декември 2022 година, той го направи с уверено съображение: NGEU е " еднократен инструмент за реагиране на невиждана рецесия " и " не е съюз за прехвърляния ". Правителството и Бундестагът подчертаха, че еднократният темперамент на този инструмент е точно предпоставката за утвърждението му от Германия.
Само един арбитър не се съгласи с сходна доверчивост - Петер Мюлер. В своето особено мнение той недвусмислено написа, че болшинството в Сената проправя пътя за " фундаментална смяна във финансовата архитектура на Европейския съюз, характеризираща се с непрекъснатото, съвсем равностойно взаимно битие на личен капитал и заеми ". Неговото предизвестие: " краткотрайните принадлежности за реагиране при рецесии се трансформират в непрекъснати съставни елементи ".
Мюлер беше прав. Само три години по-късно Европейски Съюз още веднъж употребява безусловно същия механизъм: взаимно заемане на финансовия пазар, подкрепено от бюджета на Европейски Съюз. " Изключението " се трансформира в предписание. " Еднократното потребление " беше неистина - в най-хубавия случай илюзия.
Пакетът от 90 милиарда евро номинално е заем, само че изплащането му е обвързано с съветски репарации, което го прави на процедура трансфер. Германия е виновна за почти една четвърт от сумата, само че Бундестагът не може да взема решения за потреблението на средствата, както прави със личните си разноски. Това е точно " подкопаването на бюджетната автономност " и основаването на " бюджети в сянка ", за които Мюлер предупреждаваше.
Мюлер зае ясна правна позиция: пътят към трансферен и дългов съюз е само посредством изменение на Договора за Европейския съюз, както е посочено в член 48.
Това, което се случва в този момент, е ретроактивно нарушаване на контракта. Договорите на Европейски Съюз предписват финансиране от вътрешни фондове, а не от заеми.
Всеки, който следи историята на европейската интеграция, е осведомен с този модел. " Временният " механизъм за избавяне на еврото стана непрекъснат. " Спешните " стратегии за изкупуване на облигации на ЕЦБ станаха рутинни. " Еднократният " взаимен дълг за битка с ковид се повтаря през днешния ден за Украйна, на следващия ден за защита, вдругиден за запазване на климата или каквото и друго да бъде несъмнено като последваща рецесия.
Дълговият съюз към този момент не е опасност - той се трансформира в рискова действителност. Постепенно, рецесия след рецесия, той се уголемява. Без промени в контракта, без либерален мандат, без почтен спор. Политиците ни продават прехвърляния като заеми, непрекъсната отговорност като краткотрайна помощ и нарушавания на договорите като европейска взаимност.
Италия и Франция от години упорстват за взаимни задължения на Европейски Съюз. Това понижава натиска върху политиците да приведат в ред националните си бюджети. От икономическа позиция обаче това не се свежда до нищо повече от потребление на оставащия дългов потенциал на Германия.
Би било по-добре, в случай че го използваме за решение на многочислените си проблеми. Но за вложения, а не за ползване, както прави федералното държавно управление. Между другото, това е следващото скъпоструващо нарушено заричане.
* Заглавието и подзаглавието са на редакцията
Ханделсблат
Заемът за Украйна е стъпка към основаването на съюз за задължения и прехвърляния. Въпреки това, както и преди, липсва политически спор и либерален мандат.
Още през май 2025 година канцлерът Фридрих Мерц изрично отхвърли концепцията за непрекъснат общ дълг на Европейски Съюз. По-малко от седем месеца по-късно той наруши думата си и по този въпрос: Европейски Съюз взема заем от 90 милиарда евро, с цел да помогне на Украйна.
Това може да наподобява като дреболия, само че в реалност е идната стъпка към основаването на съюз за задължения и прехвърляния за сметка на немските данъкоплатци. В нашата страна няма договорна основа и политически спор. Когато Федералният парламентарен съд утвърди фонда за възобновяване от ковид Next Generation EU (NGEU) на стойност 750 милиарда евро през декември 2022 година, той го направи с уверено съображение: NGEU е " еднократен инструмент за реагиране на невиждана рецесия " и " не е съюз за прехвърляния ". Правителството и Бундестагът подчертаха, че еднократният темперамент на този инструмент е точно предпоставката за утвърждението му от Германия.
Само един арбитър не се съгласи с сходна доверчивост - Петер Мюлер. В своето особено мнение той недвусмислено написа, че болшинството в Сената проправя пътя за " фундаментална смяна във финансовата архитектура на Европейския съюз, характеризираща се с непрекъснатото, съвсем равностойно взаимно битие на личен капитал и заеми ". Неговото предизвестие: " краткотрайните принадлежности за реагиране при рецесии се трансформират в непрекъснати съставни елементи ".
Мюлер беше прав. Само три години по-късно Европейски Съюз още веднъж употребява безусловно същия механизъм: взаимно заемане на финансовия пазар, подкрепено от бюджета на Европейски Съюз. " Изключението " се трансформира в предписание. " Еднократното потребление " беше неистина - в най-хубавия случай илюзия.
Пакетът от 90 милиарда евро номинално е заем, само че изплащането му е обвързано с съветски репарации, което го прави на процедура трансфер. Германия е виновна за почти една четвърт от сумата, само че Бундестагът не може да взема решения за потреблението на средствата, както прави със личните си разноски. Това е точно " подкопаването на бюджетната автономност " и основаването на " бюджети в сянка ", за които Мюлер предупреждаваше.
Мюлер зае ясна правна позиция: пътят към трансферен и дългов съюз е само посредством изменение на Договора за Европейския съюз, както е посочено в член 48.
Това, което се случва в този момент, е ретроактивно нарушаване на контракта. Договорите на Европейски Съюз предписват финансиране от вътрешни фондове, а не от заеми.
Всеки, който следи историята на европейската интеграция, е осведомен с този модел. " Временният " механизъм за избавяне на еврото стана непрекъснат. " Спешните " стратегии за изкупуване на облигации на ЕЦБ станаха рутинни. " Еднократният " взаимен дълг за битка с ковид се повтаря през днешния ден за Украйна, на следващия ден за защита, вдругиден за запазване на климата или каквото и друго да бъде несъмнено като последваща рецесия.
Дълговият съюз към този момент не е опасност - той се трансформира в рискова действителност. Постепенно, рецесия след рецесия, той се уголемява. Без промени в контракта, без либерален мандат, без почтен спор. Политиците ни продават прехвърляния като заеми, непрекъсната отговорност като краткотрайна помощ и нарушавания на договорите като европейска взаимност.
Италия и Франция от години упорстват за взаимни задължения на Европейски Съюз. Това понижава натиска върху политиците да приведат в ред националните си бюджети. От икономическа позиция обаче това не се свежда до нищо повече от потребление на оставащия дългов потенциал на Германия.
Би било по-добре, в случай че го използваме за решение на многочислените си проблеми. Но за вложения, а не за ползване, както прави федералното държавно управление. Между другото, това е следващото скъпоструващо нарушено заричане.
* Заглавието и подзаглавието са на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ