Даниел Петков: Последните две години са крайно негативни за българското селско стопанство
Даниел Петков е депутат от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ и член на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание. Пред https://novapress.bg/Петков разяснява нужните промени, които би трябвало да бъдат направени в бранш „ Земеделие “.
Г-н Петков, рецесията от пандемията от ковид сподели проблеми в редица браншове. Каква е диагнозата за бранш „ Земеделие “?
Трудно може да се сложи диагноза поради обстановката, в която се намираме. Редица браншове са застрашени от актуалната пандемия както в народен, по този начин и международен мащаб. Ще има сектори, които ще претърпят съществени загуби. За момента земеделието е един от дребното браншове, които може би няма да бъдат тежко наранени от пандемията. Предприетите от Европейската комисия ограничения спомогнаха безпроблемното придвижване на първични материали и земеделска продукция за гарантиране на хранителната обезпеченост на Съюза. Спокойно може да се каже, че в случай че не се появи болест в самото земеделско стопанство, проблеми с застраховане на годишна продукция 2020 не би трябвало да има. Въпреки това трупаните в последните 10 години проблеми накараха българските аграрни производители да реагират бурно, настоявайки страната да предприеме ограничения, с които да ги подкрепи.
Какъв беше отговорът на страната?
За страдание всичко, което администрацията предложи като решения по никакъв метод не взема решение проблемите, от които страда секторът. Липсата на грижа за обособените аграрни производители, които оставени сами на произвола на пазара мъчно съумяват да образуват нужната им в качествено и количествено изражение продукция, не им разрешава да получат пазарна цена. Разделението на доста дребни и доста огромни аграрни производители се отрази и на конкурентноспособността на фамилното земеделие. Предоставянето на подкрепяне без ясна визия и предприемането на ограничения, които не са ориентирани към действителните проблеми на българското земеделие освен няма да оказват помощ, а дори в един миг могат да се окажат нездравословни.
Предходната и тази година ще се окажат знакови за българското селско стопанство в извънредно отрицателен смисъл. През 2019 станахме очевидци на вредите, които претърпяха българските семеделски производители (БЗП), провокирани от африканската чума по свинете. Потърпевши бяха както огромните стопанства, по този начин и дребните производители най-вече за персонална консумация т.нар стопанства заден двор. Беше наранена близо 1/5 от българското произвеждане на свинско месо. Освен селското стопанство обиден беше и хранителния бранш и редица съпътстващи го производства.
Какви проблеми занапред следват?
Тези условия ще доведат и до съществени административни компликации за земеделските производители, защото сега тече и периода за заявяване на земеделските площи и отглежданите животни за подкрепяне с евро и национални средства. Този развой допуска физическото навестяване на бенефициентите в съответните служби. Със сигурност проблеми ще има уповавам се не със съществени последствия.
Какви промени би трябвало да бъдат осъществени в бранша?
Най-важна е конкурентноспособността на нашите аграрни стопани. Мисля, че това стои преди всичко поради двойните стандарти, които се постанова на българския производител. Задължителна е намесата на страната в този случай. Какво имам поради: редица страни имат национална политика и дават финансов запас за развиването на бранш „ Земеделие “ спомагателен с изключение на европейското субсидиране. Това дава редица преимущества на земеделските производители (ЗП) да създават конкурентна на пазара продукция, която има по ниска себестойност и по тази причина е желана от търговците надлежно и от потребителите. Време е страната да дофинансира предпочитани посоки да вземем за пример зеленчукопроизводство, зарзаватчийство, производството на мляко и месо, това е решението за производителите, това ще им даде сигурност на пазара на земеделска продукция.
Друг мотив в посока национално финансиране е фактът, че в идващия програмен интервал плануваните европейски средствата за финансиране на „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) за него са по малко, най-малко това е предлагането на Европейската комисия- средствата за частта Земеделие да намалеят, което ще докара до спомагателни разтърсвания. Тук също се желае държавническо решение от водачите на страните членки за опазване на размера на средствата от предходния интервал. Дано поради създалата се обстановка в изискванията на пандемия да няма спрени средства за стимулиране на земеделско произвеждане.
Длъжни сме да защитим бранша и с каквото можем да го подпомагаме; да държим на първо място на родното произвеждане, това, което ни принадлежи и което допуска нашата еднаквост.
Г-н Петков, рецесията от пандемията от ковид сподели проблеми в редица браншове. Каква е диагнозата за бранш „ Земеделие “?
Трудно може да се сложи диагноза поради обстановката, в която се намираме. Редица браншове са застрашени от актуалната пандемия както в народен, по този начин и международен мащаб. Ще има сектори, които ще претърпят съществени загуби. За момента земеделието е един от дребното браншове, които може би няма да бъдат тежко наранени от пандемията. Предприетите от Европейската комисия ограничения спомогнаха безпроблемното придвижване на първични материали и земеделска продукция за гарантиране на хранителната обезпеченост на Съюза. Спокойно може да се каже, че в случай че не се появи болест в самото земеделско стопанство, проблеми с застраховане на годишна продукция 2020 не би трябвало да има. Въпреки това трупаните в последните 10 години проблеми накараха българските аграрни производители да реагират бурно, настоявайки страната да предприеме ограничения, с които да ги подкрепи.
Какъв беше отговорът на страната?
За страдание всичко, което администрацията предложи като решения по никакъв метод не взема решение проблемите, от които страда секторът. Липсата на грижа за обособените аграрни производители, които оставени сами на произвола на пазара мъчно съумяват да образуват нужната им в качествено и количествено изражение продукция, не им разрешава да получат пазарна цена. Разделението на доста дребни и доста огромни аграрни производители се отрази и на конкурентноспособността на фамилното земеделие. Предоставянето на подкрепяне без ясна визия и предприемането на ограничения, които не са ориентирани към действителните проблеми на българското земеделие освен няма да оказват помощ, а дори в един миг могат да се окажат нездравословни.
Предходната и тази година ще се окажат знакови за българското селско стопанство в извънредно отрицателен смисъл. През 2019 станахме очевидци на вредите, които претърпяха българските семеделски производители (БЗП), провокирани от африканската чума по свинете. Потърпевши бяха както огромните стопанства, по този начин и дребните производители най-вече за персонална консумация т.нар стопанства заден двор. Беше наранена близо 1/5 от българското произвеждане на свинско месо. Освен селското стопанство обиден беше и хранителния бранш и редица съпътстващи го производства.
Какви проблеми занапред следват?
Тези условия ще доведат и до съществени административни компликации за земеделските производители, защото сега тече и периода за заявяване на земеделските площи и отглежданите животни за подкрепяне с евро и национални средства. Този развой допуска физическото навестяване на бенефициентите в съответните служби. Със сигурност проблеми ще има уповавам се не със съществени последствия.
Какви промени би трябвало да бъдат осъществени в бранша?
Най-важна е конкурентноспособността на нашите аграрни стопани. Мисля, че това стои преди всичко поради двойните стандарти, които се постанова на българския производител. Задължителна е намесата на страната в този случай. Какво имам поради: редица страни имат национална политика и дават финансов запас за развиването на бранш „ Земеделие “ спомагателен с изключение на европейското субсидиране. Това дава редица преимущества на земеделските производители (ЗП) да създават конкурентна на пазара продукция, която има по ниска себестойност и по тази причина е желана от търговците надлежно и от потребителите. Време е страната да дофинансира предпочитани посоки да вземем за пример зеленчукопроизводство, зарзаватчийство, производството на мляко и месо, това е решението за производителите, това ще им даде сигурност на пазара на земеделска продукция.
Друг мотив в посока национално финансиране е фактът, че в идващия програмен интервал плануваните европейски средствата за финансиране на „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) за него са по малко, най-малко това е предлагането на Европейската комисия- средствата за частта Земеделие да намалеят, което ще докара до спомагателни разтърсвания. Тук също се желае държавническо решение от водачите на страните членки за опазване на размера на средствата от предходния интервал. Дано поради създалата се обстановка в изискванията на пандемия да няма спрени средства за стимулиране на земеделско произвеждане.
Длъжни сме да защитим бранша и с каквото можем да го подпомагаме; да държим на първо място на родното произвеждане, това, което ни принадлежи и което допуска нашата еднаквост.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ