Даниел Митов: Във всяко назначение ПП-ДБ виждат сянката на задкулисието,

Даниел Митов: Във всяко предопределение ПП-ДБ виждат сянката на задкулисието, а такава няма

Във всяко предопределение ПП-ДБ виждат сянката на задкулисието, а такава няма, написа във Facebook вътрешният министър Даниел Митов във връзка препоръчаният основен секретар на Министерство на вътрешните работи и реакцията на опозицията.

Ето какво написа Митов:

Само няколко часа откакто министър-председателят Росен Желязков разгласи желанието на кабинета да предложи основен комисар Мирослав Рашков за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, в обществените мрежи и по избрани медии се развихриха псевдоанализи, несръчни извършения по кадруване и разбирачи, впуснали се в клеймителни оценки.

Познат сюжет – щатните недоволници, завърнали се от летните почивки,

побързаха да си намерят ново знаме за септемврийските си митинги. Актьорите са същите – левичарите от ППДБ.

За крайната левица на Запад съвсем всяка обществена неправда се изяснява с едно и също – всевластният и всесилен „ патриархат “.

Въпросният е повдигнат до статут на невидима, само че всесилна система, която сякаш ръководи обществото и държи в послушание дамите, малцинствата, ЛГБТ общността и всички „ потиснати “.

Ако някой не получи покачване – отговорен е „ патриархатът “.

Ако науката и биологията не се вписват в теориите им – отново „ патриархатът “.

Това е повече мит, в сравнение с разбор, и повече политическа фикция, в сравнение с действителност. В един миг този роман стартира да работи повече като одобряване на психически изкривявания, в сравнение с като връзка с ежедневните провокации. Хората са убеждавани, че живеят в свят на невидими потисници и всяко събитие е доказателство за тяхната власт.

Този вид мислене наподобява на политическа илюзия. Мобилизира страсти и основава ясна разграничителна линия „ ние против тях “, само че подменя действителния диалог за решения с митология за всемогъщи сенки. Колкото по-малко съответни оферти има една политическа мощ, толкоз по-настойчиво приказва за „ патриархата “ като повсеместен провинен.

У нас същият механизъм се възпроизвежда в реториката на ППДБ. Техният „ патриархат “ се споделя Борисов и Пеевски. Във всяко предопределение, във всяко управническо деяние, те виждат „ дългата ръка на задкулисието “. Няма значение кой е претендентът, какъв е неговият професионален път, какви резултати има зад тила си – обяснението е постоянно едно и също. Това към този момент не е рецензия, а създаване на тайна рамка, която измества действителния спор.

Показателен е образецът с предлагането основен комисар Мирослав Рашков да бъде назначен за основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Вместо полемика за компетентността му и за потребностите на системата, реакцията на ППДБ беше предсказуема: „ това е човек на Пеевски “. Така експерт с дълга биография, служил и израствал в кариерата при разнообразни управления на Министерство на вътрешните работи, бе трансфорат в „ съзаклятник “. Без обстоятелства и причини – само посредством политически инстикт. Това към този момент не наподобява на политика, а на спектакъл на съмненията.

Проблемът на тази тактика е, че тя дава временен резултат. За някакъв стеснен кръг симпатизанти може да е успокоително да имат вяра, че има един-единствен изверг, от който произтичат всички беди. Но за обществото като цяло този жанр на говорене бързо стартира да звучи кухо. Хората чакат съответни решения за сигурността, стопанската система и институциите, а получават обвинявания, които наподобяват повече на мечти, в сравнение с разбор.

В последна сметка политиката не може да се гради върху непрекъснати легенди за „ всемогъщи врагове “. Държавата се ръководи с действителни политики, способени фрагменти и виновни решения. И когато едната страна предлага професионализъм, а другата – маниакално натрапване на групови халюцинации, обществото рано или късно разграничава кое е действителност и кое – комфортен мит.