Даниел Митов потъна – и в пряк, и в преносен

„ Даниел Митов потъна – и в директен, и в метафоричен смисъл. Някога той се представяше като труженик и забележим представител на гражданското общество. Днес наподобява, че службата му в тандема Борисов – Пеевски, отпред на министерство, от което явно не схваща изключително, е разбъркала в съзнанието му дипломатическия опит с партийната цензура и новата му политическа уместност. Резултатът е днешната му фронтална офанзива против неправителствените организации – и то на едро. “

Това разяснява в обществената мрежа Фейсбук. Ето какво още уточни той във връзка последните обществени изяви на Даниел Митов : 

„ От професионална позиция отбраната му на така наречен „ Съвет за мир “ не заслужава изключително внимание. Тя се разпада още на първия логически въпрос – какво тъкмо ще ратифицира България, откакто американският Конгрес не е утвърдил и няма желание да ратифицира сходен документ? Какъв действителен статут има този Устав отвън рамките на частна самодейност на самовлюбен владетел? И по каква причина България би трябвало да целува ръка и да се слага в унизителна позиция? Кой с изключение на Пеевски, различен българин има интерес от този акт?

Казано просто – мъчно е да си представим професионален посланик, който съществено да пази сходен документ – нито като наличие, нито като задължения, нито като разбор на рисковете. Тоест измежду професионалните среди поддръжка няма, само че виж измежду партийните постоянно може да се откри смисъл.

И това бе, което в действителност ме изненада, беше демонстративното му натягане пред Пеевски – даже повече, в сравнение с пред Борисов – по тематиката за Петрохан. Започна с квалификацията „ фракция “ – и още там цялата му обосновка беше преднамерена. На какви данни се основава сходно изказване? Какви тъкмо „ данни “ има поради, откакто нищо не е еднопосочно и приключено? Докато няма претекст и пояснение на сложните въпроси – тъй като има крещящи несъответствия – нищо не е дефинитивно.

Родителите имали право да пазят убитите си деца – споделя той. Добре, само че кой му даде правото да ги упреква или стигматизира в случай, че следствието не е завършило? Кое му тъкмо качество – на партиен началник или на родител? Всичко е преходно – за това никой не би трябвало да губи човешкото.

Разбирам логиката – в координатната система на Борисов – Пеевски всеки би трябвало да събира „ червени точки “, изключително по време на редене на листи. Още повече когато, по думите на самите родители, Пеевски е признакът на „ кочината “, която е умъртвила децата им.

Има граници, които даже политическото оцеляване и кариеризъм не би трябвало да прескача.

А тоталната офанзива против неправителствените организации и против Антикорупционния фонд към този момент е просто дъно – даже под дъното. Трансформацията му по тази тематика е напряко гротескна. Дори няма да го разясня. Работата на АКФ и на другите проверяващи Неправителствени организации е всеизвестен героизъм, който не дава мира на ГЕРБ и на Ново Начало. Разбирам, че той се е самоопределил като бранител на корупционери и автократи.

Добре е да знаем.

Да, всеки има потребност от работа и приходи. Но всичко има граници.

Когато партийното изцяло надделее над човешкото, най-после оставаш и без партийно – и дискредитиран като човек.

Животът не е спринт на къси прави. А дълъг път, в който не би трябвало да губиш човешкото в себе си.

Жалко, доста тъпо. “

Присъединете се към нашия 

Тръмп разгласи, че към момента не е подготвен да подписа договорка с Иран