Даниел Кадик е програмен директор за Югоизточна Европа на Фондация

Даниел Кадик е програмен шеф за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „ Фридрих Науман ". Анализът му е поместен на уеб страницата на Фондацията Freiheit.org. Корупция, неприятно ръководство, приключване на мозъци, най-бедната страна – тези избрания нормално се чуват, когато стане дума за България. Сега обаче пред страната се открива огромен късмет да промени това състояние: с председателството на Европейския съвет. Шанс, който като че ли ще бъде пропуснат. България поема председателството за пръв път, подготовката обаче очевидно изостава, и то доста. По този метод политиката и администрацията единствено затвърждават неприятния имидж на страната. Това се споделя в разбора на програмния шеф за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „ Фридрих Науман " Даниел Кадик. Всъщност, на българското председателство не му потръгна още през цялото време. Първо Брекзитът придвижи България с половин година по-напред в листата на ръководителите, след това пък министър председателят Борисов подаде оставка и неизбежните предварителни избори в допълнение забавиха подготовката. И чак през май държавното управление сътвори особено министерство за Председателството на Европейски Съюз, което стартира на 4-ти януари 2018. Показателна за хода на подготовката е уебстраницата на специфичното министерство. Освен че е единствено на български език, тя и не действа както би трябвало. Календарът със събития да вземем за пример може да се смъкна само като PDF-файл, а не се отваря електронно в същинския календар. Видим резултат от вложените 70 хиляди лв. като че ли няма. А България е една от страните в по този начин нареченото „ трио " (заедно с Естония и Австрия), което създаде своя „ Осемнайсетмесечна стратегия ". В нея влизат такива цели като нови работни места, растеж, сигурност, енергетика, независимост и правдивост. Когато триото показа тези цели, България по този начин и не съумя да формулира съответни лични планове. Министър Лиляна Павлова, която дава отговор за Председателството, оповести само своите четири „ К ": конкуренция, кохезия, консенсус и просвета.

Тя заяви, че проектът ще бъде утвърден от държавното управление чак на 20-ти декември. Така създаването на обособените точки си остава неразбираемо, а в разнообразни изявленията непрестанно се прибавят спомагателни цели, без да се показва някаква ясна обща линия. Тези цели трябваше да бъдат показани след държавните съвещания през юли. Ако човек събере другите изказвания по въпроса, може да стигне до извода, че в целта „ Консенсус " вероятно влизат сигурността и миграцията, бъдещето на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз и трайните старания за консолидираното на Дунавския и Черноморския райони, както и основаването на европейска прокуратура. „ Конкуренция " вероятно включва конкурентоспособния вътрешен пазар, насърчаването на предприемачеството и обществените нововъведения, икономическия и валутния съюз, един резистентен енергиен съюз и бъдещето на труда в една по-справедлива Европа. В „ Кохезия " се загатват следните цели: реформирана многогодишна финансова рамка след 2020, кохезионната политика след 2020, бъдещето на общата земеделска политика и нейното модернизиране и опростяване. При „ Култура " напълно липсват възможните подтеми. Повод за рецензия дава и рамката на българското Председателство. Ремонтът на основната постройка за срещи към момента не е приключен, пренебрегнати бяха изчезналите строителни позволения, а първичният бюджет от 17 милиона лв. трябваше да бъде повишен с още 28 милиона. Към това се прибавят тежки обвинявания за разхищаване на средства за този влиятелен план, както и за корупция при държавните поръчки. В момента за 5 милиона лв. се ремонтира площадът пред НДК – една работа, която към този момент беше осъществена през 2016 година за няколко милиона лв., основно европейски пари. На този декор отчетите на Еврокомисията по Механизма за съдействие и инспекция (МСП) не дават добра оценка за готовността на страната да се реформира. В последния отчет от 25-ти януари 2017 година, който обобщава десетгодишните опити за промени в подтекста на рекомендациите, съдържащи се в МСП, за България се споделя: „ Като цяло напредъкът през последните 10 години не беше толкоз бърз, колкото се очакваше, така че занапред би трябвало да се преодоляват редица съществени провокации. " България не е затворила нито една от главите, планувани в МСП – нито във връзка с правосъдната промяна, нито в битката против корупцията, нито пък в особено въведената за страната категория „ битка против проведената престъпност ". Ето по какъв начин във времената на поврат, когато Европейски Съюз има огромна потребност от обновяване, председателството поема таман страна, която сама минимум се е реформирала.