Добре дошли в България, най-бързо изчезващата нация в света
Даниъл Маклафлин
Пред българите и посетителите на столицата им София по-рано тази година беше разкрита ослепителна сбирка на антично и съвременно благосъстояние. Националната изложба на страната, която се обитава в грациозен някогашен кралски замък, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000 години преди Христа в изложбата "Златното руно. Търсенето на аргонавтите ".
Колекцията включва 16 експоната, които се демонстрират за първи път, а до момента са били съхранявани в добре охранявани пространства на фондация "Тракия " - основана от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен искра на шестмесечното българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, а може би и малко искра към сенчестата известност на Божков.
Основана през 2004 година, фондация "Тракия " твърди, че финансира научни проучвания и усъвършенства достъпа до музеите и опазването на културното завещание, като в същото време се грижи за сбирката на своя създател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.
Васил Божков се счита за най-богатия човек в България, а империята му, разпростряла се от строителството до хазартния бизнес, е построена във времената на безредния и от време на време кървясъл преход сред комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор "Черепа ", се пробва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравноправие в Европейски Съюз.
Около 11 години след присъединението на страната в Европейски Съюз
огромните очаквания за разцвет
по-солидна народна власт и повече обществена правдивост са помрачени от формалните данни на Европейската статистическа работа (Евростат).
България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските междинни пенсии (190 евро) и най-ниската междинна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от беднотия и обществено изключване - два пъти повече, да вземем за пример, от германците.
Освен това, до момента в който приблизително в Европейски Съюз най-богатите 20% от популацията са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата сред 20-те % на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти - без да се регистрира недекларираното благосъстояние.
"Има три български действителности. Хората със междинни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, силата и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме доста дребна междинна класа, която живее в личен балон, работи в старт-ъп или интернационалните компании и живее в квартали на София, които са сравними с елементи от Берлин, да вземем за пример. Накрая имаме горния пласт, който е обособен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, постоянно припокриващи се със горист бизнес ", споделя Даниел Кадик - шеф на източноевропейския клон на Фондация "Фридрих Науман ", основан в София.
"Живеех в Берлин и в никакъв случай не бях виждал "Майбах ". В София към този момент съм виждал три ", прибавя Кадик.
Икономиката на страната пораства с към 3.5%, само че съгласно Световната банка растежът би трябвало да бъде "с най-малко 4% годишно в идващите 25 години, с цел да може България да доближи междинните равнища на приходи в Европейски Съюз ".
България е отпред на Европейски Съюз и когато става дума за един безмерен индикатор - разпространяването на
корупцията, която пресушава стопанската система
плаши задграничните вложения и продължава да държи хората в беднотия. Според показателя на "Трансперънси интернешънъл " България е най-корумпираната страна в Европейски Съюз, класираща се на 71-во място дружно с Южна Африка и Вануату.
Също толкоз е притеснително изследването на Европейски Съюз от предходната година, съгласно което единствено една четвърт от българите ще се доверят на полицията за тъжба за корупция, а полицейските и митническите чиновници се считат за държавните чиновници, които е най-вероятно да вземат рушвет.
Европейският парламент прави оценка, че корупцията коства на България към 15% от Брутният вътрешен продукт всяка година, а разпространяването й обгръща всички аспекти на живота - от манипулирани търгове и непрозрачни контракти за милиони евро до потребността елементарните жители да дават подкупи, с цел да се доберат до здравните и просветителните системи и до тяхната Византийска администрация.
Всички тези проблеми, дребни и огромни, подхранват сивата стопанска система в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени предходната година на 29.6% от Брутният вътрешен продукт - най-големият дял в Европейски Съюз.
Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на налози и приключване на капитали, изчерпани държавни средства, които би трябвало да финансират публичните услуги, и тъмно възприятие за неправда, засегнатост и съмнение към длъжностни лица и държавни институции.
Проучване на Европейски Съюз от предходната година откри, че що се отнася до триумф в живота, в България два пъти повече хора имат вяра, че "да познаваш верния човек " е по-голям фактор от положителното обучение.
Това чувство, че играта е нагласена в интерес на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се вижда и в демографската картина - младежите напущат страната, двойките имат по-малко деца и популацията бързо се срутва.
Организация на обединените нации твърди, че България в действителност е най-бързо свиващата се нация в света, като настоящето й население от към 7 млн. поданици се чака да намалее до 5.4 млн. до 2050 година и до 3.9 млн. до края на века.
България към този момент е изгубила съвсем 2 милиона души
от пика на популацията от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки всеобщото и дълготрайно влияние на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа - където осем други страни се чака да претърпят спад на популацията от повече от 15% до 2050 година.
Най-високият % на смъртност в Европейски Съюз, комбиниран с едно от най-ниските равнища на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди служащи всяка година, оставят България в главоблъсканица по какъв начин да финансира пенсиите и опазването на здравето за застаряващото население.
Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Англия и Испания са желаните дестинации, а това основава продължителен дефицит на личен състав в здравните служби на страната, в учебните заведения и в други огромни браншове.
"Има места в страната, където няма доктор в радиус от 50 километра. В болничното заведение би трябвало да си носите лична тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който доста хора просто не желаят да живеят повече ", споделя Кадик.
Докато младите експерти напущат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, доста българи даже не чакат дипломирането си, с цел да стартират да търсят благоприятни условия вън от страната.
Около 17% от студентите са избрали задграничен университет
а водещите образователни заведения в страната се пробват да запълнят стотици празни места през новата образователна година.
Светлинката положителни вести за хората, които се завръщат от чужбина, е, че ще намерят фамилен дом, който да ги чака. Около 84% от българите имат мястото, където да живеят, спрямо 53% в Германия.
"Хората получават жилищата, в които живеят при сриването на комунизма, и са щастливи да имат домовете си, тъй като в противоположен случай просто не могат да си разрешат жилището ", споделя Кадик.
"Много българи, изключително възрастните, разчитат на храна, отгледана на дребен фамилен имот отвън града. Семейната обязаност тук е мощна, а измежду другари и родственици има доста продан на дребни услуги и взаимно подкрепяне. И това е неизбежно заради неналичието на положителни услуги ".
Пред българите и посетителите на столицата им София по-рано тази година беше разкрита ослепителна сбирка на антично и съвременно благосъстояние. Националната изложба на страната, която се обитава в грациозен някогашен кралски замък, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000 години преди Христа в изложбата "Златното руно. Търсенето на аргонавтите ".
Колекцията включва 16 експоната, които се демонстрират за първи път, а до момента са били съхранявани в добре охранявани пространства на фондация "Тракия " - основана от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен искра на шестмесечното българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, а може би и малко искра към сенчестата известност на Божков.
Основана през 2004 година, фондация "Тракия " твърди, че финансира научни проучвания и усъвършенства достъпа до музеите и опазването на културното завещание, като в същото време се грижи за сбирката на своя създател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.
Васил Божков се счита за най-богатия човек в България, а империята му, разпростряла се от строителството до хазартния бизнес, е построена във времената на безредния и от време на време кървясъл преход сред комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор "Черепа ", се пробва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравноправие в Европейски Съюз.
Около 11 години след присъединението на страната в Европейски Съюз
огромните очаквания за разцвет
по-солидна народна власт и повече обществена правдивост са помрачени от формалните данни на Европейската статистическа работа (Евростат).
България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските междинни пенсии (190 евро) и най-ниската междинна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от беднотия и обществено изключване - два пъти повече, да вземем за пример, от германците.
Освен това, до момента в който приблизително в Европейски Съюз най-богатите 20% от популацията са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата сред 20-те % на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти - без да се регистрира недекларираното благосъстояние.
"Има три български действителности. Хората със междинни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, силата и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме доста дребна междинна класа, която живее в личен балон, работи в старт-ъп или интернационалните компании и живее в квартали на София, които са сравними с елементи от Берлин, да вземем за пример. Накрая имаме горния пласт, който е обособен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, постоянно припокриващи се със горист бизнес ", споделя Даниел Кадик - шеф на източноевропейския клон на Фондация "Фридрих Науман ", основан в София.
"Живеех в Берлин и в никакъв случай не бях виждал "Майбах ". В София към този момент съм виждал три ", прибавя Кадик.
Икономиката на страната пораства с към 3.5%, само че съгласно Световната банка растежът би трябвало да бъде "с най-малко 4% годишно в идващите 25 години, с цел да може България да доближи междинните равнища на приходи в Европейски Съюз ".
България е отпред на Европейски Съюз и когато става дума за един безмерен индикатор - разпространяването на
корупцията, която пресушава стопанската система
плаши задграничните вложения и продължава да държи хората в беднотия. Според показателя на "Трансперънси интернешънъл " България е най-корумпираната страна в Европейски Съюз, класираща се на 71-во място дружно с Южна Африка и Вануату.
Също толкоз е притеснително изследването на Европейски Съюз от предходната година, съгласно което единствено една четвърт от българите ще се доверят на полицията за тъжба за корупция, а полицейските и митническите чиновници се считат за държавните чиновници, които е най-вероятно да вземат рушвет.
Европейският парламент прави оценка, че корупцията коства на България към 15% от Брутният вътрешен продукт всяка година, а разпространяването й обгръща всички аспекти на живота - от манипулирани търгове и непрозрачни контракти за милиони евро до потребността елементарните жители да дават подкупи, с цел да се доберат до здравните и просветителните системи и до тяхната Византийска администрация.
Всички тези проблеми, дребни и огромни, подхранват сивата стопанска система в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени предходната година на 29.6% от Брутният вътрешен продукт - най-големият дял в Европейски Съюз.
Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на налози и приключване на капитали, изчерпани държавни средства, които би трябвало да финансират публичните услуги, и тъмно възприятие за неправда, засегнатост и съмнение към длъжностни лица и държавни институции.
Проучване на Европейски Съюз от предходната година откри, че що се отнася до триумф в живота, в България два пъти повече хора имат вяра, че "да познаваш верния човек " е по-голям фактор от положителното обучение.
Това чувство, че играта е нагласена в интерес на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се вижда и в демографската картина - младежите напущат страната, двойките имат по-малко деца и популацията бързо се срутва.
Организация на обединените нации твърди, че България в действителност е най-бързо свиващата се нация в света, като настоящето й население от към 7 млн. поданици се чака да намалее до 5.4 млн. до 2050 година и до 3.9 млн. до края на века.
България към този момент е изгубила съвсем 2 милиона души
от пика на популацията от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки всеобщото и дълготрайно влияние на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа - където осем други страни се чака да претърпят спад на популацията от повече от 15% до 2050 година.
Най-високият % на смъртност в Европейски Съюз, комбиниран с едно от най-ниските равнища на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди служащи всяка година, оставят България в главоблъсканица по какъв начин да финансира пенсиите и опазването на здравето за застаряващото население.
Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Англия и Испания са желаните дестинации, а това основава продължителен дефицит на личен състав в здравните служби на страната, в учебните заведения и в други огромни браншове.
"Има места в страната, където няма доктор в радиус от 50 километра. В болничното заведение би трябвало да си носите лична тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който доста хора просто не желаят да живеят повече ", споделя Кадик.
Докато младите експерти напущат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, доста българи даже не чакат дипломирането си, с цел да стартират да търсят благоприятни условия вън от страната.
Около 17% от студентите са избрали задграничен университет
а водещите образователни заведения в страната се пробват да запълнят стотици празни места през новата образователна година.
Светлинката положителни вести за хората, които се завръщат от чужбина, е, че ще намерят фамилен дом, който да ги чака. Около 84% от българите имат мястото, където да живеят, спрямо 53% в Германия.
"Хората получават жилищата, в които живеят при сриването на комунизма, и са щастливи да имат домовете си, тъй като в противоположен случай просто не могат да си разрешат жилището ", споделя Кадик.
"Много българи, изключително възрастните, разчитат на храна, отгледана на дребен фамилен имот отвън града. Семейната обязаност тук е мощна, а измежду другари и родственици има доста продан на дребни услуги и взаимно подкрепяне. И това е неизбежно заради неналичието на положителни услуги ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ