Дани Каназирева официално встъпи в длъжност като административен съдия в

Дани Каназирева публично встъпи в служба като административен арбитър в Пловдив. Това бе мотив и за нейна обява в обществените мрежи, в която показва, че да бъдеш арбитър не е просто да прилагаш закона, а да защитаваш достолепието на индивида.  Ето й целият пост на Каназирева:  

" Престиж. Авторитет. Уважение. Респект. И най-много смисъл. Това изпитвам в този миг — не като самоцел, а като резултат на дългогодишни старания, персонални и професионални тествания и неизменност. Сбъднах всичко, към което един младеж би се стремил. Но не с шанс или гений, а с труд. Със себераздаване. С риск. С непрекъсната подготовка и с онази тиха, вътрешна увереност, с която си казваш: „ Ще се оправя “. Днес съм щастлива, горда и изпитвам дълбока признателност за всичко, което реализирах и което преодолях.

Като юрист прекосих през години на дейна процедура, без авансово „ отворени порти “, а единствено с обучение, упоритост и поредност. Години, в които натрупах освен професионален опит, само че построих и име, основано на резултати, работещи решения и доверие.

Преминах и през политиката — среда на бурни процеси, мощни хора и постоянно разочароващи истини. Работих и със мощните на деня, и с тези, които остават незабелязани, само че носят даже по-висока стойност. Постигнах триумфи, които бяха немислими за мнозина. С работа, с позиции, със мощен екип.

Като регионален шеф – построих доверие, чуваемост, ръководство, покрай действителността, а не формалността. И реализирах нещо, което никой не може да отхвърли – Пловдив стана област, с която се съобразяваха всички в страната.

Но видях и по какъв начин властта трансформира хора и характери, по какъв начин полезностите избледняват. Преживях изменничества от близки до сърцето ми хора. Мълчах и продължавах. Сблъсках се и с ненавист — а с това в никакъв случай не се привиква. Винаги наранява. Знаех по кое време да повеждам борби и по кое време да се откажа почтено.

Днес съм тъкмо там, където постоянно съм желала да бъда. Знам кого почитам и от кого желая да се изучавам. Знам кои са същинските хора в живота ми – и ще ги вардя. Знам и какво значи да останеш правилен на себе си. Политиката в никакъв случай не съумя да размени любовта ми към моята специалност. Но ме научи на нещо значимо – да различавам истината от лъжата, стойностното от показното, да разграничавам хората от облиците, откровеното от користното, да виждам оттатък думите, да оценявам мълчанието повече от празните обещания. Направи ме по-мъдра и устойчива.

Като лекар по конституционно право за мен правото не е просто норма, а изисква разсъдък, морал и съвест. Убедена съм обаче, че професионализмът не се мери с трофеи, които мнозина постоянно натрапват на обществото, а с резистентност да отстояваш правила.
Оттук нататък пътят ми принадлежи на правосъдната система. Ще се повеждам от вътрешното си разбиране, само че и от обективната мощ на закона. А всичко, през което съм минала — с всичките му уроци, болки и победи — ще бъде моята най-ценна опора на тази виновна позиция. Да разграничавам причините от операциите, да бъда кардинална, само че човечна, да бъда справедлива, само че не безлична, да ползвам закона, само че и да слушам хората.

Благодаря ви за цялата поддръжка, която постоянно сте ми давали, за всяка блага дума, която зарежда със мощ.
Смирено, само че решително, навлизам на тази позиция. Вярвам, че да бъдеш арбитър е не просто да прилагаш закона, а да защитаваш достолепието на индивида и да утвърждаваш доверието в институциите. И имам вяра – най-важното занапред следва "