Йордан Йовчев: Обратното на „Живей активно“ е „Живей трудно“
Данчо е същинска легенда. Участва на шест следващи олимпиади, печели един сребърен и три бронзови медала. Два пъти е двоен международен първенец на земя и халки на шампионатите в Гент и Анахайм през 2001 и 2003 година, и двоен международен вицешампион в Дебрецен през 2002 година От декември 2008-а е ръководител на Българската федерация по спортна гимнастика.Данчо Йовчев е доайен измежду посланиците на „ Живей интензивно “. 
ОТ НАЧАЛОТО помня, че Тереза (Тереза Малинова – бел.ред.) и аз таман бяхме завършили спортната си кариера. С нея започнахме „ Нестле за Живей интензивно “. Бяхме компактно един до различен. Тогава не знаехме още какъв брой доста ще се разрасне тази платформа, по какъв начин ще се надгражда. Стартирахме една концепция, една акция, която прерасна в национално придвижване, а по-късно и в метод на живот за доста хора. БАЛАНСЪТ за себе си се надявам да съм намерил с времето. Макар че имах доста дълга професионална кариера. Там изнасилваш тялото всекидневно, прескачаш всекидневно бариери и граници, сантиметър по сантиметър. В такава обстановка не можеш да търсиш баланс. Когато изискваш и се бориш за резултати, ти би трябвало да си ексцентричен, да излизаш отвън всички учебници и граници. Тогава експериментираш със себе си. Иначе в живота е доста значимо да намираш салдото – да не е непременно, да не насоч-
ваш острието, да не пъчиш гърди. Трябва да знаеш по кое време да се смириш и да отстъпиш. Все още нуждая се от адреналина на физическата свръхактивност, само че с годините се усмиряваш, може би е форма и на помъдряване. Отвътре ти идва дали да форсираш, или да си починеш.
РАЗДЯЛАТА СЪС СПОРТНАТА КАРИЕРА при мен стана последователно. Защото редом с дейната си спортна активност се занимавах и с треньорска активност, и с администрация. При последните олимпийски игри, а и преди тях, бях и ръководител на Българската федерация по спортна гимнастика. Тоест овреме започнах да натрупвам опити в разнообразни направления. На 39 се отхвърлих и имах равномерен, синхронизиран преход. 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО към момента проучвам младите. Навремето аз имах философията – даже и да не направя кариера, най-малко ще направя едно хубаво тяло. Постепенно разбираш, че тялото не е толкоз за хубост, едвам прави работа – да прави резултати, да издига престижа на нашия спорт. Тоест тялото като суетност остава настрана. През тези 20 години с „ Нестле за Живей интензивно “ желаеме да подтикнем хора, които в никакъв случай не са се занимавали със спорт, да станат физически дейни. Защото придвижването е чудно нещо – прави другарства, прави по този начин, че да живееш по-добре, една концепция да си по-напред от този, който не се движи, да се адаптираш по-лесно, по-лесно да преодоляваш компликациите. Обратното на „ Живей интензивно “ е „ Живей мъчно “.НЕ ВСЕКИ Е ЗА ЕЛИТЕН СПОРТ. Не всеки има търпението да се посвети 8-9-10 години на спорта, преди да види резултатите. Младите постоянно са нетърпеливи. Зависи и от родителите. Но ние желаеме да създадем предпочитание за интензивност, пък след това всеки ще си откри посоката. Ако желае волейбол – ето ти Пушката, той ще те посъветва къде и по какъв начин да се запишеш да тренираш. 
СУТРИН ИЛИ ВЕЧЕР ДА ТИЧАМЕ В ПАРКА за мен няма значение, въпросът е да не пропускаш. Аз всеки ден си върша някаква физическа интензивност, в противоположен случай имам скрупули на съвестта. И все още нямам пропуснат ден. Не извозвам 3 часа във фитнеса. За 30-40 минути си вземам дозата благополучие и си потеглям. 
Блиц / Всяка крачка ни вдъхновява Кое е по-трудно – първата крачка или да продължиш? Първата е значима, да продължиш е по-трудно. Как правиш първата крачка – интуитивно или след размисъл? Понякога пробваш, експериментираш и разбираш дали е твоето, от време на време я правиш осъзнато и тогава да продължиш е още по-трудно. А в сантименталната сфера? Понякога съжаляваш, от време на време се радваш. Как си представяш платформата „ Нестле за Живей интензивно “ извървяла крачка по крачка още 10 години? Представям си я в интернационален мащаб. В България тя към този момент надмина моите упования.
ОТ НАЧАЛОТО помня, че Тереза (Тереза Малинова – бел.ред.) и аз таман бяхме завършили спортната си кариера. С нея започнахме „ Нестле за Живей интензивно “. Бяхме компактно един до различен. Тогава не знаехме още какъв брой доста ще се разрасне тази платформа, по какъв начин ще се надгражда. Стартирахме една концепция, една акция, която прерасна в национално придвижване, а по-късно и в метод на живот за доста хора. БАЛАНСЪТ за себе си се надявам да съм намерил с времето. Макар че имах доста дълга професионална кариера. Там изнасилваш тялото всекидневно, прескачаш всекидневно бариери и граници, сантиметър по сантиметър. В такава обстановка не можеш да търсиш баланс. Когато изискваш и се бориш за резултати, ти би трябвало да си ексцентричен, да излизаш отвън всички учебници и граници. Тогава експериментираш със себе си. Иначе в живота е доста значимо да намираш салдото – да не е непременно, да не насоч- ваш острието, да не пъчиш гърди. Трябва да знаеш по кое време да се смириш и да отстъпиш. Все още нуждая се от адреналина на физическата свръхактивност, само че с годините се усмиряваш, може би е форма и на помъдряване. Отвътре ти идва дали да форсираш, или да си починеш.
РАЗДЯЛАТА СЪС СПОРТНАТА КАРИЕРА при мен стана последователно. Защото редом с дейната си спортна активност се занимавах и с треньорска активност, и с администрация. При последните олимпийски игри, а и преди тях, бях и ръководител на Българската федерация по спортна гимнастика. Тоест овреме започнах да натрупвам опити в разнообразни направления. На 39 се отхвърлих и имах равномерен, синхронизиран преход. 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО към момента проучвам младите. Навремето аз имах философията – даже и да не направя кариера, най-малко ще направя едно хубаво тяло. Постепенно разбираш, че тялото не е толкоз за хубост, едвам прави работа – да прави резултати, да издига престижа на нашия спорт. Тоест тялото като суетност остава настрана. През тези 20 години с „ Нестле за Живей интензивно “ желаеме да подтикнем хора, които в никакъв случай не са се занимавали със спорт, да станат физически дейни. Защото придвижването е чудно нещо – прави другарства, прави по този начин, че да живееш по-добре, една концепция да си по-напред от този, който не се движи, да се адаптираш по-лесно, по-лесно да преодоляваш компликациите. Обратното на „ Живей интензивно “ е „ Живей мъчно “.НЕ ВСЕКИ Е ЗА ЕЛИТЕН СПОРТ. Не всеки има търпението да се посвети 8-9-10 години на спорта, преди да види резултатите. Младите постоянно са нетърпеливи. Зависи и от родителите. Но ние желаеме да създадем предпочитание за интензивност, пък след това всеки ще си откри посоката. Ако желае волейбол – ето ти Пушката, той ще те посъветва къде и по какъв начин да се запишеш да тренираш. СУТРИН ИЛИ ВЕЧЕР ДА ТИЧАМЕ В ПАРКА за мен няма значение, въпросът е да не пропускаш. Аз всеки ден си върша някаква физическа интензивност, в противоположен случай имам скрупули на съвестта. И все още нямам пропуснат ден. Не извозвам 3 часа във фитнеса. За 30-40 минути си вземам дозата благополучие и си потеглям. Блиц / Всяка крачка ни вдъхновява Кое е по-трудно – първата крачка или да продължиш? Първата е значима, да продължиш е по-трудно. Как правиш първата крачка – интуитивно или след размисъл? Понякога пробваш, експериментираш и разбираш дали е твоето, от време на време я правиш осъзнато и тогава да продължиш е още по-трудно. А в сантименталната сфера? Понякога съжаляваш, от време на време се радваш. Как си представяш платформата „ Нестле за Живей интензивно “ извървяла крачка по крачка още 10 години? Представям си я в интернационален мащаб. В България тя към този момент надмина моите упования. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ