Банките запушиха 500 милиона лева дупка в бюджета авансово
Данъци за 2026 година са импортирани през юни поради проблеми с бюджетния недостиг
Българските банки запушиха дупка от 500 милиона лв. в държавния бюджет, като през юни предплатено внесоха налог облага, изискуем чак през 2026 година. Без този изключителна финансова маневра дефицитът в бюджета за първото полугодие щеше да доближи 3,8 милиарда лв. вместо публично регистрираните 3,353 милиарда лв..
Още през април тази година министърът на финансите Теменужка Петкова стартира договаряния с банките да внесат предплатено част от предстоящата си облага за тази година. Банките се съгласиха и извършиха настояването, което се отрази фрапантно в бюджетната статистика.
Рекорден растеж на корпоративните налози
Приходите от корпоративни налози в държавния бюджет към юни 2025 година доближиха 3,2 милиарда лв. по отношение на 2,1 милиарда през същия интервал на предходната година. Това съставлява впечатляващ растеж от 55 %, който обаче се дължи главно на предплатените заплащания на банките.
Икономистът и някогашен народен представител Владислав Панев разкри детайлите на тази интервенция посредством обява във Фейсбук. Според неговия разбор на банковите салда, в графата " данъчни активи " банките са отчели над 500 милиона лв. към юни по отношение на съвсем нула три месеца по-рано.
Всички банки вземат участие в схемата
" Става въпрос за платени налози, които другояче би трябвало да се дължат през 2026 година. За да се връзва бюджетът за тази година, страната е убедила банките да внесат половин милиард авансово ", изясни Панев.
Той уточни съответните суми, които е внесла всяка банка съразмерно на облагата си. Банка ДСК води с 118 милиона лв., следвана от Уникредит с 95 милиона лв., ОББ с 62 милиона лв. и Пощенска банка с 53 милиона лв.. " Няма неплатили банки ", акцентира икономистът.
Банковите облаги нарастват
Според последните данни на Българска народна банка банковата система регистрира обща облага за първото полугодие на 2025 година в размер на 1,97 милиарда лв., което е с 8,7 % повече от същия интервал на предходната година. Това изяснява за какво банките са били в положение да създадат предплатените заплащания.
Въпросителни за бъдещето
Владислав Панев предизвести за рисковете от сходен метод към бюджетното обмисляне. " Дали ще се употребяват такива начини до края на годината и какво ще вършим през 2026 година е въпрос, за който ще се мисли занапред ", разяснява той.
Икономистът напомни, че от тази година законът за държавния бюджет планува опция компаниите да вършат доброволни вноски в поддръжка на обществени вложения. Тази наредба провокира остри диспути в Народното събрание, като опозицията я дефинира като евентуален държавен рекет над бизнеса.
Българските банки запушиха дупка от 500 милиона лв. в държавния бюджет, като през юни предплатено внесоха налог облага, изискуем чак през 2026 година. Без този изключителна финансова маневра дефицитът в бюджета за първото полугодие щеше да доближи 3,8 милиарда лв. вместо публично регистрираните 3,353 милиарда лв..
Още през април тази година министърът на финансите Теменужка Петкова стартира договаряния с банките да внесат предплатено част от предстоящата си облага за тази година. Банките се съгласиха и извършиха настояването, което се отрази фрапантно в бюджетната статистика.
Рекорден растеж на корпоративните налози
Приходите от корпоративни налози в държавния бюджет към юни 2025 година доближиха 3,2 милиарда лв. по отношение на 2,1 милиарда през същия интервал на предходната година. Това съставлява впечатляващ растеж от 55 %, който обаче се дължи главно на предплатените заплащания на банките.
Икономистът и някогашен народен представител Владислав Панев разкри детайлите на тази интервенция посредством обява във Фейсбук. Според неговия разбор на банковите салда, в графата " данъчни активи " банките са отчели над 500 милиона лв. към юни по отношение на съвсем нула три месеца по-рано.
Всички банки вземат участие в схемата
" Става въпрос за платени налози, които другояче би трябвало да се дължат през 2026 година. За да се връзва бюджетът за тази година, страната е убедила банките да внесат половин милиард авансово ", изясни Панев.
Той уточни съответните суми, които е внесла всяка банка съразмерно на облагата си. Банка ДСК води с 118 милиона лв., следвана от Уникредит с 95 милиона лв., ОББ с 62 милиона лв. и Пощенска банка с 53 милиона лв.. " Няма неплатили банки ", акцентира икономистът.
Банковите облаги нарастват
Според последните данни на Българска народна банка банковата система регистрира обща облага за първото полугодие на 2025 година в размер на 1,97 милиарда лв., което е с 8,7 % повече от същия интервал на предходната година. Това изяснява за какво банките са били в положение да създадат предплатените заплащания.
Въпросителни за бъдещето
Владислав Панев предизвести за рисковете от сходен метод към бюджетното обмисляне. " Дали ще се употребяват такива начини до края на годината и какво ще вършим през 2026 година е въпрос, за който ще се мисли занапред ", разяснява той.
Икономистът напомни, че от тази година законът за държавния бюджет планува опция компаниите да вършат доброволни вноски в поддръжка на обществени вложения. Тази наредба провокира остри диспути в Народното събрание, като опозицията я дефинира като евентуален държавен рекет над бизнеса.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ