НАП съди 134 длъжници, продали фирмите си на безимотни граждани
Данъчните са поискали от съда да разгласи за недействителни 134 покупко-продажби за прекачване на имущество за над 20 млн. лева, научи в. " Сега ". Става дума за предприемачи, които са се отървали от компаниите си, с цел да не заплащат дължимите налози, а държавните ревизори, съзнателно или не, не са си събрали в точния момент вземанията. Данните са към началото на годината.
През 2017 година от инспекции на физически лица, взели участие в схеми за източване на Данък добавена стойност и други данъчни нарушавания, са открити отговорности за над 216 млн. лева Националната организация за приходите (НАП) неотдавна е почнала да води каузи против такива длъжници, по тази причина огромна част не са завършили. Ако съдът скапе покупко-продажбите, данъчните ще могат да продадат активите на нарушителите, с цел да си съберат дължимото.
Управляващите се хвалят, че непрестанно трансформират законите, с цел да не разрешават на данъчните измамници да трансферират компаниите си с неплатени отговорности на малоимотни и безимотни жители. Но пробойните в законите си остават. Една от хватките е обвързвана с юридическа специфичност. Ако компанията се трансферира с контракт за продажба на дружество, притежателят й е задължен да то заяви в Национална агенция за приходите и да показа в Търговския указател документ, че данъчните са известени. Ако обаче се трансферират единствено дялове от сдружението, никакви уведомления не се изискват. Това важи даже договорката да е за 100%, т.е. за всички дялове. Разликата е в това, че дяловото присъединяване е чист актив, до момента в който цялото дружество е цялост от активи и пасиви. Проблемът обаче е, че доста дедесари знаят за тази разлика и я употребяват, с цел да трансферират участията си в задлъжнелите си компании на клошари и на полуграмотни. Всъщност даже и при продажба нацяло дружество и известяван на данъчните, няма гаранция, че те ще му създадат инспекция.
Последният гръмък случай беше с някогашния народен представител от ГЕРБ Димитър Гамишев, който през април 2016 година, макар че дължи над 195 774 лева, на бюджета, е трансферирал компанията си " Гамишев - НКБ " ЕООД на компания с капитал 2 лв., чийто притежател се оказа класическо подставено лице - шеф на общо 93 компании и притежател на 53, част от които също с огромни данъчни отговорности. При договорката с " Гамишев - НКБ " са продадени 100% от дяловете, а не предприятието, обясниха от Агенцията по вписванията. Затова тя не е изискала документ от Национална агенция за приходите, че продавачът на компанията не дължи налози. Становището й действително удостовери, че има извънредно елементарен метод за заобикаляне на контрола. През април против някогашния народен представител стартира проверка като физическо лице, а прокуратурата разгласи, че ще направи инспекция, откакто види резултата от проверката.
Случката се разминава фрапантно с изказванията на финансовия министър Владислав Горанов, че всичко с ДДС-то е наред. " Предприели сме много законови промени, свързани с понижаване на опцията нелоялни и неточни търговци да заобикалят заплащането на Данък добавена стойност, прехвърляйки собствеността на малоимотни жители, премахвайки опцията на страната да си събере приходите ", сподели Горанов пред публицисти през април в разгара на абсурда, избухнал откакто се разбра, че през последните 10 години, до момента в който ГЕРБ ръководи, от хазната са източени 5,8 милиарда лева Данък добавена стойност.
Според юристи, специализирали в комерсиалното право, в закона въобще не би трябвало да има спънки на покупко-продажбите на бизнеса. Законите съвсем на всички места по света не допускали сходни ограничавания, с цел да не се лимитира стопанският оборот и да не пречи на изрядните данъкоплатци и търговци. Логиката съгласно юристите е, че Национална агенция за приходите би трябвало да следи непрекъснато за неплатено Данък добавена стойност, откакто по закон всяка компания е длъжна да заявява и заплаща този налог всеки месец, без да се надява на никакъв компромис. Следователно, съгласно тях, казусът е в настоящия надзор на данъчните, които явно си затварят очите за огромни длъжници, които са близки до властта. В същото време всеки търговец, регистриран по Данък добавена стойност, знае, че проверките за налога са безпощадни и при тях се ревизира цялата верига от контрагенти на проверявания. Ако даже един търговец се окаже неизряден, ревизираният понася негативите му и приспаднатото Данък добавена стойност не му се признава. / fakti.bg
През 2017 година от инспекции на физически лица, взели участие в схеми за източване на Данък добавена стойност и други данъчни нарушавания, са открити отговорности за над 216 млн. лева Националната организация за приходите (НАП) неотдавна е почнала да води каузи против такива длъжници, по тази причина огромна част не са завършили. Ако съдът скапе покупко-продажбите, данъчните ще могат да продадат активите на нарушителите, с цел да си съберат дължимото.
Управляващите се хвалят, че непрестанно трансформират законите, с цел да не разрешават на данъчните измамници да трансферират компаниите си с неплатени отговорности на малоимотни и безимотни жители. Но пробойните в законите си остават. Една от хватките е обвързвана с юридическа специфичност. Ако компанията се трансферира с контракт за продажба на дружество, притежателят й е задължен да то заяви в Национална агенция за приходите и да показа в Търговския указател документ, че данъчните са известени. Ако обаче се трансферират единствено дялове от сдружението, никакви уведомления не се изискват. Това важи даже договорката да е за 100%, т.е. за всички дялове. Разликата е в това, че дяловото присъединяване е чист актив, до момента в който цялото дружество е цялост от активи и пасиви. Проблемът обаче е, че доста дедесари знаят за тази разлика и я употребяват, с цел да трансферират участията си в задлъжнелите си компании на клошари и на полуграмотни. Всъщност даже и при продажба нацяло дружество и известяван на данъчните, няма гаранция, че те ще му създадат инспекция.
Последният гръмък случай беше с някогашния народен представител от ГЕРБ Димитър Гамишев, който през април 2016 година, макар че дължи над 195 774 лева, на бюджета, е трансферирал компанията си " Гамишев - НКБ " ЕООД на компания с капитал 2 лв., чийто притежател се оказа класическо подставено лице - шеф на общо 93 компании и притежател на 53, част от които също с огромни данъчни отговорности. При договорката с " Гамишев - НКБ " са продадени 100% от дяловете, а не предприятието, обясниха от Агенцията по вписванията. Затова тя не е изискала документ от Национална агенция за приходите, че продавачът на компанията не дължи налози. Становището й действително удостовери, че има извънредно елементарен метод за заобикаляне на контрола. През април против някогашния народен представител стартира проверка като физическо лице, а прокуратурата разгласи, че ще направи инспекция, откакто види резултата от проверката.
Случката се разминава фрапантно с изказванията на финансовия министър Владислав Горанов, че всичко с ДДС-то е наред. " Предприели сме много законови промени, свързани с понижаване на опцията нелоялни и неточни търговци да заобикалят заплащането на Данък добавена стойност, прехвърляйки собствеността на малоимотни жители, премахвайки опцията на страната да си събере приходите ", сподели Горанов пред публицисти през април в разгара на абсурда, избухнал откакто се разбра, че през последните 10 години, до момента в който ГЕРБ ръководи, от хазната са източени 5,8 милиарда лева Данък добавена стойност.
Според юристи, специализирали в комерсиалното право, в закона въобще не би трябвало да има спънки на покупко-продажбите на бизнеса. Законите съвсем на всички места по света не допускали сходни ограничавания, с цел да не се лимитира стопанският оборот и да не пречи на изрядните данъкоплатци и търговци. Логиката съгласно юристите е, че Национална агенция за приходите би трябвало да следи непрекъснато за неплатено Данък добавена стойност, откакто по закон всяка компания е длъжна да заявява и заплаща този налог всеки месец, без да се надява на никакъв компромис. Следователно, съгласно тях, казусът е в настоящия надзор на данъчните, които явно си затварят очите за огромни длъжници, които са близки до властта. В същото време всеки търговец, регистриран по Данък добавена стойност, знае, че проверките за налога са безпощадни и при тях се ревизира цялата верига от контрагенти на проверявания. Ако даже един търговец се окаже неизряден, ревизираният понася негативите му и приспаднатото Данък добавена стойност не му се признава. / fakti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ