Данъчната амнистия се оказва прехвърляне на държавни пари от единия джоб в другия - Булевард България
Данъчната прошка през 2025 година ще е платена с държавни пари и на цената на повишен държавен дълг.
Но за удържане на недостига в държавния бюджет следващата година в границите на 3%, каквото е условието за участие в Еврозоната.
Това предлага на процедура служебното държавно управление с новия бюджет за 2025 година и концепцията за опрощаване на данъчни отговорности на компании, общини, институции.
По-просто казано - страната се пробва да трансферира пари от единия си джоб в другия.
Финансовият министър Людмила Петкова изясни в петък пред депутатите, че желае да изтегли дълг, да отпусне част от парите на държавната Българска банка за развиване (ББР), а тя на собствен ред да ги раздаде на компании, общини и лица, които имат отговорности към фиска.
С други думи - държавното управление ще отпусне пари, а те, хипотетично, ще се върнат назад в бюджета, само че към този момент под формата на доходи.
Фирмите, които се възползват от схемата, ще получат опрощаване на лихвите, насъбрани върху декларирани, само че неплатени налози.
В проектобюджета на служебния кабинет е записано, че страната може да изтегли дълг до 16,9 милиарда лева през идната година. Числото е повече от два пъти по-високо от планувания недостиг от 3% от брутния вътрешен артикул (БВП), който се равнява на 6,4 милиарда Тегленето на дълг нормално се стимулира точно с покриване на бюджетен недостиг, както и за покриване на падежи по остарели заеми.
Финансовият министър удостовери от парламентарната естрада, че заложеният дълг фактически е в по-голям размер от недостига и рефинансиране на остарели заеми, тъй като са планувани средства за ББР.
Идеята е държавната банка да създаде специфична кредитна линия за компаниите, които желаят да се възползват от така наречен данъчната прошка, която е заложена в плана на закон за държавния бюджет за 2025 година.
Чрез нея физически лица, компании, министерства, общини, държавни организации, които имат декларирани, само че неплатени отговорности за налози и осигуровки в интервала от 2019 година до 31 декември 2023 година, ще могат да ги платят без лихвите за просрочия, в случай че го създадат в интервала 1 март - 30 юни 2025 година
Ако платят сред 30 юни до 30 септември, ще им бъдат опростени 90% от лихвите, а в случай че се издължат до края на 2025 година - 80%.
За физическите лица е планувана и опция да заявяват и укрити приходи, които да бъдат обложени с еднократен налог от 15%. А за длъжниците няма да има никакви други наказания.
За задачата те би трябвало да заявяват тези приходи от 1 април до 30 юни 2025 година, както и да платят налога до края на септември. За тези пари няма да се начисляват нито лихви, нито ще се постановат наказания за нарушение на данъчните закони.
Парите не би трябвало да са с генезис от незаконна активност. Остава неразбираемо обаче по какъв начин в следствие страната ще убеди постоянните данъкоплатци да останат такива, откакто страната към този момент един път е отворила вратата за заобикаляне на закона.
Според плановете на финансовото министерство предстоящите доходи в Бюджет 2025 от тези ограничения възлизат на над 5 милиарда лв.. Финансовият министър съобщи, че сходна данъчна прошка е прилагана в страни като Италия, Белгия, Франция и други и че дейностите са били съгласувани с Европейската комисия - изпратено е искане за мнение до Специалната група за финансови дейности (FATF).
Още преди ден финансовият министър Людмила Петкова разгласи, че се планува капиталът на ББР ще бъде повишен с 2 милиарда лева, с които да бъдат създадени стратегии за подкрепяне на компаниите да погасят отговорностите си към бюджета. Днес стана ясно, че се планува парите да бъдат обезпечени посредством раздуване на държавния дълг.
Така страната изпада в неуместната обстановка да тегли заем, с цел да обезпечи средства на ББР, която на собствен ред да кредитира компании, които не са платили остарели налози и осигуровки.
От думите на Петкова пред депутатите в петък стана ясно още, че откакто се отхвърли да набира доходи от облагане на свръхпечалбите на банките, финансовото министерство е готово да ревизира и предлагането си за въвеждане на налог върху подземните благосъстояния. Вместо това концесионерите ще платят еднократна вноска през 2025 година, а по-късно ще бъдат обновени концесионните такси по настоящи контракти, тъй като сега от всички тях, в това число за плажове и води, в страната влизали едвам 200 млн. лв. на година.
Но за удържане на недостига в държавния бюджет следващата година в границите на 3%, каквото е условието за участие в Еврозоната.
Това предлага на процедура служебното държавно управление с новия бюджет за 2025 година и концепцията за опрощаване на данъчни отговорности на компании, общини, институции.
По-просто казано - страната се пробва да трансферира пари от единия си джоб в другия.
Финансовият министър Людмила Петкова изясни в петък пред депутатите, че желае да изтегли дълг, да отпусне част от парите на държавната Българска банка за развиване (ББР), а тя на собствен ред да ги раздаде на компании, общини и лица, които имат отговорности към фиска.
С други думи - държавното управление ще отпусне пари, а те, хипотетично, ще се върнат назад в бюджета, само че към този момент под формата на доходи.
Фирмите, които се възползват от схемата, ще получат опрощаване на лихвите, насъбрани върху декларирани, само че неплатени налози.
В проектобюджета на служебния кабинет е записано, че страната може да изтегли дълг до 16,9 милиарда лева през идната година. Числото е повече от два пъти по-високо от планувания недостиг от 3% от брутния вътрешен артикул (БВП), който се равнява на 6,4 милиарда Тегленето на дълг нормално се стимулира точно с покриване на бюджетен недостиг, както и за покриване на падежи по остарели заеми.
Финансовият министър удостовери от парламентарната естрада, че заложеният дълг фактически е в по-голям размер от недостига и рефинансиране на остарели заеми, тъй като са планувани средства за ББР.
Идеята е държавната банка да създаде специфична кредитна линия за компаниите, които желаят да се възползват от така наречен данъчната прошка, която е заложена в плана на закон за държавния бюджет за 2025 година.
Чрез нея физически лица, компании, министерства, общини, държавни организации, които имат декларирани, само че неплатени отговорности за налози и осигуровки в интервала от 2019 година до 31 декември 2023 година, ще могат да ги платят без лихвите за просрочия, в случай че го създадат в интервала 1 март - 30 юни 2025 година
Ако платят сред 30 юни до 30 септември, ще им бъдат опростени 90% от лихвите, а в случай че се издължат до края на 2025 година - 80%.
За физическите лица е планувана и опция да заявяват и укрити приходи, които да бъдат обложени с еднократен налог от 15%. А за длъжниците няма да има никакви други наказания.
За задачата те би трябвало да заявяват тези приходи от 1 април до 30 юни 2025 година, както и да платят налога до края на септември. За тези пари няма да се начисляват нито лихви, нито ще се постановат наказания за нарушение на данъчните закони.
Парите не би трябвало да са с генезис от незаконна активност. Остава неразбираемо обаче по какъв начин в следствие страната ще убеди постоянните данъкоплатци да останат такива, откакто страната към този момент един път е отворила вратата за заобикаляне на закона.
Според плановете на финансовото министерство предстоящите доходи в Бюджет 2025 от тези ограничения възлизат на над 5 милиарда лв.. Финансовият министър съобщи, че сходна данъчна прошка е прилагана в страни като Италия, Белгия, Франция и други и че дейностите са били съгласувани с Европейската комисия - изпратено е искане за мнение до Специалната група за финансови дейности (FATF).
Още преди ден финансовият министър Людмила Петкова разгласи, че се планува капиталът на ББР ще бъде повишен с 2 милиарда лева, с които да бъдат създадени стратегии за подкрепяне на компаниите да погасят отговорностите си към бюджета. Днес стана ясно, че се планува парите да бъдат обезпечени посредством раздуване на държавния дълг.
Така страната изпада в неуместната обстановка да тегли заем, с цел да обезпечи средства на ББР, която на собствен ред да кредитира компании, които не са платили остарели налози и осигуровки.
От думите на Петкова пред депутатите в петък стана ясно още, че откакто се отхвърли да набира доходи от облагане на свръхпечалбите на банките, финансовото министерство е готово да ревизира и предлагането си за въвеждане на налог върху подземните благосъстояния. Вместо това концесионерите ще платят еднократна вноска през 2025 година, а по-късно ще бъдат обновени концесионните такси по настоящи контракти, тъй като сега от всички тях, в това число за плажове и води, в страната влизали едвам 200 млн. лв. на година.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ