Трябва да знаете тези 9 неща, когато влизате в музей
Дан Браун, създателят на „ Шифърът на Леонардо “ и " Ангели и демони ", направи положение, като задоволи любознанието ни за това, което се случва зад стените на музея. За посетителите постоянно има нещо мистериозно в знанията, които имат кураторите и консерваторите. За хората, които работят в музеите, достъпът до местата „ зад сцена “, изключително в утринните и вечерните часове, когато музеят е затворен за обществеността, е едно от преимуществата на работата.
Ето няколко обстоятелството, известни на музейни куратори, гидове и учени, на които обществеността постоянно се удивлява.
Светкавиците, в действителност, не навредят на изкуството. Консерваторите предизвестяват обществеността за това в продължение на десетилетия. В реалност, светкавиците са досадни и имат негативно влияние върху преживяването на посетителите. Представете си, в случай че има знак, който изисква хората да не употребяват светкавицата на фотоапарата си, просто тъй като е неприятно. Всеки сигурно би го пренебрегнал. Но концепцията, че е нездравословна за изкуството, наподобява работи. Но макар че знаете истината, апелирам, в никакъв случай не използвайте мълния.
Музеите имат имитации в своите сбирки. Всяко произведение на изкуството, когато в началото е било закупено от музей, се считало за действително и достоверно. Никой не има намерение да си купи подправено произведение на изкуството. Големите покупки постоянно лишават доста време и изискват освен прецизни следствия от куратори, учени, специалисти и консерватори, само че съветът на музея нормално желае да види всички доказателства за покупка, потвърдени и документирани. Все отново фалшификаторите нормално са наясно с технологиите и добре знаят какво специалистите ще гледат за засвидетелствуване на произведение на изкуството. (Те също по този начин са наясно с трендовете и усетите на колекционерите с дълбоки джобове и ще основат неща, които да ги привлекат.) По този метод фалшификациите неизбежно влизат в музеите. След време, в случай че се разбере, че е подправено, се смъква, само че има и случаи, в които това е невероятно, тъй като творбата на изкуството е вградено в структурата на постройката, какъвто е казусът в The Met Cloisters.
Входните билети съвсем не покриват разноските на музея Въпреки че входните билети са значим източник на доходи, достъпът нормално покрива към 30% от нужните средства за личен състав, разчистване, маркетинг, защита, газ, електричество и така нататък
Магазинът за дарове нормално е най-големият източник на доходи в музея. Така че, по всевъзможен метод купувайте колкото се може повече чаши на Моне или магнити с Ван Гог. Парите са за добра идея.
Музеите мислят за бъдещето толкоз, колкото и за предишното. Макар музеите да са най-често контейнери за исторически обекти, личният състав за развиване на музея непрекъснато мисли за бъдещето на музея и по какъв начин да го финансира. В Съединените щати частната филантропия е най-важният източник на пари. Така че, до момента в който кураторите може да мечтаят за библиотеката в Александрия, екипът за развиване следи трендовете и хората. Те следват милиардерите от Силиконовата котловина в Twitter и набелязват какво обичат да колекционират. Личните усети на най-богатите хора през днешния ден ще имат голямо влияние върху музея в идващите 30-50 години.
Да, музеите имат 24 часова защита. Най-известната кражба на изкуство в Съединени американски щати в музея " Изабела Стюарт Гарднър " в Бостън се случва през нощта. Подобно на всяка постройка, музеят е най-податлив на пробив късно през нощта, когато всички спят. Но застрахователните компании нормално изискват обектите на музея да бъдат предпазени когато и да е. Нощният личен състав нормално е по-малък, защото не е нужно да се занимава с гости, само че защитата има характерни задания, тъй че в никакъв случай да няма миг, в който сбирката да е уязвима на кражба.
В съвсем всеки музеи има доста неща, които се съхраняват. Големите музеи, като The Met, имат още доста творби на изкуството зад стените на галериите и всеки отдел има доста повече в сбирката си, в сравнение с това, което в действителност демонстрира. Задачата на кураторите е да употребяват сбирката, с цел да опишат история за посетителя на музея. Понякога едно произведение, което не попада в роман, се поставя за предпазване. Друг път творби на изкуството не се излагат, тъй като те изискват по-задълбочено изследване или би трябвало да бъдат почистени. Често просто няма задоволително място, тъй че работите се въртят на ротационен принцип или излизат единствено за специфични изложения.
Произведенията на изкуството пътуват с куриери Хората постоянно се чудят по какъв начин се изпращат известни творби на изкуството, когато пътуват за специфични изложения. Докато общият отговор е " доста деликатно ", всеки има собствен личен неповторим набор от условия, без значение дали става въпрос за товарен аероплан, транспортен съд или в скута на пощальон. Независимо от това, творбите на изкуството са съпроводени от специалисти, които обезпечават безвредното им прекосяване от врата до врата.
И най-после , има доста музей, който не знаят всичко за личната си сбирка и в това няма нищо притеснително. Понякога има характерни въпроси, на които кураторите не могат да отговорят. Всъщност, огромна част от историята на обещано произведение се основава на догатки. Отвъд сферата на актуалното изкуство, учените постоянно се занимават с фрагменти, неща, които са били изгубени във войни, неща, които са били откраднати в някакъв миг и неща, които са погубени. Затова някои от отговорите за историята на обектите са неуловими, макар че учените непрестанно търсят. Понякога въпросът е толкоз занимателен, колкото самия обект. И това е в същността на това за какво обичаме тази музейна тайнственост!
Източник: Profit.bg.
Ето няколко обстоятелството, известни на музейни куратори, гидове и учени, на които обществеността постоянно се удивлява.
Светкавиците, в действителност, не навредят на изкуството. Консерваторите предизвестяват обществеността за това в продължение на десетилетия. В реалност, светкавиците са досадни и имат негативно влияние върху преживяването на посетителите. Представете си, в случай че има знак, който изисква хората да не употребяват светкавицата на фотоапарата си, просто тъй като е неприятно. Всеки сигурно би го пренебрегнал. Но концепцията, че е нездравословна за изкуството, наподобява работи. Но макар че знаете истината, апелирам, в никакъв случай не използвайте мълния.
Музеите имат имитации в своите сбирки. Всяко произведение на изкуството, когато в началото е било закупено от музей, се считало за действително и достоверно. Никой не има намерение да си купи подправено произведение на изкуството. Големите покупки постоянно лишават доста време и изискват освен прецизни следствия от куратори, учени, специалисти и консерватори, само че съветът на музея нормално желае да види всички доказателства за покупка, потвърдени и документирани. Все отново фалшификаторите нормално са наясно с технологиите и добре знаят какво специалистите ще гледат за засвидетелствуване на произведение на изкуството. (Те също по този начин са наясно с трендовете и усетите на колекционерите с дълбоки джобове и ще основат неща, които да ги привлекат.) По този метод фалшификациите неизбежно влизат в музеите. След време, в случай че се разбере, че е подправено, се смъква, само че има и случаи, в които това е невероятно, тъй като творбата на изкуството е вградено в структурата на постройката, какъвто е казусът в The Met Cloisters.
Входните билети съвсем не покриват разноските на музея Въпреки че входните билети са значим източник на доходи, достъпът нормално покрива към 30% от нужните средства за личен състав, разчистване, маркетинг, защита, газ, електричество и така нататък
Магазинът за дарове нормално е най-големият източник на доходи в музея. Така че, по всевъзможен метод купувайте колкото се може повече чаши на Моне или магнити с Ван Гог. Парите са за добра идея.
Музеите мислят за бъдещето толкоз, колкото и за предишното. Макар музеите да са най-често контейнери за исторически обекти, личният състав за развиване на музея непрекъснато мисли за бъдещето на музея и по какъв начин да го финансира. В Съединените щати частната филантропия е най-важният източник на пари. Така че, до момента в който кураторите може да мечтаят за библиотеката в Александрия, екипът за развиване следи трендовете и хората. Те следват милиардерите от Силиконовата котловина в Twitter и набелязват какво обичат да колекционират. Личните усети на най-богатите хора през днешния ден ще имат голямо влияние върху музея в идващите 30-50 години.
Да, музеите имат 24 часова защита. Най-известната кражба на изкуство в Съединени американски щати в музея " Изабела Стюарт Гарднър " в Бостън се случва през нощта. Подобно на всяка постройка, музеят е най-податлив на пробив късно през нощта, когато всички спят. Но застрахователните компании нормално изискват обектите на музея да бъдат предпазени когато и да е. Нощният личен състав нормално е по-малък, защото не е нужно да се занимава с гости, само че защитата има характерни задания, тъй че в никакъв случай да няма миг, в който сбирката да е уязвима на кражба.
В съвсем всеки музеи има доста неща, които се съхраняват. Големите музеи, като The Met, имат още доста творби на изкуството зад стените на галериите и всеки отдел има доста повече в сбирката си, в сравнение с това, което в действителност демонстрира. Задачата на кураторите е да употребяват сбирката, с цел да опишат история за посетителя на музея. Понякога едно произведение, което не попада в роман, се поставя за предпазване. Друг път творби на изкуството не се излагат, тъй като те изискват по-задълбочено изследване или би трябвало да бъдат почистени. Често просто няма задоволително място, тъй че работите се въртят на ротационен принцип или излизат единствено за специфични изложения.
Произведенията на изкуството пътуват с куриери Хората постоянно се чудят по какъв начин се изпращат известни творби на изкуството, когато пътуват за специфични изложения. Докато общият отговор е " доста деликатно ", всеки има собствен личен неповторим набор от условия, без значение дали става въпрос за товарен аероплан, транспортен съд или в скута на пощальон. Независимо от това, творбите на изкуството са съпроводени от специалисти, които обезпечават безвредното им прекосяване от врата до врата.
И най-после , има доста музей, който не знаят всичко за личната си сбирка и в това няма нищо притеснително. Понякога има характерни въпроси, на които кураторите не могат да отговорят. Всъщност, огромна част от историята на обещано произведение се основава на догатки. Отвъд сферата на актуалното изкуство, учените постоянно се занимават с фрагменти, неща, които са били изгубени във войни, неща, които са били откраднати в някакъв миг и неща, които са погубени. Затова някои от отговорите за историята на обектите са неуловими, макар че учените непрестанно търсят. Понякога въпросът е толкоз занимателен, колкото самия обект. И това е в същността на това за какво обичаме тази музейна тайнственост!
Източник: Profit.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




