Дъмян Попов, познат още с псевдонима Дъмян Тангра, е български

Дъмян Попов, прочут още с псевдонима Дъмян Тангра, е български кечист, който се подвизава на самостоятелната кеч сцена в Съединени американски щати. Родом от Тервел, той отпътува за Америка през 2015 година, с цел да преследва своята „ американска фантазия “, а точно – кариера в спорта, чийто почитател е от дребен. Седем години по-късно той се е заел с задачата да разпространява кеча в България посредством организацията на първия по рода си кеч семинар у нас.

Събитието, което ще се състои на 24 септември в зала „ Орловец “ в Габрово, ще даде опция на участниците в него да създадат своите първи стъпки в развлекателния спорт посредством композиция от физически и теоретични занимания. Дъмян показа особено за Gong.bg какво могат да чакат всички присъстващи на семинара в Габрово и описа за своите цели и упоритости в персоналния си професионален път в света на кеча.

- Дъмяне, здравей! Как си?

- Здравей, Илияне, доста ми е прелестно, че ще бъда част от изявлението и благодаря на Gong.bg за поканата. Чувствам се доста добре и с неспокойствие завършвам последните елементи по първия кеч семинар. Той ще се организира на 24 септември в Габрово, зала „ Орловец “. Нямам самообладание, всичко върви доста добре! Стискам палци, към този момент всичко се развива доста хубаво.

- Това, което ми направи усещане към семинара, е какъв брой по-рано беше разгласен и проведен. Доколкото аз си припомням – най-малко преди една година, т.е. това е едно дълготрайно планувано събитие.

- Да, това е тъкмо по този начин. Аз имах концепцията за семинар доста преди този момент, само че пребивавам в Атланта, Джорджия. Гледам да се прибирам най-малко веднъж годишно в България, само че времето ми тук е доста лимитирано. Идеята за семинар постоянно ми е била доста близка и се чудих по какъв начин да подходя по най-хубавия метод и си мисля, че това оповестяване повече от година по-рано в действителност ми даде късмет малко по малко да развия концепцията и всичко по нея. Искам да кажа, че моят другар Елтимир доста ми оказва помощ в България и дружно се захванахме с този план. Засега всичко е както би трябвало.

- На доста хора ще им пристигна мислено този въпрос – за какво тъкмо в България и за какво тъкмо в Габрово?

- Когато имах желанието да стартира да се занимавам с кеч, нямах тази опция в България. Не мога да кажа, че бях заставен да напусна България, само че желаех да преследвам фантазията си в Щатите. Както ти знаеш, по този начин и доста други от аудиторията са осведомени – това е най-развитата кеч сцена в света. Искам нещо сходно да стартира да се случва в България. Мисля, че разумната първа стъпка е едно запознаване – освен на публиката, само че и капацитетът на българските кечисти и на хората, които се занимават с кеч. Хората да видят защо става въпрос, да им се показа тази концепция посредством нещата от вътрешната страна от човек, който се занимава с това. За Габрово – заради една доста елементарна причина. Исках първият семинар да е наличен за доста хора. Знаех, че ще има огромен интерес в София, може би ще има интерес във Варна, само че желаех местоположението да е колкото се може по-централна. Мисля, че Габрово е комфортна точка за пътешестване на доста хора. Залата там доста ми харесва, преди съм бил в зала „ Орловец “. Това ми беше основната концепция – да го направя наличен за всички, да дам опция да дойдат и да видят хората, които се интересуват. Има билети за гледащи, има и билети за трениращи. Спрямо интереса и кой каквото си реши като позиция, която желае да заеме, човек ще има опция да пристигна, да види, да се запознае с нещата от вътрешната страна и да реши самичък за себе си дали това е нещо, с което би желал да се занимава в бъдеще.

- Какви са главните въпроси, които получаваш все още от хората, които се интересуват от семинара или пък които към този момент са се записали, само че въпреки всичко ти пишат с някакви разяснения?

- Получавам доста разнообразни въпроси. Може би измежду най-честите въпроси е този дали се изисква някаква физическа подготовка преди този момент. Аз им споделям, че това постоянно е в плюс, само че като за семинар не се изисква чак такава физическа подготовка. Ще създадем някои извършения и загрявки, също и някои от началните хватки от света на кеча. Другите неща, които ме питат, е дали се изискват някакви по-специални костюми. Аз им споделям, че е хубаво да има налакътници, тъй като лактите постоянно се удрят. Хубаво е да си вземат наколенки, с цел да се предпазят ставите, както и някакви обувки, които да защитят глезените. Това са най-често срещаните въпроси. Питат ме също по този начин за какво семинарът не е в София, само че мисля, че към този момент го изясних.

- Един въпрос, чийто отговор ти загатна към този момент. В какво в действителност ще се състои семинарът? Спомена към този момент за физическата част, само че мисля, че тя няма да бъде съществена. Така ли е в действителност?

- Да, прав си. Идеята е семинарът да стартира сред 10 и 11 сутринта на 24 септември до към 8 вечерта според от това по кое време ще пристигна кръгът, който идва от Румъния. Там има кеч школа, ние работим с тях. Том Фултън е основният треньор в кеч учебното заведение в Румъния и те ще ни докарат техния кеч кръг, който е същински – подобен, какъвто гледате по шоутата. Искам да акцентира освен на физическата подготовка, както ти сподели, само че и за облиците в кеча, логиката на психиката. Също по този начин по какъв начин да се държиш в съблекалнята, по какъв начин да успееш след време да се развиеш в света на кеча, т.е. връзката с промоутърите, съдиите, даже мениджърите, които са облиците в профил на кръга. Да си кечист значи да си част от това, от този свят на кеча, само че можеш също по този начин и да си зад кулисите и да помагаш с всевъзможни неща – с камерите, осветяване, музика. Има доста сфери на развиване в кеча. Ще обхвана всичко това и ще проучваме мачове, когато си почиваме от физическата подготовка. Може би ще обърна малко внимание на „ положителните “ и „ неприятните “ облици. Ще засегнем и това по какъв начин да приказваме на микрофона, тъй наречените „ промота “, които са доста значима част от кеча. Имаме огромна стратегия, в която желая да редувам физическа с психическа натовареност.

- Ти си минал през сериозна подготовка в Съединени американски щати и си упражнявал в много влиятелна академия. Смяташ ли, че тези познания и всичко това, което ти си научил и в този момент искаш да предадеш на българската публика би трябвало да бъде по някакъв метод леко видоизменено и приспособено за българския слушател, в тази ситуация кандидат-кечист? Знаеш, че у нас има един необикновен фатализъм по отношение на света на кеча.

- Най-малкото нещо, с което мога да стартира – знаеш, че във всеки спорт си има разнообразни жаргони, разнообразни правила, наименования. Когато започнах да се занимавам със семинара, се замислих дали бих желал да преведа терминологията на български или да запазя британските наименования. Но ми пристигна концепцията, че в случай че запазя британските думи, то по този метод кечистите, които ги научат, ще могат да работят в Европа, Щатите, Япония, тъй като имената, в случай че не са на 100 % идентични, то са на най-малко 80 %. След време, в случай че си развием наша лична сцена, тогава може да видоизменим някои наименования, само че сигурно някои от нещата мисля, че би трябвало да бъдат изменени. Както знаеш, доста от по-големите страни си имат личен жанр. Мисля, че и ние тук би трябвало да имаме наш личен жанр – български кеч. Това няма да е предмет на семинара, защото той ще бъде един въвеждащ урок, с който желая да покажа на хората, които имат предпочитание да видят защо става въпрос и да видят какво се случва зад кулисите, да преценяват дали това е нещо, с което желаят да се занимават, преследвайки фантазията си. Много хора, които ми пишат, са доста въодушевени и в случай че това е тяхната фантазия и е нещо, с което желаят да се захванат съществено, бих им посочил някои пътища в тази посока след семинара.

- Струва ми се, че ти и твоите сътрудници към този момент имате едно мислено за крачка напред, защото видях, че във Фейсбук уредник на събитието е „ Българска кеч академия “. Предполагам, че вие към този момент сте знаели, че у нас има доста хора, които желаят да се занимават с кеч и семинарът е просто първата крачка, която вършиме в тази посока. Напипвам ли нещата?

- Харесва ми какъв брой детайлно гледаш. Ще отклоня малко този въпрос и ще ти отговоря, че времето ще покаже. Отворени сме към разнообразни оферти, само че се стараем да дадем максимума от нас и всички наши качества за семинара, а по-късно ще забележим какво ще се случи.

- Спомена към този момент, че ще заемете кръг от румънската академия. Каква е противоположната връзка от тях от позиция на интерес, защото въпреки всичко румънците имат много сходства с нас като метод на мислене и народопсихология?

- Поддържам връзка с Том Фултън, той е основният треньор в RPW, което е румънското кеч учебно заведение. Те си имат и федерация. Освен, че ще ми оказват помощ с кръга, може би той ще подкрепи и част от семинара. Не е в неговите отговорности, само че мисля, че той ще прояви такава самодейност. Искам да изградим една хубава, дълготрайна връзка с тях, въпреки всичко сме съседи. Би било хубаво да имаме такава връзка и да си оказваме помощ един на различен. Дори тук мога да разглася, че след семинара ще пътуваме дружно до Румъния и ден по-късно ще имам мач за тяхната федерация.

- Това ще е доста забавно, уповавам се ние в България да имаме опция да следим този мач.

- Ако те не го излъчат, аз сигурно ще го излъча в моя YouTube канал, тъй че абонирайте се и ще видите (смее се).

- Един доста значим въпрос, който сигурно би трябвало да бъде заложен и най-вероятно това ще е първото нещо, което ти ще кажеш в границите на семинара, най-малко по този начин допускам. Дъмяне, какво е кеч?

- Кечът е един хибриден спорт, който съчетава доста разнообразни качества от разнообразни сфери в шоубизнеса. Трябва да си доста добре квалифициран физически, приказваме за това да си на най-високо равнище, в най-големите федерации. Трябва ловко да знаеш по какъв начин да влияеш на хората по добър или неприятен метод. Най-лошото в кеча е да няма никаква реакция и когато излезеш, никой нищо да не каже. Ако те освиркват, това е хубаво. Ако ти скандират името, това също е хубаво. Двете крайности са хубави, само че средата, когато никой нищо не каже, е най-лошото нещо. Кечът събира спорта, логиката на психиката, актьорската игра, по какъв начин да се промотираш, да си бизнесмен. Кечът е един неповторим спорт, хибрид от всички тези неща. Ако си сполучлив в кеча и знаеш по какъв начин да ги миксираш и по какъв начин да се възползваш от всички плюсове и да премахнеш минусите, то мисля, че може да си сполучлив във всевъзможни други сфери. Виждаме Скалата, Джон Сина, Батиста, Крис Джерико, който пък е музикант. Виждаме толкоз доста хора, които се развиват в доста разнообразни насоки и са били сполучливи по един или различен метод в кеча.

- Смяташ ли, че в последните години, в това число преди пандемията, която може би е забавила малко нещата, пристигнаха нови положителни години за кеча? Виждаме, най-малко съгласно мен, цяла една нова вълна на интерес и виждаме, че от ден на ден феновете биват отворени да гледат кеч отвън мейнстрийма като WWE и AEW.

- Съгласен съм с това, което казваш. Мисля, че пандемията, както ти означи, малко забави нещата за две години, жестоко казано. В момента другите кеч организации в Англия, Франция, Германия, Япония, Мексико набират извънредно огромна известност, както и някои от по-малките организации в Щатите. Това е в действителност доста забавно и мога да го сравня с това да гледаш Б група във футбола. Там може да видиш кой ще бъде идващият огромен кечист или кечистка, идващите огромни имена в А група. Малко или доста, най-малко за мен като почитател, има една такава пристрастеност в това да видя този човек по какъв начин израства и дали аз ще позная вярно неговите качества. Виждам го и си споделям – добре, той е доста добър, може би след 2-3 години ще го видя по малкия екран. На мен ми е забавно като почитател да проследя това израстване. Мисля, че това доста хора го виждат, а настрана виждат в по-малките организации това, че има по-малко правила, защото има по-малко рекламодатели и спонсори. Малко или доста се вършат по-екстремни неща, което имам вяра, че притегля вниманието. Кечът е навлязъл в една доста забавна фаза и мисля, че сега е най-хубавото време освен да си кечист, само че и почитател на кеча.

- Нека да си поговорим малко повече за теб. Как едно момче от Тервел се озовава в Съединени американски щати в гонене на актуалната американска фантазия, която в тази ситуация е да стане кечист?

- Както означих по-рано – аз постоянно съм бил почитател на кеча. По едно време, когато към този момент трябваше да приключвам учебно заведение, може би една година преди завършването, се появи моментът, в който трябваше да реша с каква кариера желая да се захвана. Тогава имах ползи и към китайския език, по тази причина проект Б ми беше да се запиша във Великотърновския университет с британски и китайски. Но кечът постоянно си ме влечеше. Моята концепция беше да отида на студентска бригада и при първа опция да отида на кеч шоу. Тогава WWE бяха в Кливланд, а аз бях в Охайо. Отидох, естествено, и моята обич към кеча стана още по-голяма. Това ми потвърди мощно, че кечът е нещо, което желая да преследвам. Година след година създавах своя огромен проект и го разбивах на доста дребни стъпки. Не става елементарно, няма какво да се лъжем, само че когато имаш такава огромна цел, без значение от сферата, е хубаво човек да си направи своите дребни стъпки в преследването й. След няколко месеца, година, когато гледаш обратно, тогава виждаш и своя напредък.

- Какви са идващите твои стъпки или мини-цели, които си си сложил в непосредствен интервал от време?

- Най-голямата ми цел за тази година беше семинарът. След това желая да пътувам до Тексас и там да направя няколко кеч мача, тъй като там кеч сцената е доста нашумяла сега и има извънредно огромна известност. Може би ще посетя и Филаделфия като част от проекта ми. Има няколко организации, за които бих желал да имам мачове, да вземем за пример Beyond – те са идващото равнище при самостоятелните федерации. Бих желал да имам мачове за Impact или MLW, като имам и други цели, само че това са идващите стъпки.

- Това звучи много обещаващо, изключително щом загатна федерации като MLW и Impact. Хора като мен в България, които наблюдават малко повече света на кеча, са наясно защо приказваш в действителност. Ако създадем още веднъж паралела с А и Б група, това е Б група. Дори напълно умерено можем да кажем, че това са горните места в Б група, съвсем класиране в елита.

- Знаеш ли защо се сетих веднага. Това е, когато тимове от А група и Б група играят за Купата (смее се). Да, това е задачата. Имам няколко познати и другари от кеч школата ми в Атланта, които са в тези организации и виждам по какъв начин се развиват. Това ме кара и аз да желая повече, да се развъртвам. Стъпките са в посока нагоре, пък каквото стане, нищо не изгубвам.

- Каква беше най-голямата компликация за теб, когато стартира да тренираш кеч? Коя беше най-голямата заблуда, която разруши, когато влезе с двата крайници в кръга?

- Първата най-голяма заблуда, която ми се разруши, беше, че когато паднеш, не боли чак толкоз. Напротив – когато паднеш, много си боли. Една друга заблуда, която много бързо ми беше разрушена още първоначално, беше самото тичане по въжетата. Те постоянно са корабни въжета, с които връзват лодките или са стоманени въжета, които са вързани с тъничък пласт гума или пък тиксо. Когато в началото бягаш по въжетата, ти остават следи по гърба, тъй като се притриваш. От самото придвижване пък вратът ти непрекъснато играе напред-назад и след първата ми подготовка на идващия ден мислих, че съм блъснат от кола. Бях вдървен и приказвах с треньора си, споделих си, че може би кечът не е за мен. Той ме успокои, сподели, че е обикновено и да дам една седмица на тялото си, с цел да може да свикне. Радвам се, че по този начин се случи, тъй като малко се бях тормозил. Казах си: „ в случай че това ми се случва след единствено една подготовка, не знам какво ще стане след един мач “. Това бяха първите ми разрушени илюзии. Малко по-нататък, когато научиш хватките и си теоретичен почти на всички физически неща, пристигна въпросът „ Как да предизвиквам в този момент някакъв отговор от публиката, по какъв начин да ги влагам в моя мач? “. Това си лишава доста повече време. Мисля, че има някои неща, които мога да подобря, само че има миг, в който всичко ти се случва ей по този начин, хващаш концепция, която работи за теб самия и оттова нататък единствено изграждаш.

- Имаш много сериозен бекграунд, що се касае до бойни спортове, освен това разнороден. Смяташ ли, че в действителност си схванал в един миг, че кечът може да боли много повече в сравнение с всички тези бойни спортове, където се изправяш против конкурент, който желае да те нарани?

- Да, това също е доста забавен подробност, който мисля, че единствено хора, които се занимават с бойни спортове и кеч, могат да го схванат. Имам дребен опит в джудо, по-голям опит от няколко години в джу-джицу и най-вече опит в муай тай във Велико Търново при Досьо Досев. При бойните спортове публиката не че не е значима, само че не е приоритет за мен. Целта ми там е или да предам някого, да се опитвам да го нокаутирам или да го победя по точки. Нямам проблем с публиката там, няма значение дали ме харесват или не ме харесват, изолирам ги. Там задачата ми не е да имам хубав мач, моята цел е да победя. Когато си в кеч кръга, задачата ти е публиката да получи това, за което е платила, да имаш прекрасен мач, да разкажеш някаква история. Често пъти положителните мачове изискват някакви огромни хватки, а те болят (смее се). Например се сещам по какъв начин първоначално, да кажем 2 години след началото на кеч тренировките ми, аз имах може би тройно повече травми, в сравнение с за 3-4 години джудо, джу-джицу и муай тай дружно.

- Това ми припомня за едно изявление, което преди време Миро даде за Gong.bg. Той дружно с теб и Мето е част от тъй наречените „ български тризъбец “ от кечисти в Съединени американски щати. Та той ми сподели, че съгласно него кечът е изкуство, което боли. Също по този начин съм чел за други съпоставения на кеча, където го дефинират като танц, защото връзката и синхронът с твоя конкурент в действителност са от извънредно значимо значение.

- Харесват ми тези две описания на кеча. Мога да прибавя от моята позиция, че чувствам кеча като танц, когато стилът, в който вършим мача, е “lucha libre ”. Става въпрос за тип кеч, който се практикува главно от кечисти от мексикански генезис и стилът е обвързван с повече скачане от въжетата, правене на салта, прекачване напред-назад и с повече акробатични моменти. Тогава съгласно мен мачът е повече като танц, тъй като безусловно една стъпка напред или обратно може да докара до травма за теб или за съперника ти. Когато пък имаш мачове с кечисти като мен, аз се дефинирам като по-скоро хибриден или механически кечист, тогава знам, че отиваме надали не да се бием. Има синини, има удари, има някои моменти, които са със запъване. Аз се пробвам да направя захват, а съперникът също се пробва да направи захват. Не е нито толкоз красиво, нито толкоз грациозно, по-скоро е жестоко и с удари, както и захвати, които не са толкоз легални. Иначе ми харесват двете описания.

- За край ти давам опция да призовеш почитателите на кеча в България, които не са разбрали към момента за това събитие, да се запишат за него. Доколкото разбрах от теб, ползата е значителен, само че има ли към момента места?

- Искам първо да благодаря на теб и на Gong.bg за тази покана и опцията да се изявя пред вас. Както всички разбрахте – 24 септември, Габрово, зала „ Орловец “. Заедно пишем история с първия кеч семинар в България. Елате да гледате, има билети и за гледащи. Билетите за трениращи са съвсем продадени, само че може да ни пишете. Максимум броя за трениращи е 40 индивида и мисля, че съвсем сме я достигнали. Всички са добре пристигнали, да видят защо става въпрос, да си поговорим. Благодаря на всички, които са ни подкрепили, тъй като би трябвало да се поддържаме, би трябвало дружно да вървим напред. Ако желаеме кечът да се развива в България, а мисля, че в нашата страна можем доста да дадем и да се развием, би трябвало да покажем поддръжка с едно начало и мисля, че семинарът може да бъде тъкмо това. Заповядайте!