Западно влияние, опасен чар
„ Дами и господа, добре пристигнали в София “, мънка в нормалния си каданс капитанът, споделя какъв брой градуса е, пуска заучена смешка и ето – кацаме на мястото, което назовават „ Враждебна “. Тоест у дома.
Но аз нямам доверие, в никакъв случай не съм вярвал, че е в действителност враждебна - хваля се от мисълта, че с родината сме си липсвали взаимно.
Дълго време ме нямаше, липсваше ми музиката на българския език. И тъкмо по тази причина не си пущам музика, а разтварям новините. Мелодията на часа стартира да се лее, още първата вест е страхотна – Иван Гешев споделил, че „ Мефистофел е продал душата си на дявола “. Тия приказки са от Лукавия, да знаете… Започвам да се чудя какво ще стане, в случай че тоя човек на следващия ден научи за Луцифер, Велзевул и Сатанаил?
Чуденето ми не продължава дълго, тъй като махат Гешев, деинсталират го, тъкмо както си го бяха конфигурирали. И, несъмнено, заместникът му е Сарафов. Не врат, а шия. Не комшия, ами съсед. Какво излиза – цитатът на Гешев е верен. В България в действителност Мефистофел си продава душата на дявола. Всичко е едно и също, единствено че още повече. А когато действителните вести са като вицове, единствено че по-смешни – тогава усещаш, че си се прибрал вкъщи.
„ Дами и господа, добре дошли… “
***
Минавам паспортен надзор. Сигурно си фантазирам, само че ми се коства, че ми гледат фотографията с съмнение. Колко ли време ще им би трябвало да ме разгласят за задграничен сътрудник, тъй като бях на специализация в университет в Съединени американски щати? Кога това се трансформира от нещо хубаво в нещо неприятно?
Всъщност, мен са ме оповестили за западен сътрудник още отпреди да отпътува. Винаги съм харесвал троловете в коментарната секция, тъй като интелектуалното изпитание, което се изисква, с цел да приказваш нелепости, от време на време може да бъде възхитително. Дори самото похабяване на това изпитание е впечатляващо.
***
Например под изявление за новата ми книга един подобен написа: “Идва от Чикаго и вика " Ние ". Не сме към този момент " ние " със " вас ", отродили сте се. Не сте част от " нас ". Ние не обичаме да идват да ни морализаторстват, тъкмо пък от Америка! ”.
Забележете – към този момент е неприятно въобще да си ходил до Америка, не да си невъзвращенец. Предател си още с пътуването. Честно, по кое време стана това нещо?! Нали казусът сякаш беше, че хората отиват и не се връщат? Ето, аз се връщам… и отново проблем! Should I stay or should I go? Как така не сме “ние ”, бе, драги? Нали всички сме българи… И ти, и (колкото и да не ти се иска) – аз. Позволи ми да обичам общата ни татковина, разреши ми да вървя където си желая и да се връщам. Бъди по този начин добър. Аз на теб не ти преча по никакъв метод, с изключение на май… със самото си битие. Ще ме извиняваш.
***
Тролщината се е радикализирала до степен, в която към този момент не се схваща индивидът лъже ли, или има когнитивен дисонанс. Всякаква вяра за обикновена логичност от дълго време е изоставена. Прави се “поход за мир ” с гордо развятото знаме на агресора. И най-после този пацифистки ентусиазъм се увенчава с… мятане на алена багра по постройката на Европарламента. Знам, че новината е остаряла, само че резултатът е дългогодишен. Има нещо прочувствено в мащаба на заблудата – до момента в който Путин напълно безусловно бомбардира Украйна, у нас за опасност се възприема… Европейският съюз, в който членуваме непринудено. Докато самодържецът се дъни епохално, у нас със сериозен звук се приказва по какъв начин пучът на Пригожин в действителност потвърждава (за следващ път!) гениалния master plan на Русия. Според българския пишман аналитик Путин просто не може да сбърка, каквото и да стори. А когато бърка, е най-прав.
***
Докато ракетите се изстрелват от изток, огромният ни напън тук е “защитата ” от… Западното въздействие.
Чуваме ли се добре – “защита от западно въздействие ”. Коя година сме?
***
- Западно въздействие?
- Сакън, другарю капитан!
Тази замяна на реплики сред Тодор Колев и Георги Русев в “Опасен сексапил ” е безсмъртна, като доста други лафове от кино лентата. И въпросът, и отговорът са паметни – най-лошото, което могат да те питат и единственото, което можеш да отговориш. Запад? Сакън!
Но на какво тъкмо се смеем тук? Защо е било смешно още тогава, през 1984-а?
Не е мъчно да го забележим. Осмива се самото схващане на западното въздействие като опасност.
Хората дотолкоз са се наслушали на тая дивотия, набивана в главите им от властта, че са се бъзикали с нея и са я иронизирали под път и над път. Не става дума даже за някакъв непокорен дух, а за форма на оцеляване в парадокса. Шегуваш се по този начин, че да не те схванат ония, дето така и така не схващат от смешки. И видимо изпълняваш, само че и ти, и съседът под теб, и съседът над теб, знаете, че тая работа е изгубена работа. На доизживяване е.
Да смяташ западното въздействие за заплаха е толкоз явно неуместно на фона на родната реалност, че няма по какъв начин да не стане комично.
Общо взето цялата страна към този момент от дълго време е знаела, че това с “гнилия Запад ” и “упадъчното ” въздействие е цялостна нелепост. И е въпрос на време един режим, който се нуждае от изфабрикувани външни закани, с цел да оправдава безумията си, да се разпадне от вътрешната страна.
***
Идеология, която е толкоз уязвима, че би трябвало да разчита на измислени закани извън, е способна на забележителни парадокси. Примерно да докараш зорлем всеобщ апетит в най-плодородната област на Европа (да, належащо е да припомняме Гладомора).
Или пък да построиш стена посред Берлин. И тъй като не можеш да признаеш очевидното – че стената е издигната, тъй като хората просто желаят да избягат (толкова им е хубаво в социализма) – би трябвало да кажеш, че е защитна стена, която защищава същите тези хора от Западната опасност. Важно е да опазим народа, по тази причина го затваряме като добитък.
Заплахата от западната проклетия е по този начин надвиснала над социалистическия парадайс, че (пак от загриженост) на жителите е отнето правото да се придвижват свободно – тъкмо като животни.
***
Велика опасност е тази, поради която хората си рискуват живота и бягат, единствено и единствено да се приближат до нея. И се постанова да бъдат “предпазвани ” принудително (в момента Украйна също бива “предпазвана ” от Западната опасност, целият свят вижда как).
Абсурдността на това състояние ражда градски фолклор през XX в. – стотици вицове, напряко цели жанрове единствено в Съветския Съюз. Западът по този начин мощно гние, че целият Източен блок е заслепен от аромата и всеки естествен човек тайничко си мечтае и той, в случай че може, в миналото да гние по този начин.
***
Впрочем, не съм напълно прав при датирането, тъй като подигравката с клишето за “гнилия Запад ” е още по-стара. Тя се ражда дружно със самото факсимиле, през първата половина на XIX в.
В Руската империя по това време спорят славянофили, западници и почвеници. И безусловно всичко от това, което чуваме през днешния ден, до последната глупотевина, се е споделило още тогава. Дори и идиотщините за сатанизма са от това време. Разговорът въобще не е мръднал и няма по какъв начин да мръдне, тъй като същинска опция на “зловредното западно въздействие ” в никакъв случай не е предлагана. Предлага се единствено тролене, издигнато до степен на държавна политика.
Съвсем естествено е хората да се майтапят с това, то си е за насмешка.
***
Къде обаче са нашите смешки през днешния ден, за какво всичко стана толкоз съществено? Защо Костадин от Варна обществено приканва “цялата тази уродлива паплач ” (демек ние, дето просто не сме съгласни с него) “да бъде унищожена ”?!
Този български родолюбец се кани да унищожава инакомислещи българи, до момента в който депутатите му си зареждат влоговете в евро, а техните деца получават жилища на безценица. И нищо от това в действителност не ме учудва. Чудя се единствено на електората – толкоз ли не сте виждали тарикати?
***
Злото постоянно се взема на съществено. То по това се и познава – не умее да се майтапи със себе си. И не умее да се радва на нищо у другия. Костадинов и компания съумяха да излъжат доста българи, че се намират в революционна обстановка. А в нея няма време за анекдоти и самоирония.
Резултатът от тази евтина неистина е подмяната на патриотичното възприятие, израждането му до някаква плакатност – като си тръгнал на “освободителна война ”, естествено и знамената, и пилоните ще стават все по-големи и по-високи, апелите все по-шумни, боята по Европарламента все по-червена. И всеки български триумф на Запад (а през последните години триумфите ни са от ден на ден и по-значими), ще бъде тълкуван като изменничество и обясняван със международни заприказва против българщината.
Много, но доста долна замяна е това.
***
Проблемът не е в нито едно знаме и нито едно хоро. Проблемът е в лъжата, че тия неща би трябвало да се опълчват на нашата принадлежност към Западната цивилизация. Проблемът е, че са принизени до това да водят война със “западното въздействие ”. Няма подобен конфронтация, разберете. Това са измислици и евтини тарикатлъци.
***
Последно, не за западното, а за българското въздействие на Запад.
В централната постройка на библиотеката към University of Chicago има бюст на нашия Алеко. Нямах самообладание да го видя, когато дойдох. После разбрах нещо любопитно – в кампуса към този момент си има одобрен бит около Щастливеца. Оказа се, че доста студенти му принасят блага, с цел да си покачат триумфа, а огромна част го вършат без даже да знаят кой е. Оставят му закуски, цветя, от време на време кафенце... Хората си обичат Щастливеца и това е. И той си е Щастливец на всички места. Освен в България.
Човек може да обича и Бай Ганьо, няма проблем. Но не за сметка на Алеко.
Много е значимо да не стопираме да обичаме Алеко.
Но аз нямам доверие, в никакъв случай не съм вярвал, че е в действителност враждебна - хваля се от мисълта, че с родината сме си липсвали взаимно.
Дълго време ме нямаше, липсваше ми музиката на българския език. И тъкмо по тази причина не си пущам музика, а разтварям новините. Мелодията на часа стартира да се лее, още първата вест е страхотна – Иван Гешев споделил, че „ Мефистофел е продал душата си на дявола “. Тия приказки са от Лукавия, да знаете… Започвам да се чудя какво ще стане, в случай че тоя човек на следващия ден научи за Луцифер, Велзевул и Сатанаил?
Чуденето ми не продължава дълго, тъй като махат Гешев, деинсталират го, тъкмо както си го бяха конфигурирали. И, несъмнено, заместникът му е Сарафов. Не врат, а шия. Не комшия, ами съсед. Какво излиза – цитатът на Гешев е верен. В България в действителност Мефистофел си продава душата на дявола. Всичко е едно и също, единствено че още повече. А когато действителните вести са като вицове, единствено че по-смешни – тогава усещаш, че си се прибрал вкъщи.
„ Дами и господа, добре дошли… “
***
Минавам паспортен надзор. Сигурно си фантазирам, само че ми се коства, че ми гледат фотографията с съмнение. Колко ли време ще им би трябвало да ме разгласят за задграничен сътрудник, тъй като бях на специализация в университет в Съединени американски щати? Кога това се трансформира от нещо хубаво в нещо неприятно?
Всъщност, мен са ме оповестили за западен сътрудник още отпреди да отпътува. Винаги съм харесвал троловете в коментарната секция, тъй като интелектуалното изпитание, което се изисква, с цел да приказваш нелепости, от време на време може да бъде възхитително. Дори самото похабяване на това изпитание е впечатляващо.
***
Например под изявление за новата ми книга един подобен написа: “Идва от Чикаго и вика " Ние ". Не сме към този момент " ние " със " вас ", отродили сте се. Не сте част от " нас ". Ние не обичаме да идват да ни морализаторстват, тъкмо пък от Америка! ”.
Забележете – към този момент е неприятно въобще да си ходил до Америка, не да си невъзвращенец. Предател си още с пътуването. Честно, по кое време стана това нещо?! Нали казусът сякаш беше, че хората отиват и не се връщат? Ето, аз се връщам… и отново проблем! Should I stay or should I go? Как така не сме “ние ”, бе, драги? Нали всички сме българи… И ти, и (колкото и да не ти се иска) – аз. Позволи ми да обичам общата ни татковина, разреши ми да вървя където си желая и да се връщам. Бъди по този начин добър. Аз на теб не ти преча по никакъв метод, с изключение на май… със самото си битие. Ще ме извиняваш.
***
Тролщината се е радикализирала до степен, в която към този момент не се схваща индивидът лъже ли, или има когнитивен дисонанс. Всякаква вяра за обикновена логичност от дълго време е изоставена. Прави се “поход за мир ” с гордо развятото знаме на агресора. И най-после този пацифистки ентусиазъм се увенчава с… мятане на алена багра по постройката на Европарламента. Знам, че новината е остаряла, само че резултатът е дългогодишен. Има нещо прочувствено в мащаба на заблудата – до момента в който Путин напълно безусловно бомбардира Украйна, у нас за опасност се възприема… Европейският съюз, в който членуваме непринудено. Докато самодържецът се дъни епохално, у нас със сериозен звук се приказва по какъв начин пучът на Пригожин в действителност потвърждава (за следващ път!) гениалния master plan на Русия. Според българския пишман аналитик Путин просто не може да сбърка, каквото и да стори. А когато бърка, е най-прав.
***
Докато ракетите се изстрелват от изток, огромният ни напън тук е “защитата ” от… Западното въздействие.
Чуваме ли се добре – “защита от западно въздействие ”. Коя година сме?
***
- Западно въздействие?
- Сакън, другарю капитан!
Тази замяна на реплики сред Тодор Колев и Георги Русев в “Опасен сексапил ” е безсмъртна, като доста други лафове от кино лентата. И въпросът, и отговорът са паметни – най-лошото, което могат да те питат и единственото, което можеш да отговориш. Запад? Сакън!
Но на какво тъкмо се смеем тук? Защо е било смешно още тогава, през 1984-а?
Не е мъчно да го забележим. Осмива се самото схващане на западното въздействие като опасност.
Хората дотолкоз са се наслушали на тая дивотия, набивана в главите им от властта, че са се бъзикали с нея и са я иронизирали под път и над път. Не става дума даже за някакъв непокорен дух, а за форма на оцеляване в парадокса. Шегуваш се по този начин, че да не те схванат ония, дето така и така не схващат от смешки. И видимо изпълняваш, само че и ти, и съседът под теб, и съседът над теб, знаете, че тая работа е изгубена работа. На доизживяване е.
Да смяташ западното въздействие за заплаха е толкоз явно неуместно на фона на родната реалност, че няма по какъв начин да не стане комично.
Общо взето цялата страна към този момент от дълго време е знаела, че това с “гнилия Запад ” и “упадъчното ” въздействие е цялостна нелепост. И е въпрос на време един режим, който се нуждае от изфабрикувани външни закани, с цел да оправдава безумията си, да се разпадне от вътрешната страна.
***
Идеология, която е толкоз уязвима, че би трябвало да разчита на измислени закани извън, е способна на забележителни парадокси. Примерно да докараш зорлем всеобщ апетит в най-плодородната област на Европа (да, належащо е да припомняме Гладомора).
Или пък да построиш стена посред Берлин. И тъй като не можеш да признаеш очевидното – че стената е издигната, тъй като хората просто желаят да избягат (толкова им е хубаво в социализма) – би трябвало да кажеш, че е защитна стена, която защищава същите тези хора от Западната опасност. Важно е да опазим народа, по тази причина го затваряме като добитък.
Заплахата от западната проклетия е по този начин надвиснала над социалистическия парадайс, че (пак от загриженост) на жителите е отнето правото да се придвижват свободно – тъкмо като животни.
***
Велика опасност е тази, поради която хората си рискуват живота и бягат, единствено и единствено да се приближат до нея. И се постанова да бъдат “предпазвани ” принудително (в момента Украйна също бива “предпазвана ” от Западната опасност, целият свят вижда как).
Абсурдността на това състояние ражда градски фолклор през XX в. – стотици вицове, напряко цели жанрове единствено в Съветския Съюз. Западът по този начин мощно гние, че целият Източен блок е заслепен от аромата и всеки естествен човек тайничко си мечтае и той, в случай че може, в миналото да гние по този начин.
***
Впрочем, не съм напълно прав при датирането, тъй като подигравката с клишето за “гнилия Запад ” е още по-стара. Тя се ражда дружно със самото факсимиле, през първата половина на XIX в.
В Руската империя по това време спорят славянофили, западници и почвеници. И безусловно всичко от това, което чуваме през днешния ден, до последната глупотевина, се е споделило още тогава. Дори и идиотщините за сатанизма са от това време. Разговорът въобще не е мръднал и няма по какъв начин да мръдне, тъй като същинска опция на “зловредното западно въздействие ” в никакъв случай не е предлагана. Предлага се единствено тролене, издигнато до степен на държавна политика.
Съвсем естествено е хората да се майтапят с това, то си е за насмешка.
***
Къде обаче са нашите смешки през днешния ден, за какво всичко стана толкоз съществено? Защо Костадин от Варна обществено приканва “цялата тази уродлива паплач ” (демек ние, дето просто не сме съгласни с него) “да бъде унищожена ”?!
Този български родолюбец се кани да унищожава инакомислещи българи, до момента в който депутатите му си зареждат влоговете в евро, а техните деца получават жилища на безценица. И нищо от това в действителност не ме учудва. Чудя се единствено на електората – толкоз ли не сте виждали тарикати?
***
Злото постоянно се взема на съществено. То по това се и познава – не умее да се майтапи със себе си. И не умее да се радва на нищо у другия. Костадинов и компания съумяха да излъжат доста българи, че се намират в революционна обстановка. А в нея няма време за анекдоти и самоирония.
Резултатът от тази евтина неистина е подмяната на патриотичното възприятие, израждането му до някаква плакатност – като си тръгнал на “освободителна война ”, естествено и знамената, и пилоните ще стават все по-големи и по-високи, апелите все по-шумни, боята по Европарламента все по-червена. И всеки български триумф на Запад (а през последните години триумфите ни са от ден на ден и по-значими), ще бъде тълкуван като изменничество и обясняван със международни заприказва против българщината.
Много, но доста долна замяна е това.
***
Проблемът не е в нито едно знаме и нито едно хоро. Проблемът е в лъжата, че тия неща би трябвало да се опълчват на нашата принадлежност към Западната цивилизация. Проблемът е, че са принизени до това да водят война със “западното въздействие ”. Няма подобен конфронтация, разберете. Това са измислици и евтини тарикатлъци.
***
Последно, не за западното, а за българското въздействие на Запад.
В централната постройка на библиотеката към University of Chicago има бюст на нашия Алеко. Нямах самообладание да го видя, когато дойдох. После разбрах нещо любопитно – в кампуса към този момент си има одобрен бит около Щастливеца. Оказа се, че доста студенти му принасят блага, с цел да си покачат триумфа, а огромна част го вършат без даже да знаят кой е. Оставят му закуски, цветя, от време на време кафенце... Хората си обичат Щастливеца и това е. И той си е Щастливец на всички места. Освен в България.
Човек може да обича и Бай Ганьо, няма проблем. Но не за сметка на Алеко.
Много е значимо да не стопираме да обичаме Алеко.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ