Защо Сирия премахва поста Главен мюфтия?!
Дамаск: Премахването на поста Главен Мюфтия е обвързвано с деосманизирането на исляма. Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
Министерството на религиозните каузи и вакъфите в Дамаск даде пояснения за невижданото си решение за премахването на поста Главен мюфтия в Сирия.
Правомощията бяха трансферирани на групов орган, наименуван Научен юридически съвет.
В свое изявление за сирийски сателитен канал министърът на религиозните каузи и вакъфите Абдул Сатар ас Сайд, че постът Главен мюфтия е прочут на мюсюлманите от времето на Османската империя. Според него османските турци превземат арабските страни и основават нови институции. Една от тях е постът на Главен мюфтия. Излагайки своите причини, министърът задава въпроса дали Праведните халифи /632-661/, първите мюсюлмани и имамите-създателите на правнодагматичните школи /има поради сунитските, а точно ханафитската, маликитската, шафаитската и ханбалитската-бел.авт./ са сбъркали като не са назначили Главен мюфтия. Той продължава: „ Дали османските султани са имали право като пък са назначили Главен мюфтия /шейх юл ислям – бел-.авт./
Ас Сайд отбелязва, че „ премахването на поста в Сирия не е общопризнат като личен ход /бившият Главен мюфтия Ахмед Бадредин Хасун бе предан на държавното управление в Дамаск-бел.авт./, а като акт, който има своята правна и историческа обосновка “. Според висшия служител в държавното управление в Дамаск, не е значим постът, а обстоятелството на издаването на фетвата, когато тя е поискана.
Според аналите за пръв път наименованието „ шейх юл-ислям “ се появява в края на 10 век в провинция Хорасан на Абасидския халифат /днешен Иран и Пакистан/. Тогава по-авторитетните факихи са били наричани по този метод. Наименованието е нямало институционален профил, а е било белег на висок сан в класификацията на ислямските юристи-богослови. Така да вземем за пример основателят на салафитската теория Ибн Таймия /сириец, заровен в Дамаск-бел.авт./ е бил именуван точно по този начин. Догматичен спор сред представители на обособените школи е дали е трябвало да бъде избран точно по този метод.
За пръв път през 1451 година турският султан Мехмед Завоевателят назовава Главния мюфтия шейх юл-ислам. Институционалната тежест се придобива по време на ръководството на султаните Селим Първи и Сюлейман Законодателят. Последният шейх юл-ислям в Турция е Мустафа Сабри ефенди /1869-1954/. През 1923 година той е пропъден от Турция и отива в Египет, минавайки през Румъния и Гърция.
Причината за премахването на въпросния пост в Сирия е по политически аргументи.
Това е спор сред Турция и Сирия в региона на ислямското богословие. Дамаск желае да трансформира метода на ръководство на ислямския набожен фетиш, съгласно правила, завещани от Османската империя. В същото време сирийската страна гъделичка и арабските усеща на авторитетните богословски кръгове в Саудитска Арабия, Египет, Мароко, задавайки въпроса - чие е шампионата в исляма: на арабите или на турците. Кой е първосъздателят, Праведните халифи или султан Мехмед? Някои от богословите смятат, че така наречен османски халифат има „ висяща легитимност “, базирайки се на пророческия хадис „ Имамите /лидерите, включително и религиозните-бел.авт./ са от курейш /племето на пророка Мохамед-бел.авт./ Така част от арабските богослови слагат под подозрение халифския пост на султан Абдул Маджид Втори /1922-1924/.
Може би в този аспект е и невижданата резолюция на Народното събрание в Дамаск от 30.11.2021 година В нея се декларира сирийската принадлежност на пограничния окръг Ескандерун, наименуван в Турция Хатай. В текста се споделя, че „ окръг Ескандерун е неразривна част от Сирия и тя ще постави оптимални старания, с цел да си го върне. “ Това става след 82 години от присъединението на Турция на района. През 1939 година Франция, тогава метрополия на Сирия, го отстъпва на Турция. През 1998 година някогашният сирийски президент Хафез Асад на практика призна територията за турска, подписвайки съглашението от Адана. В двустранния контракт се споделя, че „ двете прилежащи страни нямат териториални искания една към друга “. Територията на окръг Ескандерун е 4500 кв. км, населяван от 1,5 милиона души. Най-големите градове в него са Антакия и Арсуз.
Министерството на религиозните каузи и вакъфите в Дамаск даде пояснения за невижданото си решение за премахването на поста Главен мюфтия в Сирия.
Правомощията бяха трансферирани на групов орган, наименуван Научен юридически съвет.
В свое изявление за сирийски сателитен канал министърът на религиозните каузи и вакъфите Абдул Сатар ас Сайд, че постът Главен мюфтия е прочут на мюсюлманите от времето на Османската империя. Според него османските турци превземат арабските страни и основават нови институции. Една от тях е постът на Главен мюфтия. Излагайки своите причини, министърът задава въпроса дали Праведните халифи /632-661/, първите мюсюлмани и имамите-създателите на правнодагматичните школи /има поради сунитските, а точно ханафитската, маликитската, шафаитската и ханбалитската-бел.авт./ са сбъркали като не са назначили Главен мюфтия. Той продължава: „ Дали османските султани са имали право като пък са назначили Главен мюфтия /шейх юл ислям – бел-.авт./
Ас Сайд отбелязва, че „ премахването на поста в Сирия не е общопризнат като личен ход /бившият Главен мюфтия Ахмед Бадредин Хасун бе предан на държавното управление в Дамаск-бел.авт./, а като акт, който има своята правна и историческа обосновка “. Според висшия служител в държавното управление в Дамаск, не е значим постът, а обстоятелството на издаването на фетвата, когато тя е поискана.
Според аналите за пръв път наименованието „ шейх юл-ислям “ се появява в края на 10 век в провинция Хорасан на Абасидския халифат /днешен Иран и Пакистан/. Тогава по-авторитетните факихи са били наричани по този метод. Наименованието е нямало институционален профил, а е било белег на висок сан в класификацията на ислямските юристи-богослови. Така да вземем за пример основателят на салафитската теория Ибн Таймия /сириец, заровен в Дамаск-бел.авт./ е бил именуван точно по този начин. Догматичен спор сред представители на обособените школи е дали е трябвало да бъде избран точно по този метод.
За пръв път през 1451 година турският султан Мехмед Завоевателят назовава Главния мюфтия шейх юл-ислам. Институционалната тежест се придобива по време на ръководството на султаните Селим Първи и Сюлейман Законодателят. Последният шейх юл-ислям в Турция е Мустафа Сабри ефенди /1869-1954/. През 1923 година той е пропъден от Турция и отива в Египет, минавайки през Румъния и Гърция.
Причината за премахването на въпросния пост в Сирия е по политически аргументи.
Това е спор сред Турция и Сирия в региона на ислямското богословие. Дамаск желае да трансформира метода на ръководство на ислямския набожен фетиш, съгласно правила, завещани от Османската империя. В същото време сирийската страна гъделичка и арабските усеща на авторитетните богословски кръгове в Саудитска Арабия, Египет, Мароко, задавайки въпроса - чие е шампионата в исляма: на арабите или на турците. Кой е първосъздателят, Праведните халифи или султан Мехмед? Някои от богословите смятат, че така наречен османски халифат има „ висяща легитимност “, базирайки се на пророческия хадис „ Имамите /лидерите, включително и религиозните-бел.авт./ са от курейш /племето на пророка Мохамед-бел.авт./ Така част от арабските богослови слагат под подозрение халифския пост на султан Абдул Маджид Втори /1922-1924/.
Може би в този аспект е и невижданата резолюция на Народното събрание в Дамаск от 30.11.2021 година В нея се декларира сирийската принадлежност на пограничния окръг Ескандерун, наименуван в Турция Хатай. В текста се споделя, че „ окръг Ескандерун е неразривна част от Сирия и тя ще постави оптимални старания, с цел да си го върне. “ Това става след 82 години от присъединението на Турция на района. През 1939 година Франция, тогава метрополия на Сирия, го отстъпва на Турция. През 1998 година някогашният сирийски президент Хафез Асад на практика призна територията за турска, подписвайки съглашението от Адана. В двустранния контракт се споделя, че „ двете прилежащи страни нямат териториални искания една към друга “. Територията на окръг Ескандерун е 4500 кв. км, населяван от 1,5 милиона души. Най-големите градове в него са Антакия и Арсуз.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ