Защо вярвам, че госпожа Естер Рантцен греши дълбоко относно асистираното умиране – баща на дъщеря с умствени затруднения се страхува от необратимо плъзгане към безразборното убиване на уязвимите
дама Естер Ранцен, която има четвърти етап рак на белия дроб, желае на членовете на Народното събрание да се даде свободен глас по отношение на асистираното умиране във Англия
И въпреки всичко надълбоко не съм склонен и с двамата. И споделям това като либерал и безбожник, който би се чувствал комфортно да изиска евтаназия за себе си, в случай че възникне здравна потребност. Така че позволете ми да обясня аргументите за моето опълчване.
Първата е професионална. Разследвах асистираната гибел в Холандия и Белгия - двете места, които са пионери в сходни промени - и е ясно, че обществото се плъзга непреклонно по хлъзгав надолнище, щом практиката бъде глобена.
" Невъзможно е да държим вратата отворена единствено малко ", ми сподели един белгийски психиатър, угрижен за случай, включващ мъж, притискащ старата си майка да почине на съображение отмалялост от живота, " тъй като искаше парите й "..
Прочетете целия текст »
