Нобелите 2021
Дали поради КОВИД-пандемията, или поради пристрастеностите към идните избори, избуяли още преди да е почнала акцията, тази година Нобеловите награди не провокираха нормалния медиен интерес у нас. Световните награди за достижения в науката, литературата и мира са основани и финансирани от фонда на шведския откривател на динамита и предприемач Алфред Нобел, който през 1900 година завещава в него цялото си имущество (над 3 милиона тогавашни шведски крони). Наградите се присъждат от 1901 година, а премията за стопанска система - от 1969 година В една категория може да има до трима лауреати. Известни спирания е имало по време на Втората международна война, а Хитлер даже не разрешава на трима немски лауреати да си получат наградата. Нобеловите награди се присъждат всяка година за съответни достижения от 4 до 11 октомври от Нобеловия комитет по решение на шведския Каролински институт - за медицина, а за останалите науки - на Кралската шведска академия на науките. Тази година паричното им изражение е 10 милиона шведски крони (ок. 985 хиляди евро).
ФИЗИОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА
Американците Дейвид Джулиъс (отляво на снимката) и Ардем Патапутиян (от ливански произход) получиха медицинския Нобел тази година " за техните проучвания на рецептори за температура и досег ". Те са обяснили " молекулярната основа за възприемането на топло, мраз и механична мощ, която има фундаментално значение за способността ни да усещаме, интерпретираме и взаимодействаме с вътрешната и външната ни среда ", се споделя в известието на Нобеловия комитет. " Тези познания се употребяват за създаване на лекувания за необятен набор от болестни положения, в това число при хронична болежка ". Двамата учени са не за пръв път дружно - през 2020 година Джулиъс и Патапутиян завоюваха общо влиятелната премия за неврология " Кавли " и премията " Граници на знанието " на фондация BBVA.
ФИЗИКА
Само във физиката тази година лауреатите са трима и получават наградата " за пионерно моделиране на комплицирани сложни физически системи ". Половината премия си разделят американецът от японски генезис Шукуро Манабе (първият отляво) и германецът Клаус Хаселман (в средата) " за физическото моделиране на климата на Земята, количествено установяване на променливостта и надеждно прогнозиране на световното стопляне ", а другата половина получава италианецът Джорджо Паризи (отдясно) " за откриването на взаимоотношението на хаоса и съмненията във физическите системи от атомни до планетарни мащаби ". Преди години Манабе и Хаселман са положили основите на създаването на модерни климатични модели, разрешили да се изясни световното стопляне с увеличението на излъчванията на въглероден двуокис от активността на индивида. Въз основа на тези модели може да се предвиждат проблемите от световното стопляне и да се създадат опити за предотвратяването им. Измененията на разнообразни величини в една физическа система може да променят държанието й - при климата да вземем за пример да се премине от стопляне към захлаждане. Лауреатът на втората половина на Нобела за физика Джорджо Паризи пък се занимава с математическо моделиране на сложни неподредени системи, намиращи се на границата сред хаоса и реда. Откритията му са използвани освен във физиката, само че и в математиката, биологията и невробиологията.
ХИМИЯ
Двама споделят и Нобеловия приз за химия - шотландският академик от Съединени американски щати Дейвид Макмилан (отляво на снимката) и германецът Бенджамин Лист
ИКОНОМИКА
На две бе разграничен тази година и Нобелът за стопанска система. Лауреат на първата половина е Дейвид Кард (най-отляво) " за емпиричния му принос в стопанската система на труда ", а другата половина е поделена сред Джошуа Ангрист (в центъра) и Гуидо Имбенс (отдясно) " за методологичния им принос към разбора на причинно-следствените връзки ".
Дейвид Кард е канадски икономист по труда и професор по стопанска система в Калифорнийския университет в Бъркли. Преди 30 години той потвърди, че нарастването на минималната работна заплата не води до понижаване на работните места. А също - че икономическото влияние на новите имигранти е минимално и те не са опасност за пазара на труда. Джошуа Ангрист е израелски икономист, работи в Съединени американски щати. Един от водещите международни експерти в стопанската система на труда и икономическите аспекти на образованието. Изучава и връзката сред човешкия капитал и неравенството на приходите. Гуидо Имбенс е холандски академик, работи в Съединени американски щати. Специалист по иконометрия и по-специално по методите за добиване на причинно-следствени връзки в стопанската система.
От тазгодишните лауреати:
Седмина работят в Съединени американски щати, с друг фамилен генезис са (американец, японец, шотландец, ливанец, канадец, израелец, холандец). Двама са от Германия и един е академик в Италия.
Двамата най-млади са нобелистите за химия - родени са през 1968 година, а най-възрастни са лауреатите за медицина Манабе и Хаселман, родени през 1931 година
Двоен Нобел
Сред разпоредбите за отсъждане на Нобелова премия има изискване, че всички награди, като се изключи премията за мир, може да се дават на един човек единствено един път. Сред лауреатите има четирима, получили наградата два пъти, единствено Мария Кюри я получава в две научни области. Наградата на двама от лауреатите е в една и съща научна област:
Мария Склодовска-Кюри - Нобел за физика през 1903 година и за химия през 1911 година
Линус Паулинг - Нобел за химия през 1954 година, премия за мир през 1962 година
Джон Бардийн - Нобел за физика през 1956 година и през 1972 година
Фредерик Сангър - Нобел за химия през 1958 година и през 1980 година
ФИЗИОЛОГИЯ И МЕДИЦИНА
Американците Дейвид Джулиъс (отляво на снимката) и Ардем Патапутиян (от ливански произход) получиха медицинския Нобел тази година " за техните проучвания на рецептори за температура и досег ". Те са обяснили " молекулярната основа за възприемането на топло, мраз и механична мощ, която има фундаментално значение за способността ни да усещаме, интерпретираме и взаимодействаме с вътрешната и външната ни среда ", се споделя в известието на Нобеловия комитет. " Тези познания се употребяват за създаване на лекувания за необятен набор от болестни положения, в това число при хронична болежка ". Двамата учени са не за пръв път дружно - през 2020 година Джулиъс и Патапутиян завоюваха общо влиятелната премия за неврология " Кавли " и премията " Граници на знанието " на фондация BBVA.
ФИЗИКА
Само във физиката тази година лауреатите са трима и получават наградата " за пионерно моделиране на комплицирани сложни физически системи ". Половината премия си разделят американецът от японски генезис Шукуро Манабе (първият отляво) и германецът Клаус Хаселман (в средата) " за физическото моделиране на климата на Земята, количествено установяване на променливостта и надеждно прогнозиране на световното стопляне ", а другата половина получава италианецът Джорджо Паризи (отдясно) " за откриването на взаимоотношението на хаоса и съмненията във физическите системи от атомни до планетарни мащаби ". Преди години Манабе и Хаселман са положили основите на създаването на модерни климатични модели, разрешили да се изясни световното стопляне с увеличението на излъчванията на въглероден двуокис от активността на индивида. Въз основа на тези модели може да се предвиждат проблемите от световното стопляне и да се създадат опити за предотвратяването им. Измененията на разнообразни величини в една физическа система може да променят държанието й - при климата да вземем за пример да се премине от стопляне към захлаждане. Лауреатът на втората половина на Нобела за физика Джорджо Паризи пък се занимава с математическо моделиране на сложни неподредени системи, намиращи се на границата сред хаоса и реда. Откритията му са използвани освен във физиката, само че и в математиката, биологията и невробиологията.
ХИМИЯ
Двама споделят и Нобеловия приз за химия - шотландският академик от Съединени американски щати Дейвид Макмилан (отляво на снимката) и германецът Бенджамин Лист
ИКОНОМИКА
На две бе разграничен тази година и Нобелът за стопанска система. Лауреат на първата половина е Дейвид Кард (най-отляво) " за емпиричния му принос в стопанската система на труда ", а другата половина е поделена сред Джошуа Ангрист (в центъра) и Гуидо Имбенс (отдясно) " за методологичния им принос към разбора на причинно-следствените връзки ".
Дейвид Кард е канадски икономист по труда и професор по стопанска система в Калифорнийския университет в Бъркли. Преди 30 години той потвърди, че нарастването на минималната работна заплата не води до понижаване на работните места. А също - че икономическото влияние на новите имигранти е минимално и те не са опасност за пазара на труда. Джошуа Ангрист е израелски икономист, работи в Съединени американски щати. Един от водещите международни експерти в стопанската система на труда и икономическите аспекти на образованието. Изучава и връзката сред човешкия капитал и неравенството на приходите. Гуидо Имбенс е холандски академик, работи в Съединени американски щати. Специалист по иконометрия и по-специално по методите за добиване на причинно-следствени връзки в стопанската система.
От тазгодишните лауреати:
Седмина работят в Съединени американски щати, с друг фамилен генезис са (американец, японец, шотландец, ливанец, канадец, израелец, холандец). Двама са от Германия и един е академик в Италия.
Двамата най-млади са нобелистите за химия - родени са през 1968 година, а най-възрастни са лауреатите за медицина Манабе и Хаселман, родени през 1931 година
Двоен Нобел
Сред разпоредбите за отсъждане на Нобелова премия има изискване, че всички награди, като се изключи премията за мир, може да се дават на един човек единствено един път. Сред лауреатите има четирима, получили наградата два пъти, единствено Мария Кюри я получава в две научни области. Наградата на двама от лауреатите е в една и съща научна област:
Мария Склодовска-Кюри - Нобел за физика през 1903 година и за химия през 1911 година
Линус Паулинг - Нобел за химия през 1954 година, премия за мир през 1962 година
Джон Бардийн - Нобел за физика през 1956 година и през 1972 година
Фредерик Сангър - Нобел за химия през 1958 година и през 1980 година
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ