Дали целуването не е нещо, което научаваме, или е нещо,

Дали целуването не е нещо, което научаваме, или е нещо, което имаме вградено в гените си под формата на инстинкт? За страдание не съществува еднопосочен отговор на този въпрос, само че науката въпреки всичко е намерила много забавни догадки по тематиката.

Теорията на научаването

Някои клонове на науката имат вяра, че целуването е нещо, което научаваме в хода на развиването си, също както се научаваме да вървим и да четем. Един от доводите тук е, че 10% от хората по света в никакъв случай няма да изпитат насладата от това да целунеш някого, най-много спирани от религиозни и културни вярвания.



Част от специалистите в еволюцията имат вяра, че целуването е деяние на оцеляване, което е еволюирало в сегашната си форма, само че не е част от биологията ни, както инстинкта за дишане, да вземем за пример.

Твърди се, че по време на първобитните общества, в отсъствието на специфични детски храни, на майката й се е налагало да дъвче храната, преди да я съобщи в устата на детето си, както вършат животните. Това е оставило генетичен код у нас, който ни кара да асоциираме допира на устни с нещо позитивно и удобно за оцеляването ни.

Теорията на животинското начало



Друга не дребна група от учени има вяра, че целувката не е нищо друго, с изключение на инстинкт, посредством който опознаваме и се сближаваме с евентуален сътрудник. Тази доктрина гледа на целувката като продан на химикали, феромони и миризми, които ни оказват помощ да разберем дали даден сътрудник е подобаващ за основаването на потомство.



Поддръжниците на тази позиция са на мнение, че всичките нервни окончания в устните и устата са там, с единствената цел да ни подтикват към непосредствен физически контакт, който би обезпечил просъществуването на типа ни.