Дали срамежливостта е нещо, което чувствате, или нещо, което сте?

Дали срамежливостта е нещо, което чувствате, или нещо, което сте? Според ново изследване тя може да бъде и едното, и другото.

Според изследването, оповестено в списанието Child Development на Дружеството за проучване на детското развиване, срамежливостта е типично прекарване, без значение дали е част от личността на детето ви или просто нещо, което то изпитва, когато е пред група непознати.

" Срамежливостта се характеризира със боязън и раздразнителност в нови обществени обстановки или когато е в центъра на вниманието ", споделя водещият създател на проучването Кристи Пул, постдокторант на Banting в Университета Брок в Сейнт Катаринс, Онтарио, учещ общественото и прочувственото развиване.

За да изследват срамежливостта, откривателите вкарват 152 деца на възраст 7 и 8 години в лаборатория и им споделят, че ще произнесат тирада, която ще бъде снимана и показана на други деца, се споделя в изследването.

Родителите оповестяват за степента на свенливост на детето си преди началото на изследването, а откривателите ревизират децата за нервно държание, като да вземем за пример отклонение на погледа, физиологичните им реакции на заплаха посредством електрокардиограма и афективната им реакция посредством това какъв брой нервно е детето, споделя Пул.

Проучването разкрива, че към 10 % от децата са посочили високо равнище на стрес, произнасяйки тирада, както и модел на релативно високи равнища на свенливост с течение на времето, съгласно техните родители. Това изобретение дава доказателства, че срамежливостта може да е част от темперамента на тези деца, добави Пул.

Приблизително 25 % от участниците в изследването не са били оповестени за срамежливи от родителите си, само че са посочили по-високо равнище на реактивност към обществения стрес от произнасянето на речта, сподели Пул.

" Вероятно прекарването на... свенливост в отговор на речева задача е относително постоянно срещано, нормативно прекарване за децата на тази възраст ", сподели Пул. " За по-малка група от темпераментно срамежливи деца обаче това, че са в центъра на вниманието, може да е стресиращо във времето и в разнообразни контексти. "

Проучването има някои ограничавания, а точно, че изследваните деца са най-вече бели и от една и съща социално-икономическа среда, споделя Корали Перес-Едгар, асоцииран шеф на Института за проучване на обществените науки и професор по логика на психиката в Държавния университет на Пенсилвания. Перес-Едгар не е взел участие в проучването.

" Нуждаем се от по-големи, по-разнообразни изследвания, които да ни оказват помощ да забележим появяването на групи деца в разнообразни общности и в задоволително огромен брой, с цел да можем да проследим какъв брой добре се оправят тези деца с течение на времето ", сподели Перес-Едгар.

Срамежливостта неприятно нещо ли е?

Срамежливият темперамент не всеки път е толкоз скъп в обществото, колкото по-общителните персони, само че това не значи, че има нещо неправилно, споделя Перес-Едгар.

" На Запад сме склонни да мислим за буйния, разговорлив блян ", споделя тя в имейл. " Трябва да се отдръпнем и да помислим за необятния набор от черти и техния неповторим принос. "

Всеки може да се усеща свенлив от време на време според от ситуацията, споделя Перес-Едгар. И тези, които са изключително срамежливи, постоянно имат благополучен обществен живот - просто не е евентуално да са най-буйният човек в препълнена стая, добави тя.

Но има неща, за които би трябвало да се внимава. Около половината от най-упорито срамежливите деца развиват обезпокоително разстройство, сподели Перес-Едгар.

" Притесненията пораждат при най-екстремните деца, които не могат да преодолеят срамежливостта си и изпитват компликации да действат в учебно заведение, да имат другари или да се включват в типични действия (клубове, спорт) ", сподели тя. " Тогава родителите би трябвало да помислят за интервенция. "

Въпреки че срамежливостта сама по себе си не е безусловно проблем, фамилиите би трябвало да са нащрек за признаци на тревога изключително при срамежливите си деца, сподели Перес-Едгар.

" Важно е обаче, че знаем, че не всички срамежливи деца са идентични и че доста срамежливи деца израстват като добре приспособени възрастни ", сподели Пул.
Как да подкрепим срамежливо дете

Ако детето ви заобикаля обстановки, които са значими или биха могли да му донесат наслаждение, тъй като се усеща нервно, може би е време да се намесите, споделя доктор Ерика Чиапини, детски и младежки психолог в Детския център " Джон Хопкинс " в Балтимор.

Това може да значи, че " няма да приказват в клас, ще имат проблеми с намирането или задържането на другари и няма да се включат в действия, които другояче биха им доставили наслаждение ", сподели тя по имейл.

Вместо да окачествявате детето като срамежливо, опишете това, което виждате, и нормализирайте възприятията му - поучава Чиапини.

Тя предложи да кажете нещо като: " Изглеждате малко нервозен или нерешителен по отношение на това кой е/какво да кажете. Не сме се срещали с тях преди и това може да е малко неловко. "

Оттук нататък можете да ги подканите да се включат, когато са подготвени - с уверението, че ще бъдете там, с цел да ги подкрепите, добави тя.

Колкото повече заобикаляме обстановките, толкоз повече паника ще изпитваме за тях в бъдеще, което може да ги направи по-трудни за осъществяване идващия път, сподели Чиапини. Но това не значи да бутате детето си в дълбокото.

" Може да се наложи да се оправим с дадена обстановка последователно. Например може да се наложи да насърчите детето си просто да откри зрителен контакт по време на разходка, преди да очаквате от него да зададе въпрос на някого ", сподели тя.

И в случай че се притеснявате, че срамежливото държание потиска детето ви, можете да потърсите поддръжка от педиатъра или учебния консултант на детето си, с цел да ви помогне да намерите запаси, сподели Чиапини.

Съществуват лечения със и без медикаментозна поддръжка, които могат да бъдат изключително потребни за деца и младежи, изпитващи тревога, добави тя.