Дали сме за“ еврото, или против. Какво ще стане с

Дали сме „ за “ еврото, или срещу. Какво ще стане с валутния ръб, който в този момент ни пази, в случай че приемем еврото… Пред ФАКТИ приказва икономистът и политически анализатор Николай Ников.

- Г-н Ников, президентът Румен Радев провокира политическите партии, откакто разгласи, че ще изиска хората да се изкажат за това дали да приемем еврото от 1 януари 2026 година през референдум. Друг е въпросът дали ще мине през Народното събрание, само че тематиката е хвърлена. Вие по какъв начин гледате на нещата?
- Не на еврото, не на валутния ръб! Да запазим българския лев, само че гарантиран с нашите златни запаси и прекосяване към президентска република. Това е верният път за България. В случай, че въпреки всичко решим да останем под парично иго или да го сменим с друго, не се прави с референдум в последния миг без съответна осведомителна обезпеченост.

- Но е реалност, че валутният ръб ни защищити от много валутни сривове. Без ръб нещата не стават ли доста отвързани финансово…
- Вижте, няма друга страна в света, която да е 28 годни под валутен ръб. А в този момент имаме огромен спор дали да одобряваме еврото, или не. Единствената разлика е, че се откъсваме от контрола на Международния Валутен Фонд, с цел да се предадем на Европейска Централна Банка. И на всичкото от горната страна диспути и референдуми за това на кой ще робуваме.

- Казвате робуваме, само че въпреки всичко приказваме за финансова стобилност и успокоение за хората или…
- Позицията ни е извънредно унизителна за страна, която има от всичко по доста. Въпреки това споделяме, че гласоподавателите са глупави, политиците корумпирани, банкерите алчни и заради тази причина не желаем да имам лична парична политика.
Вариантът е да опитаме сами, само че не в условия на този изтъркан парламентаризъм и разграден двор. Пътят е президентска република.

– За следващ път, когато приказваме с вас, казвате това. Но подготвени ли сме за президентска република?
- Пак ще го кажа, пътят е президентска република, лимитирана свободия, явен път и геополитическа ориентировка, лична парична политика и български лев, гарантиран с нашето злато. Задължаваме златодобивните компании да продават златото на настоящ курс на Българска народна банка, както и подтикваме бизнесите и семействата да продават своето злато също на държавната банка. В случай, че напълно не се оправим с това, постоянно може да се предадем на американци, европейци, китайци или руснаци да ни управляват чрез валутен ръб, единна валута или какво там е настоящо.

- Как хората ще бъдат уверени, че ще е по-добре. Все още си изживяваме нашата си народна власт, а президентска република е различен строй….
- Очевидно е, че народът не е узрял за този път на избавление и ни занимават сега дали да одобряваме еврото. Може би има някаква логичност и упования, че Европа ще ни излива пари, само че по какъв начин народът може да знае това? Може също и да разчитаме на блокираните запаси, обезпечаващи съществуването на валутния ръб. Казват, че ще бъдат откраднати, което е несъмнено, както всички пари в страната, само че въпреки всичко ще създадем нещо. Една автомагистрала, в случай че коства 10 милиарда евро, ще я създадем за 30 милиарда евро поради кражбите, само че ще имаме автомагистрала.

- И въпреки всичко. Какво мислите за приемането на еврото?
- Може би няколко години след приемане на еврото да се освободим от него и да стартираме да водим наша парична политика. Има логичност, тъй като нашето участие в Европа е брак по сметка и каквото успеем да вземем добре, след това - в случай че банкрутира Европа, се махаме. Може пък да имаме държавници, които милеят за родината, което мощно ме съмнява. Няма нищо неприятно в референдумите, това е либерален и обективен прийом, само че ние ги вършим по безразсъден метод.

- Нали имахме преди години референдум за това дали да строим АЕЦ " Белене ", или не?
- Да, по този начин е. Не можехме ли да пуснем държавната компания с този план на международните тържища и да проверим посредством пазара дали има смисъл, или не. Едва тогава да вършим допитване до хората. В момента, в условия на тази цялостна дезинформация, да питаме хората посредством референдум „ за или срещу еврото “ е все едно да питаме бай Кольо от село Цвръкнево какви платки да употребяваме за най-новия галактически транспортен съд на НАСА.
В персонално качество на икономист считам, че не би трябвало да одобряваме еврото, тъй като с изключение на гореизложените претекстове чакам, че еврото ще се срине. Европа и западът като цяло са в тежка обстановка. Има свръхзадлъжнялост, скъпи запаси, застаряващо население и забавени темпове на икономическо развиване.

В тези условия да предадем паричния си надзор на Европа е, меко казано, рисковано.

Това е персонално мнение, мога да го обоснова с обстоятелства и разумни изводи, само че в тази ситуация е належащо доста повече. Допитване до народа или инспектиране на решението за влизане е еврозоната би трябвало да стане, откакто се чуят съответни заключения на икономисти. Тези заключения би трябвало да се създадат след диспути и конфликти на отзиви от експерти с разнообразни убеждения и претекстове. Може би Българската академия на науките би трябвало да създадат публично резюме, с цел да се запознае цялата общност с това и тогава да се прави референдум.
В случай, че обществото продължава да е толкоз инертно и незаинтересовано, нищо чудно да приемем еврото, да настане стопански прелом в Европа и да се върнем 100 години обратно. Тогава към този момент ще сме небогати и напълно неуки за наша парична самостоятелност. С три думи - ще се обречем на пердах, апетит и тирания. Народът би трябвало да стане по-бдителен и несклоняем, с цел да може да изисква адекватност от тези, които взимат решения.

----------------
Николай Ников. Роден е през 1977г. Учил е „ Международен бизнес “ в лондонския филиал на Американския интернационален университет в Ричмънд (American International University) и „ Застрахователен и Риск мениджмънт “ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград. След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 година е развивал кариера в областта на финансите. Също по този начин е бил основен координатор в направление „ Управление на мултинационални застрахователни стратегии “ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. В момента създава теории и преподава в региона на икономическите и бизнес науки. Също по този начин, развива бизнес в региона на индустриалното предприемачество.