аналоговата ни прокуратура затъна във века на хакерите
Дали ще е Национална агенция за приходите или " Български пощи ", държавното обвиняване потвърдено не се оправя с делата за хакерски атаки
В свят, в който парите и информацията са главно на дигитален притежател, киберпрестъпленията предстоящо порастват. Затова частни компании и страни влагат сериозен запас за отбрана на системите си от хакери и злотворен програмен продукт. България очевидно изостава с възстановяване на киберзащитата си и няколко държавни институции бяха ударени от хакерски атаки през последните три години. Остава усещането, че страната ни освен не може да се отбрани от хакерите, само че даже няма потенциала да проверява съществени пробиви в системите ѝ, пише Мартин Георгиев във вестник
5 месеца нищо за " Български пощи "
Хиляди пенсионери се оказаха с блокирани пенсии поради вирус, който на процедура унищожи онлайн инфрастуктурата на пощите у нас. За хакерската офанзива беше обявено за пръв път на 18 април. Твърдеше се, че в сървърите, които се намират в централния информативен център на " Български пощи " в София, е бил пуснат т. нар. крипто вирус. После хакерите са конфигурирали спомагателни принадлежности, които да спомогнат за по-бързото разпространяване на вируса по веригата. Преди да пристъпят към активирането му, даже са съумели да го тестват. Криптирането на информацията е почнало на 16 април.
Въпреки че от този момент изминаха близо 5 месеца, проверяващите органи не дават информация нито за виновниците, нито за аргументите за хакерската атака. Говорителят на Софийска градска прокуратура Десислава Петрова сподели пред " Сега ", че към момента не са направени експертизите по делото. Досъдебното произвеждане по случая е било формирано на 31 май - т.е. повече от месец след първата информация за вируса в пощите. " След разбор и преценка на всички данни, събрани в хода на инспекцията, прокурор в СГП е счел, че са налице задоволително такива за осъществено компютърно закононарушение ", споделят от държавното обвиняване.
За всички е ясно, че е доста мъчно да се посочат конкретни лица, когато става дума за киберпрестъпление, само че произходът изобщо не е незначителен. Затова проверяващите за толкоз време трябваше най-малко да дадат отговор дали хакерите са преследвали частни ползи, или става дума за планувана интервенция, която цели дестабилизиране на страната по политически аргументи. В последния случай приказваме за висок риск за националната сигурност и дейностите по следствието би трябвало да са експедитивни.
Още повече че има учредения да допускаме, че " Български пощи " са ударени извън. Съветник по IT въпроси на някогашния вицепремиер по ефикасното ръководство Калина Константинова коментира пред публицисти, че зловредният код е пуснат от чужбина и носи почерка на съветските служби, тъй като е кодиран така, че да не може да работи в Русия или страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Бившият министър на електронното ръководство Божидар Божанов също поддържа тази теза, като даде образец, че сходни атаки е имало и против гръцките и холандските пощи, което приказва за обединен център, който е координирал хакерите. " Това, което се случва, е, че най-вероятно свързани с Руската федерация хакерски групи... Като споделям свързани, имам поради не безусловно ФСБ и ГРУ, но подкрепяни от тях групи, насочват вниманието си към страни от Европейски Съюз ", разяснява Божанов.
Служебният кабинет също прибегна до спекулации за хакерите и техните претекстове. Зам.-министърът на транспорта Красимир Папукчийски съобщи, че хакерската атака против " Български пощи " е направена в интерес на частна куриерска компания. " До мен стига информация, че това е целево, с цел да може да вървят пощите в отрицателна посока на развиване ", уточни той, само че не назова частната компания, нито изнесе обстоятелства, които да поддържат тезата му.
Едва ли би трябвало да бъдем оптимисти, че в най-кратък период прокуратурата ще си каже дали хакери от друга държави са насочили мерника си към българските институции. По-вероятният сюжет е държавното обвиняване да тупка топката, до момента в който делото почива някъде на трупчета, а публичното внимание към темата окончателно да изгуби интерес. Точно това се случи с " грандиозното " следствие на хакерска офанзива против приходната организация.
Циркът " НАПЛийкс "
Прокуратурата напълно съзнателно сведе пробива в Националната организация за приходите до нискобюджетна холивудска продукция. Преди 3 година незнаен хакер проникна в базата данни на организацията и популяризира онлайн ЕГН и размер на трудовите приходи на към 6 млн. български жители. " Една цяла страна беше хакната ", написа CNN за хакерската офанзива. Бързо по-късно беше задържан и упрекнат в тероризъм тогава 20-годишният Кристиян Бойков, чиновник във компанията за киберсигурност " ТАД Груп ". Същото обвиняване получи и търговският шеф на компанията Георги Янков. Собственикът Иван Тодоров пък бе упрекнат в подбуждане и управление на проведена незаконна група.
Веднага след арестите започнаха да гърмят и фойерверките на прокуратурата. Иван Гешев, който таман беше повдигнат за претендент за основен прокурор, даваше напоителни изявленията, в които " разкриваше " небивали конспирации, че хакерската офанзива можело да бъде политическа " поради бързата реакция по тематиката на " Демократична България ". Гешев употребява случая и да дискредитира различен собствен зложелател - сайта за проверяваща публицистика " Биволъ ", като сподели, че на компютъра на Бойков е открита директория със заглавие " Търсене за бивол ". Дори беше поискано френските управляващи да разпитат основния редактор на изданието Атанас Чобанов. Бившият началник на ГДБОП Ивайло Спиридонов продължи прокурорския сюжет, като сподели, че антимафиотите са разкрили кой фактически е поръчителят на хакерската офанзива против Национална агенция за приходите и даже позволи Бойков в един миг от обвинен да стане очевидец.
Държавното обвиняване по този начин се вживя в екшъна, че сътвори значително гафове по време на следствието. За да не се обърка някой, че прокуратурата не събира добре доказателства, тя разпострани огромен брой материали по делото малко след задържането на тримата обвинени за " НАПЛийкс ". В невниманието си обаче пресцентърът изпрати до медиите и база данни с имена и ЕГН на стотици магистрати, без да се съобрази със Закона за персоналните данни. Наблюдаващият прокурор по делото тогава Евгения Щъркелова пък стана известна с " разкритието ", че хакерите от " ТАД Груп " желали да управляват пръскачките пред Народното събрание, с цел да опръскат депутатите.
Прокурорската бомбастика в последна сметка си остана единствено на думи. Три години от началото на следствието и хвалбите на Гешев, че " той прави това, което другите единствено дават обещание ", няма правосъден развой за хакването на цяла страна - " НАПлийкс ". След като постоя за малко в ареста, Кристиян Бойков беше освободен. Същото се случи и с втория обвинен Георги Янков. Шефът на " ТАД Груп " Иван Тодоров остана арестуван под стража цели 7 месеца, до момента в който бъде пуснат под гаранция от 100 000 лева Впоследствие и тя беше анулирана дружно със възбраната му за пътешестване.
Преди тъкмо една година от спецпрокуратурата споделиха за " Сега ", че следствието за хакерската офанзива против Национална агенция за приходите е завършило и следва прецизиране на обвиняването. Това обаче по този начин и не се случи до деня на закриването на профилираните прокуратури и съд през юли т.г. Сега делото ще бъде продължено под надзора на Софийската градска прокуратура. Ще видим дали там ще му се даде нов подтик, или въобще няма да стигне до съда, а тихомълком ще бъде прекъснато.
В свят, в който парите и информацията са главно на дигитален притежател, киберпрестъпленията предстоящо порастват. Затова частни компании и страни влагат сериозен запас за отбрана на системите си от хакери и злотворен програмен продукт. България очевидно изостава с възстановяване на киберзащитата си и няколко държавни институции бяха ударени от хакерски атаки през последните три години. Остава усещането, че страната ни освен не може да се отбрани от хакерите, само че даже няма потенциала да проверява съществени пробиви в системите ѝ, пише Мартин Георгиев във вестник
5 месеца нищо за " Български пощи "
Хиляди пенсионери се оказаха с блокирани пенсии поради вирус, който на процедура унищожи онлайн инфрастуктурата на пощите у нас. За хакерската офанзива беше обявено за пръв път на 18 април. Твърдеше се, че в сървърите, които се намират в централния информативен център на " Български пощи " в София, е бил пуснат т. нар. крипто вирус. После хакерите са конфигурирали спомагателни принадлежности, които да спомогнат за по-бързото разпространяване на вируса по веригата. Преди да пристъпят към активирането му, даже са съумели да го тестват. Криптирането на информацията е почнало на 16 април.
Въпреки че от този момент изминаха близо 5 месеца, проверяващите органи не дават информация нито за виновниците, нито за аргументите за хакерската атака. Говорителят на Софийска градска прокуратура Десислава Петрова сподели пред " Сега ", че към момента не са направени експертизите по делото. Досъдебното произвеждане по случая е било формирано на 31 май - т.е. повече от месец след първата информация за вируса в пощите. " След разбор и преценка на всички данни, събрани в хода на инспекцията, прокурор в СГП е счел, че са налице задоволително такива за осъществено компютърно закононарушение ", споделят от държавното обвиняване.
За всички е ясно, че е доста мъчно да се посочат конкретни лица, когато става дума за киберпрестъпление, само че произходът изобщо не е незначителен. Затова проверяващите за толкоз време трябваше най-малко да дадат отговор дали хакерите са преследвали частни ползи, или става дума за планувана интервенция, която цели дестабилизиране на страната по политически аргументи. В последния случай приказваме за висок риск за националната сигурност и дейностите по следствието би трябвало да са експедитивни.
Още повече че има учредения да допускаме, че " Български пощи " са ударени извън. Съветник по IT въпроси на някогашния вицепремиер по ефикасното ръководство Калина Константинова коментира пред публицисти, че зловредният код е пуснат от чужбина и носи почерка на съветските служби, тъй като е кодиран така, че да не може да работи в Русия или страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Бившият министър на електронното ръководство Божидар Божанов също поддържа тази теза, като даде образец, че сходни атаки е имало и против гръцките и холандските пощи, което приказва за обединен център, който е координирал хакерите. " Това, което се случва, е, че най-вероятно свързани с Руската федерация хакерски групи... Като споделям свързани, имам поради не безусловно ФСБ и ГРУ, но подкрепяни от тях групи, насочват вниманието си към страни от Европейски Съюз ", разяснява Божанов.
Служебният кабинет също прибегна до спекулации за хакерите и техните претекстове. Зам.-министърът на транспорта Красимир Папукчийски съобщи, че хакерската атака против " Български пощи " е направена в интерес на частна куриерска компания. " До мен стига информация, че това е целево, с цел да може да вървят пощите в отрицателна посока на развиване ", уточни той, само че не назова частната компания, нито изнесе обстоятелства, които да поддържат тезата му.
Едва ли би трябвало да бъдем оптимисти, че в най-кратък период прокуратурата ще си каже дали хакери от друга държави са насочили мерника си към българските институции. По-вероятният сюжет е държавното обвиняване да тупка топката, до момента в който делото почива някъде на трупчета, а публичното внимание към темата окончателно да изгуби интерес. Точно това се случи с " грандиозното " следствие на хакерска офанзива против приходната организация.
Циркът " НАПЛийкс "
Прокуратурата напълно съзнателно сведе пробива в Националната организация за приходите до нискобюджетна холивудска продукция. Преди 3 година незнаен хакер проникна в базата данни на организацията и популяризира онлайн ЕГН и размер на трудовите приходи на към 6 млн. български жители. " Една цяла страна беше хакната ", написа CNN за хакерската офанзива. Бързо по-късно беше задържан и упрекнат в тероризъм тогава 20-годишният Кристиян Бойков, чиновник във компанията за киберсигурност " ТАД Груп ". Същото обвиняване получи и търговският шеф на компанията Георги Янков. Собственикът Иван Тодоров пък бе упрекнат в подбуждане и управление на проведена незаконна група.
Веднага след арестите започнаха да гърмят и фойерверките на прокуратурата. Иван Гешев, който таман беше повдигнат за претендент за основен прокурор, даваше напоителни изявленията, в които " разкриваше " небивали конспирации, че хакерската офанзива можело да бъде политическа " поради бързата реакция по тематиката на " Демократична България ". Гешев употребява случая и да дискредитира различен собствен зложелател - сайта за проверяваща публицистика " Биволъ ", като сподели, че на компютъра на Бойков е открита директория със заглавие " Търсене за бивол ". Дори беше поискано френските управляващи да разпитат основния редактор на изданието Атанас Чобанов. Бившият началник на ГДБОП Ивайло Спиридонов продължи прокурорския сюжет, като сподели, че антимафиотите са разкрили кой фактически е поръчителят на хакерската офанзива против Национална агенция за приходите и даже позволи Бойков в един миг от обвинен да стане очевидец.
Държавното обвиняване по този начин се вживя в екшъна, че сътвори значително гафове по време на следствието. За да не се обърка някой, че прокуратурата не събира добре доказателства, тя разпострани огромен брой материали по делото малко след задържането на тримата обвинени за " НАПЛийкс ". В невниманието си обаче пресцентърът изпрати до медиите и база данни с имена и ЕГН на стотици магистрати, без да се съобрази със Закона за персоналните данни. Наблюдаващият прокурор по делото тогава Евгения Щъркелова пък стана известна с " разкритието ", че хакерите от " ТАД Груп " желали да управляват пръскачките пред Народното събрание, с цел да опръскат депутатите.
Прокурорската бомбастика в последна сметка си остана единствено на думи. Три години от началото на следствието и хвалбите на Гешев, че " той прави това, което другите единствено дават обещание ", няма правосъден развой за хакването на цяла страна - " НАПлийкс ". След като постоя за малко в ареста, Кристиян Бойков беше освободен. Същото се случи и с втория обвинен Георги Янков. Шефът на " ТАД Груп " Иван Тодоров остана арестуван под стража цели 7 месеца, до момента в който бъде пуснат под гаранция от 100 000 лева Впоследствие и тя беше анулирана дружно със възбраната му за пътешестване.
Преди тъкмо една година от спецпрокуратурата споделиха за " Сега ", че следствието за хакерската офанзива против Национална агенция за приходите е завършило и следва прецизиране на обвиняването. Това обаче по този начин и не се случи до деня на закриването на профилираните прокуратури и съд през юли т.г. Сега делото ще бъде продължено под надзора на Софийската градска прокуратура. Ще видим дали там ще му се даде нов подтик, или въобще няма да стигне до съда, а тихомълком ще бъде прекъснато.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ