Червеното е слънцето в шевицата
Дали 
ще бъде кръг, свастика, серпантина, кръст или даже петел – все е слънце, изключително пък в случай че е изобразено в червен цвят. В българския фолклор с тези фигури се изобразява светилото, което пък е знак на мъжкото начало. На красивите шевици, везани преди епохи от незнайни моми по българските земи, може да се насладим в Националния етнографски музей, където е изложбата “Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца ”.
Изложбата е впечатляваща освен с хубостта на шевиците, носиите и украшенията, само че и с това, че хвърля светлина върху живота и трудовете на първия български етнограф изкуствовед – доктор Евдокия Петева-Филова. Съпругата на политика Богдан Филов е измежду най-големите български интелектуалки и учени, само че в това време е една от най-неоценените в историята. През 1892 година тя става измежду създателите на Народния етнографски музей в България. Огромна част от днешните етнографски проучвания се основават върху нейната работа като академик от европейска големина. Въпреки големия й проучвателен принос в региона на етнографията тя е едва позната на необятната общност.
Експозицията “Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца ” е отдадена на 110-годишнината от основаването на Националния етнографски музей. Тя съдържа огромна сбирка от напълно съхранени носии от цяла България, Македония, Северна Гърция и Косово. Сред най-ценните експонати са трънският костюм с манофил (сукман) на над 200 години; сукай (част от невестинско забраждане) от с. Вранче, Прилепско, шевиците от Софийско и Смоковско, невестинските покривала за глава от с. Порече, Македония, старинните игли за глава “чомалушка ”, битолската сватбена престилка “чултар ”, сукманът от с. Еникьой, Узункюприйско, с украса от човешки фигури и други Изследванията на доктор Петева включват: българското златарство, животинските и човешките фигури в текстилната орнаментика, софийските шевици и украшения (съвместно със Ст. Л. Костов). За първи път 
Евдокия 
Петева търси и открива приликите сред българското обичайно изкуство и обичайното изкуство в Средна Азия и Поволжието. Тя е първата, която изследва шевицата в Западна България и Македония.
Кураторите на изложбата доктор Анита Комитска и Георги Царев композират пространството в залите в три съществени тематични кръга: биография, биография, писания и експонати от българските етнически територии и интернационална активност.
Евдокия Василева Петева е родена на 21 март 1901 година в Шумен. Баща й Васил Петев е български офицер, шеф на военното учебно заведение, боен ментор на престолонаследника княз Борис. Майка й Неда произлиза от видния казанлъшки жанр Папазоглу – крупни производители и експортьори на розово масло с адвокатски фирми в Лондон, Виена, Лайпциг, Ню Йорк и други Евдокия приключва история на изобразителните изкуства във Вюрцбург, Германия, с купа лекар на философските науки. Специализира в Мюнхен и Париж. От 9 юли 1925 до 1 април 1940 година е организатор в Народния етнографски музей в София. През 1932 година подписва брак с проф. Богдан Филов, изтъкнат български археолог, ръководител на Българската академия на науките (1937-1944), министър-председател (1940-1943), регент (1943-1944) на малолетния цар Симеон Втори. Като брачна половинка на министър-председателя и регент Богдан Филов през 1940-1944 година доктор Петева е близка 
на двореца и изключително на кралица Йоанна.
След Деветосептемврийския прелом и ареста на Б. Филов имуществото им е иззето от новата власт, а Евдокия е уволнена от етнографския музей. В фамилното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. “Кракра ” 26 се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова – Победа. Богдан Филов е наказан на гибел и разстрелян на 1 февруари 1945 година
През май 1945 година дружно с всички близки на наказаните и убити от Народния съд втората дама на България е изселена от София. Първо е въдворена в барака с пръстен под в Дулово, Добруджа (1946), а след това в Русе и Ловеч. През 1957 година я реалокират в Самоков, където живее съвсем до гибелта си. Понеже комунистическият режим й не разрешава да работи публично, тя се устоя с преподаване на уроци по немски и френски. През 1965 година група български културни дейци, измежду които Дечко Узунов, Гаврил Кацаров, Кръстю Миятев и Стефан Младенов, молят ръководителя на Софийския градски национален съвет да даде софийско жителство на доктор Петева. Молбата им е почетена и в края на живота си тя получава позволение да се приюти при родственици в София. Умира от хепатит през 1973 година в София.
Снимки: Цветан Томчев
Инфо: www.trud.bg
