Дали съжалявам, че не заиграх в НБА?! Как да не

Дали скърбя, че не заиграх в НБА?! Как да не скърбя, само че нямаше какво да направя. Просто такава беше системата - всичко им нареждаха на нашите от Москва. Нашето бъдеще се решаваше на една салфетка, просто попадаш от неприятната страна и ядеш дървото 45 години Това е ситуацията. Искаха ме Ню Йорк Никс, само че не стана. Яд ме е повече, когато ме предложения Барселона през 1971 година Тогава ми даваха 150 000 $ годишна заплата. Страшно доста пари за това време, само че още веднъж нямаше по какъв начин даже да си помисля, че може да отида да заиграя на открито. През 71-ва попаднах в идеалната петорка на Европа след Европейското състезание, на което се класирахме шести. Тогава в групите победихме Турция, Чехословакия, а в този момент турците не можем да ги стигнем в никакъв случай. Заради мощното ми показване пристигна и офертата от Барселона... Това е част от изявлението, което направихме с Атанас Голомеев преди няколко години. Днес той става на 70 години. Реших да напомня някои от миговете от живота му, тъй като той е пъстър с какво ли не. И напълно на място може да се каже, че такива като Насо Голомеев или както е прочут с прякора си Змея, към този момент не се раждат. И като баскетболисти, и като хора. Няма и такива бохеми като него. Дали можеше да стане първият българин, играл в НБА – много години преди Георги Глушков? Можеше, само че режимът у нас го стопира от кариера при извънземните. Затова пък българските почитатели му се радваха на родна земя. Започва баскетболната си кариера през 1961 година. В залата го вкарва Венци Янев, който вижда капацитета в 14-годишния Атанас в двора на 22-ро учебно заведение. Нататък Голомеев стартира да върви постепенно и решително към върха. Времето и режимът в България обаче не са благосклонни към всички. „ Маратонки?! Тогава нямаше такива неща. Татко ми направи един шаблон в Плевен, а след това си поръчвах обувки на гара " Искър ". Носех 49-и номер, по тази причина имах проблеми с намирането на обувки. Белята беше, че тези гуменки от гара " Искър " бяха с доста тънка подметка, отиваха за нула време. Получих първите си кецове " Конвърс " шест-седем години откакто играех баскетбол. Преди това един италианец, мой другар, ми даде два чифта. Немотия ”, споделя още великанът. Както с доста спортисти, по този начин и Голомеев би трябвало да отбие военната си работа в... ЦСКА. „ Армейците ” привикват всичко живо, което е по-талантливо под знамената. „ Арестуваха ме в ложата на " Народна войска ", до момента в който гледах мач на ЦСКА. Оттам айде в поделението, изкъпаха ме, остригаха ме и по този начин влязох боец. Не съумяха да ме трансферират в школата, останах в ЦСКА. Три месеца не играх, носех чинии в столовата, всеки ден давах наряд (смее се). Още на първата година обаче станах първенец с ЦСКА. Станах старшина. На процедура единствено няколко месеца съм карал казарма, след това ни пуснаха по домовете, не съм служил. ” А за престоя си в Канада, където татко му е пратен за търговски представител, Голомеев си напомня: „ Преживях културен потрес. България беше мъртва зона до този миг, таман беше предходна купонната система, нямаше нищо по магазините. Беднотия до шия. Отивам там, а Канада тъкмо в този миг изживяваше своя пик. Първото, което ми направи усещане, бе  метрото. Влаковете с гумени колелета (смее се). А аз пристигам от страна, в която... абе няма какво да приказвам. След това пазарим в супермаркети. Купуваш нещо и ти носят всичко до дома - гратис, даже и една паста за зъби да си купиш, отново ти я доставят. След това я отстраниха тази услуга, стана платена. В България беше цялостен недостиг, а там всичко беше безусловно налично. ” След това идва златното потомство на Академик София. Голомеев образува смъртоносен тим с Гецата и Буби Панови, Темелаки Димитров, Стефан Филипов, Славей Райчев, Димитър Сахаников. После идва и престой в Левски, с който печели още трофеи и купи. Чак най-после на кариерата му от партията позволяват да замине да играе в чужбина. „ Аз бях първият баскетболист, който отиде в чужбина. Преминах в турския Адана с професионален контракт. И то с какъв контракт?! Заплатата ми беше приравнена на българския консул в града, което значи 550 $. Официално трябваше да получавам по 2500 $ на месец, само че съвсем 2000 гушваше страната. Получава се, че за две години страната е спечелила от мен съвсем 50 000 $, много пари бяха (смее се). По това време " Мерцедес " -ите в Кореком костваха 2400 $, аз си купих апартамент за 12-13 000 лв.. Казвам ви това, с цел да прецените какъв брой пари са били 50 хиляди $. Е, аз взимах някакви спомагателни бонуси от турския ми клуб, тъй като хората разбираха къде отива на процедура заплатата ми. ” На бенефиса му през 1987 година на крайници идват в София Дражен Петрович, Никос Галис, Антонело Рива - огромни имена. Галис малко преди този момент е станал европейски първенец с Гърция. След това незабавно след рухването на комунизма се зае да ръководи федерацията по баскетбол. И това се оказва не лесна работа, защото по това време парите са ъгъл. „ Около 15 % за издръжката на федерацията пари отпускаше страната, останалото трябваше ние да го набираме от разнообразни спонсори.  Обикалях банки, компании и тем сходни. С триста кандърми успявах да намеря пари. На множеството места разчитах на името ми, въпреки всичко преди време бях звезда, хората още не ме бяха не запомнили. Създадохме една компания, която посредством продажби да обезпечава спомагателни доходи на федерацията. Продавали сме какво ли не - дезодоранти, столове, други продукти, единствено и единствено да влизат пари в касата на федерацията. Такива времена бяха, какво да се прави? Аз трябваше да осигуря над 80 % от приходите за баскетбола. Симо Варчев  сподели: " Ние теб не сме те избрали, тъй като си бил заплашителен състезател или огромен хубавец, а с цел да плащаш " (смее се), споделя още Голомеев. По-късно се отдръпна от баскетбола. В последните години споделя, че е леко отчаян, защото не го търсят и не го канят. Но пък продължава да поддържа форма с обичания си голф, по който се възпламени преди години. А за край оставихме онази прословута и станала именита преживелица с дребния полски „ Фиат ”, който Голомеев е карал като баскетболист. „ Изрязах скоростния лост, с цел да мога да си трансферирам крайници от другата страна. Но огромният шлагер с полското фиатче стана, когато се скапе облегалката на лидера. Наложи се да я смъкват и три дни карах от задната седалка. Добре, само че ме спря един полицай на " Раковски " и първоначално се стресна, тъй като гледа - колата стопира, а начело няма никого. После същият този описа случката в мотобатальона и след няколко дни разбра цяла София. След мен полски фиатчета си взеха Глушков, Амиорков, Пейчев, лека му пръст, Везенков и други двуметрови баскетболисти. ” СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ Агенция БЛИЦ честити рождения ден на великия Атанас Голомеев. Пожелаваме ти доста здраве, шанс, благополучие, още триумфи и да с е радваш на фамилията и внуците. Кариерата на Голомеев по години 1962-1963 – Спартак (София) 1965-1967 – ЦСКА, първенец на България през 1967 година 1967-1969 – студент в университета Мак Гил в Монреал (Канада) 1969-1974 – Академик (София), първенец 1970, 1971, 1972, 1973 1974-1981 – Левски, първенец 1978, 1979, 1981, 1982. Носител на купата на България - 1976, 1979, 1982 1981-1983 – Гюлей Санай (Адана, Турция) 1983-1984 – Левски С националния отбор Участва на 5 европейски шампионати, два пъти е изпълнител №1 - през 1973 и 1975 година. През 1991 година е определен в Топ 50 на най-хубавите баскетболисти в света за всички времена. Като треньор става първенец с " Левски " през 1986 година. 1969 - 7-мо място на Европейското състезание в Неапол, Италия 1971 - 6-о място с националния тим на Европейското състезание в Есен, ФРГ 1973 - 6-о място на Европейското състезание в Барселона, Испания. Най-добър изпълнител на шампионата, разгласен за най-хубав център, определен в идеалната петица. 1974 - 3-то място с националния тим на шампионата за международната купа в Богота, Колумбия 1975 – 5-о място на Европейското състезание в Белград, Югославия. Най-добър изпълнител на шампионата, включен в идеалната петица 1977 – 6-о място на Европейското състезание в Лиеж, Белгия. Капитан на отбора