Речта на Зеленски в Мюнхен: Не мислете, че Украйна ще е вечен буфер между Русия и Запада
" Дали са стотици бройки съвременно въоръжение или са 5000 каски, ние сме еднообразно признателни за поддръжката, само че всеки би трябвало да разбере, че това не е някакво подаяние, за което Украйна би трябвало да припомня или да се моли.
Това не е просто щедър жест, поради който Украйна би трябвало да се кланя. Това е вашият принос за европейската и интернационалната сигурност, поради която Украйна служи като щит от 8 години. Надежден щит, който възпира една от най-големите армии в света ".
Това е част от речта, която президентът Володимир Зеленски произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността, в разгара на военното напрежение с Русия, мобилизацията на сепаратистите от Донецк и Луганск и непрекъснатите известия на западните сили за надвиснала война.
Зеленски разгласи, че повода за това да се стигне до опасност от война в Европа произтича от неработещата архитектура на сигурността, лишаването на Организация на обединените нации от смисъл и така наречен " политика на успокояване ", с която западните сили пробват да снижат риска от Русия.
Президентът на Украйна няколко пъти се обърна косвено към немските си домакини - както поради отхвърли на военна помощ (и предлагането за 5000 каски), по този начин и поради ролята на Ангела Меркел в историята на руско-украинския спор.
" Не желая да подлагам на критика някои страни - това е тяхна работа, те би трябвало да се вгледат в съвестта си. Но не знам по какъв начин ще съумеят да обяснят своите дейности на двамата украински бойци, които бяха убити, и на тримата, които бяха ранени през днешния ден. Или на девойките от Киев на 10, 6 и 1 година, които към този момент нямат татко от 6 часа сутринта, когато украински офицер беше погубен от артилерийния обстрел, неразрешен от съглашението в Минск ", сподели той.
Какво още сподели Зеленски на участниците в конференцията в Мюнхен (с дребни съкращения):
" Украйна желае мир. Европа желае мир. Всички споделят, че не желаят да водят война, а Русия - че не желае да атакува. Кой от нас лъже?
От два дни границата сред Украйна и краткотрайно окупираните територии на изток е линията, която разделя мира от войната. От едната страна на линията е детската градина, а от другата страна е снарядът, който лети към нея. От едната страна е учебното заведение, а от другата страна - снарядът, който е ориентиран към игрището с 30 деца.
Децата не са тръгнали към НАТО. Тръгнали съм към своите класни стаи. Някои от тях може би имат час по физика, а с обикновените си знания по физика даже тези деца ще знаят, че изказванието, че Украйна е обстрелвала тези цели, е просто смешно.
Други деца може да имат час по математика. Не им би трябвало калкулатор, с цел да изчислят разликата сред общия брой на артилерийните стрелби в последните няколко дни и броя на случаите, в които Украйна се загатва в отчета на Мюнхенската конференция.
Някои деца може да имат час по история и когато видят дупката от снаряд на площадката, може да стартират да си задават въпроса: Да не би светът да е не запомнил всички неточности от 20 век? Забрави ли до каква степен най-често води политиката на успокояване?
Колко бързо се стига от въпроса " Защо да умираме за Данциг " (препратка към слогана от 1939 година преди нашествието на Хитлер в Полша) до момента, в който би трябвало да дадеш живота си освен за Данциг, само че за Дюнкерк и за десетки други европейски градове?
Това са ужасяващи уроци по история. С това просто се пробвам да се уверя, че четем едни и същи учебници и всички разбираме един главен въпрос: Как стигнахме до този миг в 21 век, при който в Европа избухва война и умират хора? Как се озовахме в най-голямата рецесия на сигурността от края на Студената война?
За мен като президент на страна, която изгуби част от своята територия и хиляди свои жители - страна, която е заобиколена от 150-хилядна войска с въоръжение и техника - за мен отговорът е явен.
Архитектурата на сигурността на света е нежна, тя е остаряла. Правилата, които бяха контрактувани от света преди десетки години, към този момент не работят.
Нито можем да изпреварим новите закани, нито сме ефикасни в превъзмогването им. Все едно да използваме сироп за кашлица вместо добра ваксина за Covid.
Тази система за сигурност е мудна и се проваля още веднъж и още веднъж заради разнообразни аргументи - арогантността и безотговорността на страните по света
В резултат на това някои страни правят закононарушения, до момента в който другите реагират с равнодушие. Безразличие, което ги трансформира в съучастници.
Символично е, че го споделям тук - преди 15 години президентът на Руската федерация беше тук и в речта си сложи под въпрос световната сигурност. Как отговори светът? С политика на умиротворяване. Какво последва? Анексирането на Крим и експанзията против моята страна.
Организация на обединените нации, която в началото беше основана за опазването на мира и сигурността, не може да опази себе си, когато личната й харта бива нарушавана.
Един от членовете на Съвета за сигурност анексира територията на друга страна-основоположник на организацията, а Организация на обединените нации пренебрегва така наречен Кримска платформа, основана за освобождавнаето на Крим от окупацията и да пази правата на кримските татари.
Именно тук, преди три години, Ангела Меркел сподели: " Кой може да подреди парченцата от международния пъзел? Всички дружно можем да го създадем ". Думите й бяха последвани от шумно утвърждение от залата, която стана на крайници и я приветства. За страдание груповите овации по този начин и не се трансфораха в групово деяние.
Сега когато светът приказва за опасност от огромна война, не можем да не се попитаме дали въобще е останало нещо за разпореждане?
Архитектурата на сигурността в Европа и света е съвсем унищожена. Вече е късно да си приказваме по какъв начин да я изправим. Крайно време е за нова система.
Човечеството е стигало дотук в два случая, откакто е платило изключително висока цена - това са двете международни войни. Имаме късмет да не допуснем това да се трансформира в наклонност - да изградим нова система, преди да платим с милиони жертви, какъвто опит имаме от двете международни войни.
В Организация на обединените нации загатнах, че няма такова нещо като " Тази война не е моя " през 21 век.
Анексирането на Крим и войната в Донбас са удар по целия свят. Не става въпрос за война в Украйна, а за война в Европа.
Казах го през 2019, 2020 и 2021 година Ще може ли светът да ме чуе през 2022 година?
Вече не приказваме за догадка, само че не се е стигнало до деяние. Защо? Защото има потребност от доказателство. Има потребност от освен това от туитове и заявления в медиите. Има потребност от дейности. Светът има потребност от дейности, а не Украйна.
Ние ще защитим своята страна с или без поддръжка от нашите сътрудници.
Дали са стотици бройки съвременно въоръжение или са 5000 каски, ние сме еднообразно признателни за поддръжката, само че всеки би трябвало да разбере, че това не е някакво подаяние, за което Украйна би трябвало да припомня или да се моли. Това не е просто великодушен жест, поради който Украйна би трябвало да се кланя.
Това е вашият принос за европейската и интернационалната сигурност, поради която Украйна служи като щит от 8 години. Надежден щит, който възпира една от най-големите армии в света.
Тази войска е ориентирана против украинците, не против границите на членовете на Европейски Съюз. Ракетите летят към Мариупол, а не към градовете на Европейски Съюз. Разрушено е летището в Донецк, а не във Франкфурт.
Нито една европейска страна знае какво значи да правиш военни погребения в цялата страна, във всички райони. Нито един европейски водач знае какво е да се срещаш постоянно със фамилиите на починалите бойци.
Независимо от всичко, ние ще защитим своята красива страна, без значение дали на границата има 150 000 или 1 000 000 бойци от която и да е войска. За да помогнете в действителност на Украйна, нямаме потребност да ни казвате какъв брой тъкмо са тези бойци и какво въоръжение имат. Имаме потребност да чуем какъв брой души имаме на своя страна.
За да помогнете на Украйна, няма потребност да ни напомняте, че има огромна възможност от намеса. Ние ще защитим земята си на 16 февруари, на 1 март, на 31 декември. Имаме потребност от други дати.
В утрешния ден почитаме паметта на Небесната стотица (б.р. починалите при митингите в Украйна, довели до свалянето на Виктор Янукович от власт през 2013-2014).
Преди 8 години украинците направиха своя избор и доста от тях пожертваха живота си за този избор.
Мислите ли, че 8 години по-късно Украйна би трябвало да продължи да упорства за удостоверение на европейската си вероятност?
От 2014 година Русия убеждава всички, че това е неверна посока за Украйна и че никой не ни чака в Европа. А не би трябвало ли Европа да каже и да потвърди, че Русия не е права? Не би трябвало ли Европа да каже, че жителите й имат положително отношение към опцията Украйна да влезе в Европейски Съюз? Защо заобикаляме този въпрос? Не заслужава ли Украйна да получи директни и почтени отговори?
Същото се отнася и за НАТО. Казват ни, че вратите са отворени - само че до този миг не позволяват външни лица. Ако не всички членове на НАТО са склонни да ни одобряват, кажете го почтено. Отворените порти са нещо хубаво, само че ние имаме потребност от открити отговори - не години и години на затворени въпроси.
Русия споделя, че Украйна желае да се причисли към НАТО, с цел да си върне Крим със мощ. Хубаво е да чуваме, че загатват за връщането на Крим в риториката си, само че може би не са прочели вярно член 5 от контракта на НАТО - груповите дейности се подхващат за отбрана, а не за офанзива.
Окупираният Крим и Донбас ще се върнат, само че единствено посредством кротичък развой. Украйна е поредна в спазването на споразуменията от Нормандия и Минск. В тяхната основа стои признаването на териториалната целокупност и самостоятелност на нашата страна.
В съглашението от Минск е залегнало цялостно преустановяване на огъня - ние го съблюдаваме и не отговаряме на провокациите, даваме оферти на работните групи, до момента в който против нас се изстрелват снаряди, бойците ни умират, мирното население умира, инфраструктурата се унищожава. Украйна упорства за незабавно деблокиране на преговорния развой и това не значи, че търсенето на мир е лимитирано единствено с това.
Готови сме да търсим ключовете за преустановяване на войната във всички вероятни формати и платформи - Париж, Минск, Истанбул, Пекин, Барселона, няма значение къде по света ще се споразумеем за мир в Украйна. Дали ще участват четири, седем или 100 страни - няма значение. Най-важното е Русия и Украйна да са там.
Важното е разбирането, че освен ние имаме потребност от мир. Светът има потребност от мир. Имаме потребност да възстановим мира и целостта на интернационално приетите граници.
Надявам се, че никой не мисли, че Украйна ще е безконечен буфер сред Русия и Запада.
Това в никакъв случай няма да се случи. Никой няма да го допусне. Възниква въпросът - кой ще е идващият?
Държавите от НАТО ще би трябвало да се защитят между тях. Искам да имам вяра, че Северноатлантическият контракт и член 5 ще бъде по-ефективен от меморандума от Будапеща. С него в подмяна на отхвърли си от нуклеарни оръжия ние получихме гаранции за сигурността си. Сега нямаме нито оръжията, нито сигурността. Изгубихме част от територията си, която е по-голяма от Швейцария или Белгия. Изгубихме милиони души население. Изгубихме ги, само че към момента имаме едно нещо - имаме правото да настояваме за завършек на досегашната политика на успокояване, тъй че да се възстановят гаранциите за сигурността.
От 2014 година насам Украйна три пъти настояваше за привикване на съвещания с гарантиращите сили на меморандума от Будапеща. Три пъти - никакъв триумф. Това ще е четвъртият опит. И аз, и Украйна ще го създадем за финален път. Ако това не стане, ще приемем, че меморандумът от Будапеща не работи и всички общи решения от 1994 година са сложени под въпрос.
Призовавам да се събере Съвета за сигурност с присъединяване на Германия и Турция, с цел да се позволи рецесията в Европа и да се вкарат нови гаранции за сигурността на Украйна.
Докато тишината, с която нашите претенции се посрещат, продължава, няма да има успокоение в Източна Украйна, Източна Европа и останалия свят. Надявам се, че най-сетне светът ще го разбере.
Благодаря на страните, които поддържаха Украйна с думи, заявления и съответна помощ. Онези, които са на наша страна и на страната на истината и интернационалното право.
Няма да загатна нашите другари поименно, не желая да подлагам на критика някои страни - това е тяхна работа, те би трябвало да се вгледат в съвестта си. Но не знам по какъв начин ще съумеят да обяснят своите дейности на двамата украински бойци, които бяха убити, и на тримата, които бяха ранени през днешния ден. Или на девойките от Киев на 10, 6 и 1 година, които към този момент нямат татковци от 6 часа сутринта, когато украински офицер беше погубен от артилерийния обстрел, неразрешен от съглашението в Минск.
Не знам какво си е мислил в последните секунди от живота си. Със сигурност не е разбирал какъв проект за срещите ни би трябвало, с цел да спрем войната. Знаел е обаче отговора на въпроса, който зададох в самото начало. Много добре знае кой лъже. Да почива в мир. Да почиват в мир всички, които починаха през всички тези години в Източна Украйна ".
Това не е просто щедър жест, поради който Украйна би трябвало да се кланя. Това е вашият принос за европейската и интернационалната сигурност, поради която Украйна служи като щит от 8 години. Надежден щит, който възпира една от най-големите армии в света ".
Това е част от речта, която президентът Володимир Зеленски произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността, в разгара на военното напрежение с Русия, мобилизацията на сепаратистите от Донецк и Луганск и непрекъснатите известия на западните сили за надвиснала война.
Зеленски разгласи, че повода за това да се стигне до опасност от война в Европа произтича от неработещата архитектура на сигурността, лишаването на Организация на обединените нации от смисъл и така наречен " политика на успокояване ", с която западните сили пробват да снижат риска от Русия.
Президентът на Украйна няколко пъти се обърна косвено към немските си домакини - както поради отхвърли на военна помощ (и предлагането за 5000 каски), по този начин и поради ролята на Ангела Меркел в историята на руско-украинския спор.
" Не желая да подлагам на критика някои страни - това е тяхна работа, те би трябвало да се вгледат в съвестта си. Но не знам по какъв начин ще съумеят да обяснят своите дейности на двамата украински бойци, които бяха убити, и на тримата, които бяха ранени през днешния ден. Или на девойките от Киев на 10, 6 и 1 година, които към този момент нямат татко от 6 часа сутринта, когато украински офицер беше погубен от артилерийния обстрел, неразрешен от съглашението в Минск ", сподели той.
Какво още сподели Зеленски на участниците в конференцията в Мюнхен (с дребни съкращения):
" Украйна желае мир. Европа желае мир. Всички споделят, че не желаят да водят война, а Русия - че не желае да атакува. Кой от нас лъже?
От два дни границата сред Украйна и краткотрайно окупираните територии на изток е линията, която разделя мира от войната. От едната страна на линията е детската градина, а от другата страна е снарядът, който лети към нея. От едната страна е учебното заведение, а от другата страна - снарядът, който е ориентиран към игрището с 30 деца.
Децата не са тръгнали към НАТО. Тръгнали съм към своите класни стаи. Някои от тях може би имат час по физика, а с обикновените си знания по физика даже тези деца ще знаят, че изказванието, че Украйна е обстрелвала тези цели, е просто смешно.
Други деца може да имат час по математика. Не им би трябвало калкулатор, с цел да изчислят разликата сред общия брой на артилерийните стрелби в последните няколко дни и броя на случаите, в които Украйна се загатва в отчета на Мюнхенската конференция.
Някои деца може да имат час по история и когато видят дупката от снаряд на площадката, може да стартират да си задават въпроса: Да не би светът да е не запомнил всички неточности от 20 век? Забрави ли до каква степен най-често води политиката на успокояване?
Колко бързо се стига от въпроса " Защо да умираме за Данциг " (препратка към слогана от 1939 година преди нашествието на Хитлер в Полша) до момента, в който би трябвало да дадеш живота си освен за Данциг, само че за Дюнкерк и за десетки други европейски градове?
Това са ужасяващи уроци по история. С това просто се пробвам да се уверя, че четем едни и същи учебници и всички разбираме един главен въпрос: Как стигнахме до този миг в 21 век, при който в Европа избухва война и умират хора? Как се озовахме в най-голямата рецесия на сигурността от края на Студената война?
За мен като президент на страна, която изгуби част от своята територия и хиляди свои жители - страна, която е заобиколена от 150-хилядна войска с въоръжение и техника - за мен отговорът е явен.
Архитектурата на сигурността на света е нежна, тя е остаряла. Правилата, които бяха контрактувани от света преди десетки години, към този момент не работят.
Нито можем да изпреварим новите закани, нито сме ефикасни в превъзмогването им. Все едно да използваме сироп за кашлица вместо добра ваксина за Covid.
Тази система за сигурност е мудна и се проваля още веднъж и още веднъж заради разнообразни аргументи - арогантността и безотговорността на страните по света
В резултат на това някои страни правят закононарушения, до момента в който другите реагират с равнодушие. Безразличие, което ги трансформира в съучастници.
Символично е, че го споделям тук - преди 15 години президентът на Руската федерация беше тук и в речта си сложи под въпрос световната сигурност. Как отговори светът? С политика на умиротворяване. Какво последва? Анексирането на Крим и експанзията против моята страна.
Организация на обединените нации, която в началото беше основана за опазването на мира и сигурността, не може да опази себе си, когато личната й харта бива нарушавана.
Един от членовете на Съвета за сигурност анексира територията на друга страна-основоположник на организацията, а Организация на обединените нации пренебрегва така наречен Кримска платформа, основана за освобождавнаето на Крим от окупацията и да пази правата на кримските татари.
Именно тук, преди три години, Ангела Меркел сподели: " Кой може да подреди парченцата от международния пъзел? Всички дружно можем да го създадем ". Думите й бяха последвани от шумно утвърждение от залата, която стана на крайници и я приветства. За страдание груповите овации по този начин и не се трансфораха в групово деяние.
Сега когато светът приказва за опасност от огромна война, не можем да не се попитаме дали въобще е останало нещо за разпореждане?
Архитектурата на сигурността в Европа и света е съвсем унищожена. Вече е късно да си приказваме по какъв начин да я изправим. Крайно време е за нова система.
Човечеството е стигало дотук в два случая, откакто е платило изключително висока цена - това са двете международни войни. Имаме късмет да не допуснем това да се трансформира в наклонност - да изградим нова система, преди да платим с милиони жертви, какъвто опит имаме от двете международни войни.
В Организация на обединените нации загатнах, че няма такова нещо като " Тази война не е моя " през 21 век.
Анексирането на Крим и войната в Донбас са удар по целия свят. Не става въпрос за война в Украйна, а за война в Европа.
Казах го през 2019, 2020 и 2021 година Ще може ли светът да ме чуе през 2022 година?
Вече не приказваме за догадка, само че не се е стигнало до деяние. Защо? Защото има потребност от доказателство. Има потребност от освен това от туитове и заявления в медиите. Има потребност от дейности. Светът има потребност от дейности, а не Украйна.
Ние ще защитим своята страна с или без поддръжка от нашите сътрудници.
Дали са стотици бройки съвременно въоръжение или са 5000 каски, ние сме еднообразно признателни за поддръжката, само че всеки би трябвало да разбере, че това не е някакво подаяние, за което Украйна би трябвало да припомня или да се моли. Това не е просто великодушен жест, поради който Украйна би трябвало да се кланя.
Това е вашият принос за европейската и интернационалната сигурност, поради която Украйна служи като щит от 8 години. Надежден щит, който възпира една от най-големите армии в света.
Тази войска е ориентирана против украинците, не против границите на членовете на Европейски Съюз. Ракетите летят към Мариупол, а не към градовете на Европейски Съюз. Разрушено е летището в Донецк, а не във Франкфурт.
Нито една европейска страна знае какво значи да правиш военни погребения в цялата страна, във всички райони. Нито един европейски водач знае какво е да се срещаш постоянно със фамилиите на починалите бойци.
Независимо от всичко, ние ще защитим своята красива страна, без значение дали на границата има 150 000 или 1 000 000 бойци от която и да е войска. За да помогнете в действителност на Украйна, нямаме потребност да ни казвате какъв брой тъкмо са тези бойци и какво въоръжение имат. Имаме потребност да чуем какъв брой души имаме на своя страна.
За да помогнете на Украйна, няма потребност да ни напомняте, че има огромна възможност от намеса. Ние ще защитим земята си на 16 февруари, на 1 март, на 31 декември. Имаме потребност от други дати.
В утрешния ден почитаме паметта на Небесната стотица (б.р. починалите при митингите в Украйна, довели до свалянето на Виктор Янукович от власт през 2013-2014).
Преди 8 години украинците направиха своя избор и доста от тях пожертваха живота си за този избор.
Мислите ли, че 8 години по-късно Украйна би трябвало да продължи да упорства за удостоверение на европейската си вероятност?
От 2014 година Русия убеждава всички, че това е неверна посока за Украйна и че никой не ни чака в Европа. А не би трябвало ли Европа да каже и да потвърди, че Русия не е права? Не би трябвало ли Европа да каже, че жителите й имат положително отношение към опцията Украйна да влезе в Европейски Съюз? Защо заобикаляме този въпрос? Не заслужава ли Украйна да получи директни и почтени отговори?
Същото се отнася и за НАТО. Казват ни, че вратите са отворени - само че до този миг не позволяват външни лица. Ако не всички членове на НАТО са склонни да ни одобряват, кажете го почтено. Отворените порти са нещо хубаво, само че ние имаме потребност от открити отговори - не години и години на затворени въпроси.
Русия споделя, че Украйна желае да се причисли към НАТО, с цел да си върне Крим със мощ. Хубаво е да чуваме, че загатват за връщането на Крим в риториката си, само че може би не са прочели вярно член 5 от контракта на НАТО - груповите дейности се подхващат за отбрана, а не за офанзива.
Окупираният Крим и Донбас ще се върнат, само че единствено посредством кротичък развой. Украйна е поредна в спазването на споразуменията от Нормандия и Минск. В тяхната основа стои признаването на териториалната целокупност и самостоятелност на нашата страна.
В съглашението от Минск е залегнало цялостно преустановяване на огъня - ние го съблюдаваме и не отговаряме на провокациите, даваме оферти на работните групи, до момента в който против нас се изстрелват снаряди, бойците ни умират, мирното население умира, инфраструктурата се унищожава. Украйна упорства за незабавно деблокиране на преговорния развой и това не значи, че търсенето на мир е лимитирано единствено с това.
Готови сме да търсим ключовете за преустановяване на войната във всички вероятни формати и платформи - Париж, Минск, Истанбул, Пекин, Барселона, няма значение къде по света ще се споразумеем за мир в Украйна. Дали ще участват четири, седем или 100 страни - няма значение. Най-важното е Русия и Украйна да са там.
Важното е разбирането, че освен ние имаме потребност от мир. Светът има потребност от мир. Имаме потребност да възстановим мира и целостта на интернационално приетите граници.
Надявам се, че никой не мисли, че Украйна ще е безконечен буфер сред Русия и Запада.
Това в никакъв случай няма да се случи. Никой няма да го допусне. Възниква въпросът - кой ще е идващият?
Държавите от НАТО ще би трябвало да се защитят между тях. Искам да имам вяра, че Северноатлантическият контракт и член 5 ще бъде по-ефективен от меморандума от Будапеща. С него в подмяна на отхвърли си от нуклеарни оръжия ние получихме гаранции за сигурността си. Сега нямаме нито оръжията, нито сигурността. Изгубихме част от територията си, която е по-голяма от Швейцария или Белгия. Изгубихме милиони души население. Изгубихме ги, само че към момента имаме едно нещо - имаме правото да настояваме за завършек на досегашната политика на успокояване, тъй че да се възстановят гаранциите за сигурността.
От 2014 година насам Украйна три пъти настояваше за привикване на съвещания с гарантиращите сили на меморандума от Будапеща. Три пъти - никакъв триумф. Това ще е четвъртият опит. И аз, и Украйна ще го създадем за финален път. Ако това не стане, ще приемем, че меморандумът от Будапеща не работи и всички общи решения от 1994 година са сложени под въпрос.
Призовавам да се събере Съвета за сигурност с присъединяване на Германия и Турция, с цел да се позволи рецесията в Европа и да се вкарат нови гаранции за сигурността на Украйна.
Докато тишината, с която нашите претенции се посрещат, продължава, няма да има успокоение в Източна Украйна, Източна Европа и останалия свят. Надявам се, че най-сетне светът ще го разбере.
Благодаря на страните, които поддържаха Украйна с думи, заявления и съответна помощ. Онези, които са на наша страна и на страната на истината и интернационалното право.
Няма да загатна нашите другари поименно, не желая да подлагам на критика някои страни - това е тяхна работа, те би трябвало да се вгледат в съвестта си. Но не знам по какъв начин ще съумеят да обяснят своите дейности на двамата украински бойци, които бяха убити, и на тримата, които бяха ранени през днешния ден. Или на девойките от Киев на 10, 6 и 1 година, които към този момент нямат татковци от 6 часа сутринта, когато украински офицер беше погубен от артилерийния обстрел, неразрешен от съглашението в Минск.
Не знам какво си е мислил в последните секунди от живота си. Със сигурност не е разбирал какъв проект за срещите ни би трябвало, с цел да спрем войната. Знаел е обаче отговора на въпроса, който зададох в самото начало. Много добре знае кой лъже. Да почива в мир. Да почиват в мир всички, които починаха през всички тези години в Източна Украйна ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ