Дали са справедливи исканията на част от бизнеса - от

Дали са обективни настояванията на част от бизнеса - от 100% обезщетения на растежа в цените на тока и газа (индустриалците); през понижаване на Данък добавена стойност за избрани артикули (търговците) до анулиране на акциза за горивата ( превозвачите)?

По принцип е обикновено страната в турбулентни времена да подкрепя бизнеса, с цел да не или претърпи невъзстановяеми пазарни позиции и загуби. И даже съм водил много разногласия с фундаментално-пазарно настроени икономисти. Но в сегашната рецесия такава позиция е неприемлива за обществото. Ето за какво:

1. Отказът да се разбере тежката обстановка в страната, в резултат на външни фактори, и настояването за съвсем цялостна отплата е неразбираема - като че ли тези бизнеси работят не на пазар, а в планова соц стопанска система, където страната би трябвало да обгрижи бизнеса. Това се наричаше по-рано приватизация на облагите със социализация на загубите.

2. Обвиненията към Европейски Съюз поради глобите – че в Европейската комисия били служители и не разбирали от бизнес, са комични. Като оставим опростените разбирания на част от нашия бизнес по какъв начин работи Европейски Съюз, то е объркващ фактът, че ругае Европа, с помощта на която има голям пазар, еврофондове, отбрана от импорт от други пазари и така нататък

3. Заклинанията, че бизнесът потъвал без съветски газ и нефт са неоснователни. През годините имаше доста проблеми с съветските доставки и цени, само че в никакъв случай нито един от през днешния ден оплакващите се предприемачи не е отишъл пред медиите да се жалва от доставчика. Въпреки че импровизирано го вършат.

Това е и драмата на нашата стопанска система - че огромните индустриални активи са благосъстоятелност на хора, чиито полезности са несъвместими с полезностите на Европейски Съюз, конкуренцията и свободния пазар.

Ще се надяваме на третата вълна млади български софтуерни бизнесмени, които не са подвластни от Русия или националния бюджет, а единствено от пазара.